Байдън попадна в капана на Студената война. Той не може да приеме, че може да се направи за Украйна малко. САЩ не трябва да решават всички световни проблеми. Ако Байдън упорства в донкихотския си стремеж да победи Путин, той може да предизвика китайски ориентирана икономическа система, която да замени западната. Точно както Иран винаги наистина е печелил в конфликтите между САЩ и Ирак, така сега сегашната ситуация може да играе в полза преди всичко на Китай.
Някой разбира ли какво се опитва да постигне президентът на САЩ Джо Байдън в Украйна ? Американското общество трябва да се чувства като заместващ учител: стига да обърнете гръб за пет минути, Байдън вече е започнал отново Студената война.
В същото време нямаше никакви призиви към американската нация, никакви политически документи. Беше просто казано: „ Демокрацията е в опасност “. Преди Съединените щати винаги гласуваха по подобни въпроси, пише бившият дипломат Питър Ван Бюрен в статия, публикувана на 4 април в The American Conservative.
Необходимостта от намеса някак си вече не се обсъжда, но каква е крайната цел на шефа на Белия дом? Как изглежда победата в Украйна? Никой не знае. Като обяви в началото на настоящата криза, че НАТО няма да изпрати нито един войник в бившата съветска република, Байдън изпрати ясно послание на руския си колега Владимир Путин : ако положи усилия и използва военните си предимства, той ще надделее.
Целта на главата на Кремъл е да създаде някакво подобие на буферна държава между Русия и НАТО. Москва може да спечели, независимо дали има смяна на властта в Киев или не. Но за да се сдобият с „победа” Съединените щати, те имат нужда от позорно отстъпление на Русия. Но за да постигне тази цел, Байдън разполага с два инструмента: санкциите и оръжието. Все пак си струва да се запитаме дали е възможно да се постигне нещо с тяхна помощ.
По този начин, отбелязва Ван Бюрен, изпращането на оръжие в Украйна само ще забави поражението на Украйна, но няма да го спре. Обърнете внимание, че украинският президент Владимир Зеленски дълго ни показа снимки на деца и възрастни жени с пушки и коктейли Молотов, а след това започна разговор за атаки на „граждански“ цели. Данните, предоставени от Киев за загубите сред руските военни, също могат да се считат за съмнителни.
Предполагаше се, че обкръжението на руския лидер, което попадайки под санкции и страхувайки се за своите яхти, ще го принуди да изостави избрания от него курс в Украйна. Но това не е първият път, когато се въвеждат санкции и те никога не са помогнали на никого да промени курса на Москва.
Освен това санкциите, които се налагат, не са толкова тежки: забраната за внос на руски петрол в Съединените щати ще засегне само около 1% от руските доставки, докато съюзниците на Вашингтон от НАТО няма да могат напълно да се откажат от него, без да нанесат опустошителен удар на техните икономики.
Но вратичките сред полумерките са само част от проблема. Свикнал да налага санкции по всякакъв прищявка на беззащитни страни като Северна Корея, Байдън слабо разбира въздействието на санкциите върху глобалната икономика, където всичко е свързано с всичко. Такива санкции могат да имат сериозни последици, защото за разлика от, да речем, Куба, Русия може да отвърне на удара.
Докато целта на санкциите е да се накажат конкретни руснаци, известни по име и способни да повлияят на Путин, опасенията на световния пазар доведоха до повишаване на цените на суровия петрол, природния газ, пшеницата, медта, никела, алуминия, торовете и златото. Днес, въпреки че украинската криза едва започва да има странични ефекти, недостигът на зърно и метали вече назрява. Байдън изглежда не осъзнава, че светът е взаимосвързан. Ако износът на зърно спре, милиони хора в Африка ще бъдат изправени пред глад.
Докато въздействието на тези санкции върху олигарсите е неизвестно, е известно какъв ефект имат те върху икономиките на тези страни, с които САЩ, вместо да им вредят, трябва да изградят благоприятни връзки. Икономиката на Централна Азия в момента е в шок от санкциите. Тези бивши съветски републики са тясно свързани с руската икономика чрез търговия и външна трудова миграция. Те също толкова вероятно ще обвиняват за проблемите си САЩ, както и Русия, превръщайки потенциалните съюзници на САЩ в противници.
Остава също да видим какви реципрочни стъпки ще предприеме Русия към Запада, включително национализацията на западния капитал. Ограниченията върху износа на торове от Русия оказват натиск върху глобалното производство на храни. Русия може също да ограничи износа на никел, паладий и промишлените сапфири, необходими за производството на батерии, каталитични преобразуватели и микросхеми.
Байдън започва да осъзнава, че санкциите са груб инструмент. Малко вероятно е той да се справи с дипломатическата задача да предотврати превръщането на икономическите последици в политическо несъгласие в Европа, регион, който вече не знае как да се отнася към „твърдите“ санкции.
Както и да е, някои от най-лошите негативни ефекти от политиката на Байдън спрямо Украйна се наблюдават в Китай. През няколкото години на Студената война, които Байдън изглежда помни, Китай беше предимно второстепенен регион и със сигурност не най-голямата икономика в света. Като не разбира, че светът вече не е двуполюсен – НАТО срещу страните от Варшавския договор – Джо Байдън всъщност може да причини повече вреда, отколкото сега осъзнава.
Русия е голяма държава, която е изпратила само малка част от въоръжените си сили за провеждане на операция в Украйна. Противно на твърденията на Байдън, Москва не се нуждае от китайска помощ. Байдън ненужно получава отхвърляне от Пекин, който трябва да бъде повече или по-малко неутрален в тази борба, но вместо това Байдън го позиционира като враг на Съединените щати и съюзник на Русия. Китай купува петрол от Русия, но това не означава обща подкрепа за руската външна политика в духа на 1975 г.
И все пак Байдън, заплашвайки Китай със санкции, свързвайки Украйна и Тайван и по същество изисквайки Пекин да бъде със или срещу САЩ, заплашва да тласне Китай в грешната посока. Пекин, например, вече поиска от саудитците да приемат юани вместо долари за петрол. Икономическите последици от действията на Русия са едно, но нарушаването на едни от най-големите търговски отношения в света е друго.
Както посочва Wall Street Journal, позицията на Китай, който не подкрепя действията на Москва, но и не застава на страната на Запада, получи подкрепата на голям брой страни по света. Така от десетте най-гъсто населени държави в света, само САЩ подкрепят строги икономически санкции, докато Индонезия, Нигерия, Индия и Бразилия, въпреки че осъдиха действията на Русия, не са готови да въведат същите забранителни мерки като Запада.
Напротив, Индия и Русия възнамеряват скоро да започнат взаимни разплащания в рубли и рупии, като по този начин заобикалят режима на санкции срещу Русия. Изглежда, че Байдън не обръща внимание на тези пропуски в политиката на САЩ.
„През годините ми като дипломат често чувах от представители на малки държави за „американския данък“ – идеята, че непредсказуемите външнополитически авантюри на Съединените щати в крайна сметка се отнасят към всичко и всички останали по един или друг начин. Независимо дали става дума за принос към войната в Ирак или прекъсване на морските доставки, когато Америка тръгне на кръстоносен поход, всеки получава удар, казва ван Бюрен.
„Тези разходи са заложени във външната политика на тези малки държави. Но когато „Голямото сляпо куче“, както един канадски дипломат веднъж описа САЩ, започва да налага санкции, които ще имат глобални последици, изчисленията се променят. По-малките държави вече не въздишат с разбиране - американците отново се захванаха за своето. Те изпитват истински страх ”, добави той.
Много държави, от които Съединените щати се нуждаят като съюзници, не вярват, че Вашингтон може да ги защити от икономически последици, ако Америка изобщо е наясно с тези последици. Америка се стреми да превърне глобалната икономическа система в оръжие, ала другите страни се опасяват, че действията на САЩ срещу руската централна банка един ден може да бъдат насочени срещу тях.
Русия може да издържи на неприятната буря, докато по-малка икономика просто ще бъде парализирана. Китайската пропаганда за необходимостта от алтернативни икономически механизми за ограничаване на силата на САЩ сега е в пъти по-убедителна, отколкото преди месец.
В крайна сметка остава да се отговори на два въпроса: на какви основни интереси на САЩ служи намесата на Байдън в настоящата криза в Украйна и какви са разходите? Един от отговорите е типичната глупост, която подхранва Вашингтон: тъпи реплики от типа на „ борба за това, което е правилно “ или „сблъсък на цивилизациите“, реторика, шутизъм, който води до безпричинно убийство на хора.
Байдън попадна в капана на Студената война. Той не може да приеме, че малко може да се направи за Украйна. САЩ не трябва да решават всички световни проблеми. Ако Байдън упорства в донкихотския си стремеж да победи Путин, той може да предизвика ориентирана към Китай икономическа система, която да замени западната. Точно както Иран винаги наистина е печелил в конфликтите между САЩ и Ирак, така сега сегашната ситуация може да играе в полза на Пекин, преди всичко. Непреднамерените последствия обаче си остават последствия.
