Посещението в Индия на делегацията на британския парламент, водена от неговия председател, което трябваше да се състои в средата на април, беше отменено буквално в последния момент по инициатива на Ню Делхи.
Съвместно изявление от март на индийския и британския премиер Нарендра Моди и Борис Джонсън призоваването на Русия да „спазва Устава на ООН“ и да ограничи действията си в рамките на специалната военна операция в Украйна засега се оказа единствената акция на Ню Делхи, която не е много приятелска за страната ни.
Основната цел на прекъснатата визита на британските парламентаристи беше да упражни най-сериозен натиск върху индийското ръководство, за да замрази руско-индийското политическо и икономическо сътрудничество, да принуди Индия да се включи в тоталната икономическа, политическа и информационна война, която колективният Запад отприщи срещу Русия.
Ню Делхи беше добре запознат с предложения дневен ред и, за да избегне публичен провал на преговорите, реши просто да отмени срещата. Просто, но ефективно решение.
След затварянето и ограничаването на западните пазари за Русия, азиатските страни, предимно Китай и Индия, се превръщат в основна експортна дестинация. Руската федерация се нарежда на първо място сред доставчиците на оръжия и военна техника за Индия, а настоящата ситуация прави възможно вноса на петрол, нефтопродукти и торове от Русия, от които се нуждае селскостопанският сектор на индийската икономика със значителни отстъпки, като същевременно се заплащат в национална валута.
Във връзка със западните санкции ще има и разширяване на индийските доставки за руския пазар в редица индустрии, например фармацевтични продукти. Гледайки твърдата позиция и отхвърлянето на антируската политика от своя конкурент Китай, който ефективно използва настоящата глобална ситуация в своите национални икономически (и не само) интереси, най-вероятно, Ню Делхи реши да не губи тези предимства. Откритата прозападна позиция и отказът от сътрудничество с Русия само ще отслаби Индия в конкуренцията с Китай и няма да й донесе никакви икономически дивиденти.
В Ню Делхи наблюдават сближаването между Русия и Китай без ентусиазъм, но разбират естествения и дори частично принудителен характер на този процес, разбират също така, че Русия няма да подкрепи опитите за разрешаване на индийско-китайските противоречия със сила от която и да е страна.
Единствено западната коалиция е заинтересована от подобно развитие на събитията, което означава отслабване и на трите държави, претендиращи за мястото си в новия многополюсен световен ред. Москва играе ролята на балансьор в отношенията между Пекин и Ню Делхи и най-открито се противопоставя на западната хегемония, което е в стратегически интерес, както на Китай, така и на Индия, двата изгряващи азиатски гиганта.
Неотдавнашните посещения на руския външен министър Сергей Лавров в Китай и Индия потвърждават нарастващото осъзнаване на необходимостта от по-тясна координация между страните в контекста на глобалната политическа и икономическа криза, разпадането на стария световен ред и системата на международните отношения.
Освен това в Ню Делхи, както и в Пекин, те не се страхуват особено и не вярват във възможността колективният Запад да им наложи пълномащабни рестриктивни санкции по примера на антируските. Вече настъпващите икономически и социално-политическите последици, които започнаха да се чувстват в западните страни: инфлация, икономически спад и рецесия, водят до масови протести и до залеза на ерата на западното превъзходство.
Опитът да се разшири тази политика в страни като Индия и Китай ще доведе до сериозна самоизолация на САЩ и ЕС, окончателен и неизбежен колапс на настоящата, ориентирана към долара глобална финансова система и до глобален фалит на Запада.
Без руски енергийни носители Европа ще се изправи пред най-трудните времена след края на Втората световна война: разпадането на интеграционните структури, широкото отхвърляне на единната валута и триумфа на националния егоизъм, който започна да се проявява по време на пандемията.
Ще пострада и благосъстоянието на Съединените щати, които се крепят само на монопола на долара, който не е подкрепен с нищо (освен с чудовищни дългове и военна мощ) като световна резервна и разплащателна валута. Такъв драматичен ход на събитията със сигурност се изчислява във всички световни столици, както на Запад, така и на Изток, именно разбирането и страхът от такъв ход на развитие обясняват факта, че нито антикитайски, нито антииндийски санкции не са въведени.
По-твърдата реторика на САЩ срещу Пекин, който вече беше обявен за основна стратегическа заплаха за Америка, естествено доведе до по-строг отговор. Меките опити на Великобритания да склони Ню Делхи на страната на антируската коалиция доведоха до дипломатически отказ да се приеме високопоставена делегация от Лондон, чието посещение вече беше договорено.
Това е гръмък дипломатически шамар в лицето на бившата Британска империя. Ню Делхи все повече осъзнава, че деградацията на западните силови кръгове е достигнала болезнено ниво и сляпото следване по пътя на колективния Запад не само накърнява националния престиж на една велика страна, но най-малкото заплашва нейното икономическо развитие, като води до загуба на конкурентоспособност.
Елитът на Индия е хетерогенен - има хора, които вярват, че руско-китайското и китайско-пакистанското сближаване застрашава националната сигурност, че това принуждава Индия да търси съюзници на Запад, да засили военно-политическото сътрудничество в рамките на QUAD (Quadrupartite Security) с участието на Япония, Австралия, Индия и САЩ. Засега рационалната линия на настоящия премиер Нарендра Моди печели, но политическият замах определено ще продължи в рамките на добре познатата многовекторна политика.
Александр Савельев, Превод: ЕС, Поглед.инфо
