Шон Уокър
Джо Байдън е „странен дядо с деменция". Ръководството на ЕС са „лунатици". Русия ще гарантира, че в близко бъдеще „Украйна изчезва от картата". Това е още една седмица, видяна през очите на Дмитрий Медведев, бивш президент и министър-председател на Русия, а в момента заместник-ръководител на Съвета за сигурност на страната.
Медведев измина доста дълго политическо пътуване през последните години. Още през 2008 г., когато стана президент на Русия, той обеща модернизация и либерализация и често говори за любовта си към блоговете и джаджите. Той дори посети Силиконовата долина и получи нов iPhone 4 от Стив Джобс. Сега той е ентусиазиран участник с мачовска поза и геноцидна реторика, които се превърнаха в основна валута на политическия дискурс във военновременна Москва.
„Често ме питат защо публикациите ми в Telegram са толкова груби. Е, ще отговоря: мразя ги. Те са гадове и дегенерати. Те искат ние, Русия, да умрем. И докато съм жив, ще направя всичко, за да изчезнат" написа наскоро Медведев. Той не уточни дали въпросното „те" се отнася за украинци, западни политици или и двете.
Физическата трансформация на Медведев е също толкова необикновена, колкото и идеологическата му промяна: преди десетилетие той беше момче, изглеждаше почти очарователно неудобен, носейки костюм и ръководейки държавата. Сега той изглежда изтощен и с подпухнало лице, очите му са изцъклени, докато изстрелва тиради срещу запада. Рестартираната персона на Медведев е очевиден опит да се запази политическа значимост в климат, който значително се помрачи през десетилетието, откакто той напусна президентския пост.
Докато прераждането на Медведев до голяма степен се третира като достойно за страх, то също е символ на попарените надежди отпреди десетилетие, когато някои хора вярваха, че системата, изградена при Владимир Путин, може да е в състояние да извърши някакъв вид либерализация.
През 2008 г. Путин се оттегли, тъй като конституцията по това време позволяваше само два четиригодишни мандата. Той се премести от Кремъл, за да стане министър-председател, и лично избра Медведев, с когото работи от 2000 г., за свой приемник. „Някой с идеи вероятно щеше да се отърве от Путин доста бързо, а Путин не искаше да рискува това. Медведев отговаряше на изчисленията като зависим човек. Той се опита да се вмести с консенсус, точно както се опитва да се вмести сега", каза Глеб Павловски, прекарал повече от десетилетие като съветник в Кремъл.
Но въпреки че Медведев очевидно беше подчинен на Путин, той представи много различна фигура от бившия служител на КГБ. Той споделя за любовта си към рок музиката и развълнувано говори за възможностите на интернет, активно туитва и блогва. Путин, напротив, не знае как да използва интернет. Медведев също оплака липсата на съдебна независимост в Русия и направи няколко категорични изявления, които предполагаха, че той подкрепя истинската реформа.
Руските либерали бяха разделени по въпроса дали Медведев има шанс да стане истински политик със собствена програма. С течение на времето Медведев спечели и избиратели сред част от кремълския елит, който се надяваше, че може да му осигури втори президентски мандат, в който той бавно ще намали влиянието на твърдолинейните бивши агенти на КГБ в правителството. Медведев се фиксира върху идеята за втори мандат, твърдят хора, които го познават. Понякога той дори влизаше в публичен сблъсък с Путин, особено когато Медведев разреши руснаците да се въздържат при гласуване в ООН за намеса в Либия. Той флиртуваше с идеята за създаване на нова политическа партия и мнозина около Медведев, включително Владислав Сурков, един от най-важните съветници в Кремъл, го призоваха да настоява за втори мандат.
Но когато Путин извика Медведев на риболов през лятото на 2011 г. и каза на своето протеже, че ще се върне на президентския пост, Медведев кротко го прие. „Когато се стигна до това, Медведев просто не беше в състояние да поеме риска.", каза Павловски. Като част от сделката Медведев поиска той да остане министър-председател и изглежда искрено се надяваше, че ще стане президент отново след четири години.
Но Путин имаше други идеи, отстранявайки много от сътрудниците на Медведев и давайки на новия министър-председател отровната чаша да управлява прокремълската партия Обединена Русия, по същество действайки като гръмоотвод за критики, докато Путин играеше „добрия цар". „Парадоксът беше, че точно след като Медведев направи това, което Путин искаше, Путин спря да му вярва и това превърна живота на Медведев в нещастие", каза Павловски.
В следващите публични изяви на Медведев той вече изглеждаше съкрушен човек. Той често беше хващан от камера да дреме на официални събития, включително на церемонията по откриването на Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 г. С течение на времето в московските политически кръгове се завъртяха слухове за нарастващата консумация на алкохол от Медведев. През 2020 г. Путин му каза да подаде оставка като министър-председател, но му даде символична работа като заместник-председател на Съвета за сигурност.
„Разбира се, в главата му се случват много неща, но мисля, че голяма част от сегашното му поведение е чувство на личен гняв и негодувание към руските либерали, които в крайна сметка не го приеха", каза един източник който познава Медведев.
Twitter, някога толкова обичан от Медведев, беше забранен в Русия по-рано тази година. И сега, вместо да говори за копиране на иновативни икономически идеи от САЩ, Медведев говори за ядрена война.