В последната минута беше постигнато споразумение между Турция, Финландия и Швеция, за да се позволи на двете скандинавски страни да станат членове на НАТО в навечерието на срещата на върха на военния алианс в Мадрид.
НАТО заяви, че е постигнато тристранно споразумение на среща между президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, президента на Финландия Саули Ниинисте и шведския премиер Магдалена Андерсон в испанската столица.
След период на интензивни преговори, генералният секретар на НАТО, Йенс Столтенберг, каза: „Радвам се да съобщя, че вече имаме споразумение, което проправя пътя на Финландия и Швеция да се присъединят към НАТО. Турция, Финландия и Швеция подписаха меморандум, който разглежда опасенията на Турция, включително около износа на оръжие и борбата с тероризма", добави той.
Андерсън приветства сделката като „много добро споразумение", отхвърляйки твърденията, че тя е отстъпила твърде много на Ердоган, за да го убеди да свали ветото си. Андерсън каза, че е показала на турския лидер промените в шведското законодателство за борба с тероризма, които трябва да влязат в сила следващия месец. „И разбира се, ние ще продължим борбата си срещу тероризма както членовете на НАТО го правят и в по-тясно сътрудничество с Турция", каза шведският премиер.
Швеция и Финландия исторически отказваха да търсят членство в НАТО, отчасти поради смесеното обществено мнение и предпазливостта по отношение на отношенията им за сигурност с Русия. Но това се промени драстично, след като Русия започна непредизвикана атака срещу Украйна през февруари, което накара и двете страни да поискат присъединяване.
Това означава, че шведските и финландските лидери ще могат да присъстват на срещата на върха на НАТО като поканени, което означава, че техните страни са на твърд път към пълноправно членство, което подлежи само на ратификация от държавите-членки. Това се счита за техническа стъпка.
Турция бе заявила, че ще блокира молбите на Швеция и Финландия, освен ако не получи задоволителни уверения, че скандинавските страни са готови да се справят с това, което смята за подкрепа за кюрдските групи, които определя като терористични организации, по-специално Работническата партия на Кюрдистан (ПКК).
Тъй като НАТО действа с консенсус, е възможно една страна от 30-членния военен алианс да блокира предложение, давайки на Анкара лост за влияние, когато двете страни поискаха да се присъединят.
Турция заяви, че е доволна от резултата. „Турция постигна значителни успехи в борбата срещу терористичните организации", се казва в изявление, публикувано от офиса на Ердоган във вторник, добавяйки: „Турция получи това, което искаше".
Скандинавските страни потвърдиха, че ПКК е забранена организация и, като ключова отстъпка, няма да предоставят подкрепа на сирийската кюрдска партия Демократичен съюз (PYD) и групите за защита на народа (YPG), които са били активни в борбата срещу Ислямска държава в Сирия.
Швеция е дом на 100 000 кюрдски бежанци, а Турция призова за екстрадиране на лица, които според нея са свързани с ПКК или сирийската YPG.
Президентът на САЩ Джо Байдън поздрави трите страни за сделката, която той определи като „важна стъпка към покана за НАТО във Финландия и Швеция, която ще укрепи нашия съюз и ще засили нашата колективна сигурност".