Джонатан Еял
Повечето срещи на върха се представят като „исторически", а присъстващите неизменно говорят за „изковаване на нов консенсус". Но срещата на върха на НАТО в Мадрид може достоверно да прави подобни твърдения, тъй като няма съмнение, че един военен съюз, който до скоро беше според френския президент Еманюел Макрон „в мозъчна смърт", възвърна жизнеността си и потвърди стратегическата си цел.
Както каза генералният секретар Йенс Столтенберг, „решението на НАТО да увеличи войските си за бързо разгръщане до най-малко 300 000, за да възпре всяка по-нататъшна руска агресия, представлява най-голямото преразглеждане на нашето колективно възпиране и отбрана след Студената война".
Решителността на всичките 30 държави-членки на алианса да увеличат разходите за отбрана е безпрецедентна. Още по-значимо е повторното утвърждаване на значението на НАТО като единствената институция, способна да предложи колективна защита на европейския континент. Често се забравя, че Швеция и Финландия вече са се радвали на уж чугунена обща гаранция за сигурност от членството си в Европейския съюз, но и двете страни сметнаха за разумно да се присъединят към алианса на срещата на върха в Мадрид, защото разбраха разликата между претенциите в ЕС и способностите на НАТО, подкрепени от военната мощ на САЩ.
Все пак, както лидерите на НАТО знаят много добре, предизвикателствата пред алианса остават значителни. Едно твърдение, направено на срещата на върха в Мадрид от Урсула фон дер Лайен е, че присъединяването на Финландия и Швеция прави НАТО „по-европейски". И това е ослепително очевидно твърдение, тъй като всички разширявания на НАТО от създаването на алианса се случиха в Европа, правейки алианса по-европейски.
Но това, което никое разширяване не успя да постигне, е намаляване на огромната зависимост на НАТО от приноса на Съединените щати. Трансатлантическият алианс реагира добре в отговор на нахлуването на Русия в Украйна. От март насам НАТО присъства не само с многонационални бойни групи в балтийските държави и Полша, но и в Словакия, Унгария, Румъния и България. Присъствието на НАТО се простира от Балтийско до Черно море. Военният съюз също увеличи броя на войниците на място. Около 10 000 от 40 000 войници на НАТО са разпределени между осем бойни групи. Бойните групи са оборудвани с различни единици, съобразени с военните нужди на съответното място.
И все пак, въпреки че много съюзници са донесли полезни активи, приносът на САЩ е по-малък от този на всички европейци, взети заедно. Ако не беше фактът, че американските войски в Европа сега наброяват 100 000 души – най-високата цифра от средата на 90-те години – съмнително е, че алиансът би могъл да представи такъв обединен фронт. Неотдавнашните обещания за увеличаване на разходите за отбрана също бяха впечатляващи. Но поне за момента само девет от 30-те членки отделят 2% от своя БВП за отбрана, а тези, които не успяват да достигнат този праг, включват големи европейски държави като Франция, Германия, Италия и Испания. НАТО изчислява, че неговите членове са обещали да похарчат £172,6 милиарда допълнителни разходи за отбрана в допълнение към съществуващите бюджети за отбрана, като Германия представлява може би половината от тази сума. Но въпросът е как ще се изразходва това и за какъв период. Най-лесният начин да се подобрят европейските възможности би бил да се използват тези пари за закупуване на готово оборудване от САЩ: това предлага значителни икономии от мащаба и времето. Но подобен подход ще противоречи на стремежите на Европа да стимулира своята отбранителна индустрия; Френските дипломати предупреждават, че войната в Украйна не трябва да се превръща в злато за американските производители на оръжие. От другата страна на Атлантическия океан Доналд Тръмп и неговите последователи са готови да твърдят – както Тръмп направи, когато беше в Белия дом – че НАТО е измама за лъжене на американските данъкоплатци. Дори и той да не се завърне, идеята, че САЩ харчат много повече, отколкото трябва, за да защитят тлъстите, богати европейци вероятно ще присъства на видно място, когато бъде избран нов Конгрес този ноември. И един бъдещ дебат за споделяне на тежестта в НАТО няма как да не стане още по-остър, когато се присъедини към него паралелна дискусия за плащането на следвоенното икономическо възстановяване на Украйна, проект, оценен на впечатляващите 500 милиарда долара.
НАТО също така си постави огромна цел, като обеща да увеличи броя на силите с висока степен на готовност до повече от 300 000, като това все още не отговаря на фундаменталния въпрос дали, за да възпре по-нататъшната руска агресия, алиансът трябва да разположи значителни сили в страните близо до Русия за постоянно. Ако не го направи, това може да изложи съществуващите членове на НАТО на опасността от руска окупация поне за период от време, докато пристигне помощ, за да ги освободи, риск, който никоя нация от алианса не е готова да обмисли. Но поддържането на постоянно разположени многонационални войски в Централна и Източна Европа ще бъде изключително скъпо, далеч над настоящите планове за увеличени разходи.
Всъщност всичко, което НАТО направи в Мадрид, е да издаде запис на заповед по този въпрос с надеждата, че естеството на обещанието и условията за нейното изкупуване могат да бъдат обсъдени по-късно. И все пак най-големият парадокс за алианса е, че спойката, която го държи толкова здраво заедно – решимостта да се противопостави на имперските намерения на Русия – остава най-значимата му уязвимост. Въпреки всичките удари по гърба в Мадрид няма консенсус за това как да се действа с Русия. Всички са единодушни, че не трябва да се позволява да успее в сегашната си агресия. Но означава ли това, че тя трябва да бъде физически победена на бойното поле в Украйна, както твърдят Великобритания и повечето от централно и източноевропейците, или ще бъде достатъчно, ако войната приключи, без Москва да може да направи правдоподобна претенция за победа, както лидерите на Германия биха предпочели?
Засега този дебат изглежда абстрактен. Но в момента, в който Москва намекне, че иска прекратяване на огъня в Украйна, всички тези различни мнения в НАТО ще излязат наяве. Новата стратегическа концепция на НАТО, приета в Мадрид, включва общо 71 категорични ангажимента „ние ще го направим", разпределени в само 11 страници текст. Възхитителен набор от обещания, без съмнение. Но някои няма да издържат, когато оръжията в Украйна млъкнат.