С приключването на продължилия 77 години период на почти непрекъснат мир в Европа войната в Украйна влезе като повратна точка в историята, както зората на ядрената епоха и пилотираните космически полети.

* * *

На 16 юли 1945 година нажежен облак с формата на гъба в Ню Мексико оповестява зората на ядрената епоха. На 20 юли 1969 година Нийл Армстронг прави малка крачка и огромен скок в лунния прах.

На 24 февруари 2022 година руският президент Владимир Путин разрушава световния ред и с инвазията си в в Украйна слага край на 77 години на почти непрекъснат мир в Европа, като по този начин нарушава доставките на храна, която тя произвежда за много от 8-те милиарда хора на планетата.

Това са повратни точки в световната история, преломни моменти, които ще бъдат преподавани в училищата през бъдещите десетилетия. Всичко се промени, не само животът на хората, но и траекториите на човечеството. Отзвукът от това ще се усеща в обозримо бъдеще в цели континенти.

Инвазията на Русия, убийствата и осакатяванията бързо добавиха Мариупол, Буча и други украински имена към дългия списък на градове и села в Европа, свързани с насилието на войната: Дрезден, Сребреница, нацисткото клане в Орадур сюр Глан, ако споменем само няколко от тях.

И на фона на продължаващите почти половин година сражения с десетки хиляди загинали и ранени от двете страни, тежки нарушения на доставките на енергия, храна и на финансовата стабилност, светът вече не е същият.

Сирените за въздушна тревога, чийто вой редовно звучи над украинските градове, не се чуват в Париж или Берлин, но поколения европейци, израснали, познавайки единствено мира, бяха брутално събудени и разбраха както неговата цена, така и неговата уязвимост.

Подновяването на войната в Европа и необходимостта да се вземе страна – за самосъхранение и отстояване на доброто срещу злото – също доведоха до промяна в геополитическата тектоника на света, както и в отношенията между държавите.

Някои от тях сега почти не говорят с Русия. Някои от тях се обединиха. Други, по-специално в Африка, искат да избегнат да бъдат въвлечени в разрива между Русия и Запада. Някои от тях не искат да застрашат доставките на храна, енергия, сигурността и доходите. Русия и западните страни работят – отново по-специално в Африка – за да убедят колебаещите се да вземат страна.

Войната в Украйна също така постави огледало пред човечеството, в което отново се отрази неговата склонност да живее на ръба на безумието, да прави стъпки назад, въпреки че се стреми към напредък.

А имаше прогрес с бързи ваксини срещу глобалната пандемия от КОВИД-19 и сделки за климатичните промени преди в Русия всемогъщият Путин да реши, че негова историческа мисия е под дулата на оръжията да принуди независимата, гледаща към Запада Украйна да се върне обратно в орбитата на Кремъл, както е било по съветско време, когато той е бил офицер в страховитото КГБ.

С единната си позиция срещу инвазията НАТО откри нова причина за своето съществуване. През 2019 година, преди само три години – преди двойният шок на КОВИД-19, последван от войната в Украйна, заради който всичко това изглежда като случило в някакъв друг живот – най-големият военен съюз в света изглеждаше пред риск да се разпадне.

Президентът на Франция Еманюел Макрон каза, че блокът е в „мозъчна смърт“. И тогавашният президент на САЩ Доналд Тръмп не проявяваше особено търпение към съюза, който беше крайъгълен камък за политиката по сигурността на САЩ в продължение на повече от половин век, като се оплакваше, че Съединените щати несправедливо поемат по-голямата част от бремето на отбраната, а другите членове на НАТО имат твърде малък принос.

Сега НАТО събира все по-тежко въоръжение, което Украйна да използва на фронтовата линия и в безмилостно бомбардираните окопи, които ужасяващо напомнят за Първата световна война. Алиансът бързо прие Финландия и Швеция, когато тези скандинавски страни решиха, че би било твърде рисковано да продължават да са необвързани на фона на руската инвазия и се нуждаят от натовския чадър, за да се предпазят от бъдещите решения на Путин.

Когато те станат 31-ви яти 32-рият член на НАТО, това ще поредната промяна, която Европа ще преживее от войната – трайно или поне в обозримо бъдеще.

По-далеч, в Азия, последиците също са значителни. Китай внимателно следи руската кампания, за да си извади военни заключения, които биха могли да бъдат приложени при евентуална инвазия на самоуправляващия се остров Тайван. Индия, Китай и други жадни за енергия азиатски страни наливат пари във военната хазна на Кремъл и подкопават западните санкции, като купуват все повече руски петрол.

А след това идва и самият Путин. Много преди инвазията мнозина в Украйна вече усещаха, че страната им се бори за оцеляване, воювайки с плановете на лидера на Кремъл. От 2014 година хиляди хора вече бяха убити в боеве срещу подкрепяните от Русия сепаратисти в Източна Украйна.

Лицата на умрелите в конфликта украинци гледат втренчено от мемориалната стена в украинската столица Киев, мълчаливи свидетели за това, което сега, на фона на инвазията, беше признато за факт в западните столици: На Путин не може и не бива да му се вярва.

Растящите цени на храната, енергията и почти всичко – причиняващи проблеми в цели континенти и дължащи се основно на нарушените доставки вследствие на войната – са друга промяна, въпреки че тя може би няма да е толкова трайна. Високата инфлация, агония, която е обезпокоително позната на хората, преживели енергийните трусове от 70-те години на миналия век, пак стана дума от ежедневието. Някои икономисти предупреждават, че „стагфлацията“ – вредна комбинация от висока инфлация и спад на икономическия растеж – също би могла да се завърне.

И така, какво следва?

Краят на войната не се вижда и има твърде много „ако“ и „но“, за да се направи сериозна прогноза. Но с всеки следващ ден на сражения, броят на жертвите и последиците от войната по света се умножават, а мирът се отдалечава.

Човечеството свикна с бомбата и се научи да живее с нея. Пилотираните космически кораби станаха рутинни. Можем само да се надяваме, че няма да стане така и с войната в Европа.