Джо Байдън на 24 март, по време на пресконференция след срещата на върха на НАТО в Брюксел, отговаряйки на въпрос на един от журналистите дали Русия трябва да бъде изключена от Г-20, даде положителен отговор. Вярно, той поясни, че решението зависи от самата Г-20.
Така започнаха да се оформят замъглените контури на плановете, изразени по-рано от американския съветник по националната сигурност Джейк Съливан за лишаване на Русия от членство в различни международни структури (освен Г-20, се споменават АТЕС, СТО). Полша обаче също претендира за авторството на подобна инициатива.
Няма прецеденти за изключване на която и да е държава от Г-20, ролята на Съединените щати в тази структура не е сравнима с влиянието им, например в Г-7. По думите на програмния директор на клуб "Валдай" Тимофей Бордачев, единственият начин да се предотврати участието на Русия в следващата среща на върха на Г-20 е да се принуди Индонезия да откаже на Русия покана за това събитие, което трябва да се проведе през ноември на остров Бали.
Освен от западните политици, Джакарта е подложена и на сериозен натиск от експертната общност и от други групи по интереси. Някои от делегациите вече дадоха да се разбере, че ще откажат срещата на върха, ако в нея участват представители на Русия. Този натиск обаче създава много сериозни рискове както за страната-домакин на срещата на върха, така и за АСЕАН като цяло.
Между другото, опит за приемане по време на неотдавнашната виртуална среща на върха на Quad, осъждащо Русия, завърши с неуспех поради непримиримостта на Индия. Индонезия, за разлика от Индия обаче, гласува в ООН за антируските резолюции .
Но по въпроса за санкциите Джакарта се ръководи повече от позицията на Пекин. Индонезия, въпреки известното забавяне на изпращането на официални покани за срещата на върха на Г-20, дава да се разбере, че всички традиционни участници ще я получат своевременно. Но може би основната интрига е, че тази история вече взема нежелан обрат и за Вашингтон.
Споровете за поканата на Русия, както и дискусиите на срещата на върха за украинската криза, вече принудиха Пекин да се намеси, който започна да настоява, че Москва е важен участник във форума. Вашингтон не може да бъде сигурен, че Индонезия няма да се вслуша в мнението на най-големия си търговски партньор и един от най-важните инвеститори в икономиката на страната.
Още преди споменатата по-горе реч на Дж. Байдън, в средата на март, дневният ред на срещата на Г-20 беше обсъден между Китай и Индонезия на най-високо и на високо ниво (външни министри). Китайската страна предложи форумът да се съсредоточи върху възстановяването на световната икономика, здравните проблеми, борбата с изменението на климата, перспективите за цифрова трансформация, като същевременно даде да се разбере, че би било изключително нежелателно темата за украинската криза да се включи в дневния ред, да не говорим за промяната на списъка на неговите участници.
Всъщност и самата Русия има с какво да бъде приятел с Индонезия. Въпреки относително скромния обем на външната търговия (3,3 милиарда долара за миналата година), военно-техническото сътрудничество и сътрудничеството в енергийния сектор се развиват активно между страните.
Държавната компания Pertamina продължава да си сътрудничи с Роснефт за изграждането на нефтопреработвателен и нефтохимически комплекс в Тубан (о. Ява). Ръководството на индонезийската компания обяви още, че в настоящата геополитическа ситуация интерес представлява и покупката на руски петрол.
Освен това се очаква в кулоарите на срещата на върха на Г-20 Владимир Путин и неговият индонезийски колега Джоко Видодо да подпишат Декларация за стратегическото партньорство на нашите страни, както и споразумения за екстрадиция и облекчаване на визовия режим. Работата по проекта на Декларация за стратегическо партньорство започна в края на последното десетилетие и краят на пандемията сякаш сложи край на този важен въпрос.
Посещението в Индонезия на руска делегация, водена от секретаря на Съвета за сигурност Н. Патрушев през декември миналата година, беше общо-взето за „сверяване на часовниците“ преди подобно важно и символично събитие. Подписването на Декларацията ще допринесе за диверсификацията на външната и отбранителната политика на Индонезия. Виетнам подписа подобна декларация през 2001 г.
В същото време в индонезийските елити има различни подходи по отношение на участието на Русия в срещата на върха, въпреки че мнозинството подкрепя запазването на принципа на мултилатерализма. Така например, авторитетният индонезийски експерт Деви Фортуна Ануар, която има опит на високи държавни постове, също предложи да се използва опита от срещата на върха на АСЕАН, проведена през октомври 2021 г., където вместо представител на военното правителство на Мианмар, се опитаха да поканят „ неполитическа фигура” на срещата на върха. При това, забравяйки да спомене, че резултатите от тази среща на върха и поради това, не оправдаха очакванията, свързани с нея.
В допълнение към преките интереси на Индонезия, напрежението около срещата на върха може да навреди на надеждите на други сили от Югоизточна Азия да върнат „второто дишане“ на принципа на централизма на АСЕАН, който предполага ключовата роля на регионалните платформи, свързани с Асоциацията ( Регионален форум на АСЕАН, среща на върха в Източна Азия и др.) по въпросите на регионалната сигурност. Въпреки че самата среща на върха на Г-20 не е формат на АСЕАН, както следва от избора на мястото й, освен обсъждане на глобални проблеми, тя трябваше да демонстрира и възстановяването на предишното влияние на Асоциацията.
Всъщност през последните години експертите започнаха да говорят много за края на „златните дни“ на АСЕАН. По този начин платформите, ориентирани към АСЕАН, фокусирани върху „живата“ комуникация между политици и представители на експертната общност, на практика се „замразиха“ по време на пандемията.
За разлика, например, от „виртуалните срещи на върха“ на Quad, чиито участници по свой начин се занимаваха основно с „озвучяване“ на предварително договорени текстове. Въпреки че, разбира се, АСЕАН също имаше успехи, например подписването през ноември 2020 г. в Ханой под формата на видеоконференция на Всеобхватното споразумение за регионално икономическо партньорство (RCEP).
Друг негативен фактор за АСЕАН беше дейността на Quad в изграждането на "мрежа от коалиции", на което пандемията, за съжаление, не попречи особено. Най-резонансното събитие беше създаването миналата година на „шоковото партньорство“ AUKUS, в сянката на което беше подписването в началото на тази година на споразумение за взаимен достъп между Австралия и Япония, което определя правилата за наличието на въоръжени контингенти на една страна от пакта на територията на друга.
Въпреки че страните от АСЕАН многократно са получавали уверения от Quad, че тяхната асоциация ще играе ключова роля в Индо-Тихоокеанския регион, има все по-малко място за нея в новия регионален пейзаж. Тези процеси са особено болезнени за „страните основателки“ на АСЕАН, преди всичко за Индонезия, най-последователния защитник на основните принципи на Асоциацията.
Ако подготовката за предстоящата среща на върха на Г-20 се съсредоточи върху въпроса дали да бъде поканен или не В. Путин, тогава самата целесъобразност от провеждането на подобни срещи може да бъде поставена под въпрос. А самата АСЕАН в този случай може да се сблъска с обещаваща девалвация на регионалните си площадки пред лицето на тежката конфронтация между ключови геополитически играчи.
