Когато Салман Рушди написа романа си „Сатанинските стихове" през септември 1988 г., той смяташе, че многото препратки към исляма в него може да предизвикат известно вълнение. „Очаквах, че няколко молли ще се обидят, ще ме нарекат с имена и тогава ще мога да се защитя публично", каза Рушди в интервю по-късно.
Роденият в Индия автор е имал кариера като рекламен копирайтър, създавайки лозунги като „палав, но хубав" за крем торти, например. Той нямал представа за цунамито от възмущение, което ще засенчи остатъка от живота му и да го вкара в геополитически капан.
До октомври 1988 г. той вече се нуждаеше от бодигард заради потопа от смъртни заплахи, отмяна на пътувания и притискане. Една след друга страни с мюсюлманско мнозинство забраняваха книгата, а през декември хиляди мюсюлмани демонстрираха в Болтън, Голям Манчестър, и изгориха купчина книги. В Исламабад шестима души бяха убити при нападение на тълпа срещу американския културен център в пакистанската столица в знак на протест срещу книгата. В Сринагар и Кашмир имаше бунтове.
В деня след тези бунтове, 14 февруари 1989 г., върховният лидер на Иран, аятолах Хомейни, издаде религиозен указ, фетва, призовавайки всички мюсюлмани да екзекутират не само Рушди, но и всички, замесени в публикуването на книгата. Фетвата ефективно е издълбана в камък смъртна заплаха, което я прави невъзможна за изтриване. Иранска религиозна фондация предложи награда от 1 милион долара, ако иранец извърши убийството. Иран прекъсна отношенията си с Великобритания по този въпрос.
Рушди се укри и живя няколко години в отдалечена ферма в Уелс, под псевдонима Джоузеф Антон, прославяйки своите литературни герои Джоузеф Конрад и Антон Чехов. През 2012 г. той публикува мемоари за живота си под това заглавие.
Западните интелектуалци се обявиха масово в защита на Рушди, описвайки проблема като лакмус за готовността на Запада да отстоява принципа на свободата на изразяване пред лицето на смъртоносни заплахи. Книжарниците в Обединеното кралство и САЩ скоро се оказаха длъжни спешно да решат отношението си по този въпрос, изправени пред вълна от бомбардировки на магазини, които продължаваха да я продават.
През февруари 1989 г. Рушди изрази разкаяние, като каза: „Дълбоко съжалявам за страданието, което публикацията причини на искрените последователи на исляма." Думите обаче имаха малко въздействие. През юни 1989 г. Хомейни почина, но фетвата продължи да съществува при неговия наследник, настоящия върховен лидер Али Хаменей с подновени усилия тя да бъде приведена в сила. По-късно същия месец ливанец, роден в Гвинея, наричащ себе си Мустафа Мазех, се взриви в хотел в Падингтън, западен Лондон, подготвяйки бомба, за да убие Рушди.
През 1990 г. Рушди отново изрази разкаяние, каза, че е приел ислямската вяра, не е съгласен с възгледите, изразени от героите в романа, и се противопостави на публикуването на книгата в меки корици. Но Хаменей отхвърли извинението, цитирайки своя предшественик, който казва: „Дори ако се покае и стане най-благочестивият мюсюлманин на Земята, няма да има промяна в този божествен указ".
Тъй като не успяваха да стигнат до самия Рушди, екстремистите потърсиха неговите литературни сътрудници. През юли 1991 г. японският преводач Хитоши Игараши, професор по ислямска култура, беше убит с нож в университета Цукуба. Няколко дни по-рано италианският преводач на книгата беше нападнат и тежко ранен в апартамента си в Милано от иранец, преструващ се, че търси превод на памфлет. Две години по-късно норвежкият издател на романа Уилям Нигаард бе прострелян и тежко ранен.
През 1997 г. иранският президент-реформатор Сайид Мохамад Хатами встъпи в длъжност и започна да дава сигнали, че повече няма активно да се опитва да изпълни фетвата над Рушди или да насърчава някого да го убие, като част от отварянето към запад и възстановяването на дипломатически отношения с Великобритания. Рушди изрази облекчение от уверенията, дадени от правителството на Хатами, и каза, че не съжалява за книгата си, дори след като прекара десетилетие в укриване.
„Сатанинските стихове са също толкова важни в моята работа, колкото и всяка друга моя книга", каза той. Той се отрече от твърдението си от 1990 г., че приема исляма, като призна, че го е казал, за да отмени фетвата. Попитан ако беше мюсюлманин, той отговори: "Щастлив съм да кажа, че не съм." Той изостави псевдонима си и поне частично се измъкна от укриването през септември 2001 г. и постоянно увеличаваше честотата на публичните си изяви.
Но заплахата срещу него не се беше изпарила. Въпреки уверенията на правителството на Хатами, фетвата остана в сила, подкрепена от върховния лидер на Иран. Иранска религиозна фондация увеличи наградата за главата на Рушди и повече от половината от членовете на парламента на страната, меджлиса, подписаха изявление, че писателят заслужава да умре.
Хаменей остава върховният лидер и даде да се разбере, че сянката над живота на Рушди няма да бъде премахната. През 2016 г. 40 държавни медийни организации в Иран се обединиха, за да съберат 600 000 долара и да допълнят наградата за главата на писателя. Абас Салехи, заместник-министър на културата и ислямското ръководство по това време, каза: „Фетвата на имам Хомейни е религиозен указ и никога няма да загуби силата си или да избледнее."
В интервю за France-Presse в Париж през 2019 г. Рушди все още беше придружен от въоръжени полицаи, но изглежда вярваше, че светът се е отдалечил от фетвата. „Живеем в свят, в който темата се променя много бързо. А това е много стара тема. Сега има много други неща, от които да се страхуваме – и други хора, които да убиваме", каза той.
Но ...