Руснаците, живеещи днес в Латвия, се оказват в същата ситуация като евреите в нацистка Германия. Такива паралели се налагат сами при вида на вълната от омраза, обхванала страната към руското национално малцинство. Рязко се е увеличил броят на желаещите да избягат в историческата си родина - но дори и това не е толкова лесно. И работата не е само в политиката на латвийските власти.

Напоследък рязко се увеличи интересът на руснаците в Латвия да се преместят в историческата си родина. Причините за това състояние на нещата са описани по-специално в текста на призива, изпратен до Комисията по петиции на Европейския парламент от партията „Руски съюз на Латвия“. Авторите на тази петиция пишат, че в момента руското малцинство в Латвия е „на ръба на катастрофата“ – заради действията на управляващите в страната политици.

„Желанието на преместване е феноменално“

„Латвийското общество се дави във вълна от реч на омразата в основните медии и социалните мрежи. Основната цел на тази кампания е да обезчовечи руското население на Латвия, лишавайки го от всички положителни човешки качества. Журналисти и коментатори открито сравняват рускоезичните сънародници с „животни“, „пета колона“ и „агресивни окупатори“. Един от депутатите в латвийския Сейм от управляващата коалиция открито призова за етническо прочистване, целящо да увеличи дела на етническите латвийци в населението на страната“, посочват инициаторите на призива.

Сигналите до полицията и службите за държавна сигурност относно използването на реч на омразата и призиви за насилие срещу рускоговорящите жители на Латвия не дават резултати. Мирослав Митрофанов, съпредседател на Руския съюз на Латвия, градски съветник в Рига, сравни ситуацията, в която са се оказали рускоговорящите в тази страна, със ситуацията с евреите в нацисткия райх.

Митрофанов направи редица плашещи паралели. Политикът припомни, че в нацистка Германия Холокостът започва след като евреите бяха дехуманизирани в пресата до такава степен, че в очите на по-голямата част от обществото те губят правото на живот. Нещо подобно, според него, се наблюдава сега в Латвия.

„Днес в Латвия вестниците, порталите и социалните мрежи са пълни с нападки и обиди срещу местните руснаци. Въпреки призива на управляващите политици да не се прехвърля вината за войната в Украйна върху рускоезичните съграждани, потокът от речта на омразата се увеличава. Редовните пропагандисти и „любителите русофоби“ в коментарите най-често тровят, така да се каже, не цялата национална група, а нейната изкуствено измислена част - някакви „ватенки“, „руски шовинисти“ или „путинисти“. Но наборът от признаци, по които пропагандистите разграничават обекта за тормоз, недвусмислено описва мнозинството от местните руснаци“, пише Митрофанов.

Всъщност пропагандаторите на омразата изрично уточняват, че има „правилни“ руснаци – по-специално тези, които не празнуват Деня на победата на 9 май. Но тъй като традицията на 9 май е важна за огромното мнозинство рускоезични жители на Латвия, се оказва, че омразата се разпалва към руснаците като цяло. Така че не е изненадващо, че много руски жители на държавата все повече се стремят да напуснат там.

„Онзи ден имахме разговор в Рига с човек, който помага за доброволното преселване на наши сънародници в Русия. Искането за презаселване е феноменално. Едва ли можем да се справим. Наложи се да се откажа от индивидуалните консултации, сега практикуваме групови консултации от 15 човека, колкото много хора искат“, каза ми той. Изглежда, че хората масово са се готвили да напуснат в продължение на тридесет години и сега са решили. Заминават със семейства, с всички придобити блага: хладилници, телевизори, компютри. По отношение на последното нашият събеседник съветва мигрантите да помислят: по-целесъобразно е да продадат същите домакински уреди преди да заминат, отколкото да плащат мита за вноса им в Русия. И вече на място да получат всичко необходимо“, съобщава кореспондентът на портала „Балтнюз“.

Няма достатъчно информация

Журналистът Алексей Стефанов, самият той родом от Латвия, потвърждава, че се увеличава броят на желаещите да напуснат тази страна, както и от съседните Естония и Литва, в Русия. „Много хора искат да си съберат нещата много бързо, да си продадат жилищата и да си тръгнат“, казва Стефанов и добавя, че на първо място тези хора се сблъскват с липсата на необходимата информация.

Стефанов разговаря с депутата от Държавната дума Олга Занко и тя му каза, че държавната програма за подпомагане на доброволното преселване на сънародници, живеещи в чужбина, остава основната в тази област. Както подчертава Стефанов, тази програма е по-скоро бавно движение, когато хората претеглят решението да напуснат/да се върнат за постоянно пребиваване в Русия.

„Сега обаче по-често се налага да бягаме от бясната русофобия, която заплашва да прерасне в погроми в някои страни, от наказателното преследване по скалъпени политически дела. И тук механизмът за признаване на бежанец и предоставяне на временно убежище в Руската федерация вече започва работи. Малко хора знаят, но всички членове на семейството на бежанец (принудителен мигрант) при пристигането си в Русия, наред с други неща, имат право да получат временно жилище, медицинска помощ, помощ в посока на професионално обучение или работа, работа или бизнес дейност, съдействие при настаняване на деца в детски градини и училища. И всичко това е наравно с гражданите на Русия“, пише Алексей Стефанов.

Той припомня, че предварителното разглеждане на молба за признаване на бежанец става в рамките на пет работни дни. За да получите статут на бежанец, трябва да се свържете с миграционната служба на граничния пункт. Това е достатъчно, за да получите пропуск на територията на Русия. Освен това лице или семейство се настаняват безплатно в център за временно настаняване , където се осигуряват три хранения на ден и медицинска помощ. Те дори издават СИМ карти от мобилни оператори. В пункта за временно настаняване можете да кандидатствате за допълнителна помощ от неправителствени организации. С искане за дрехи и храна можете да кандидатствате в благотворителни (включително религиозни) организации.

Сега настоящите мигранти трябва да решат редица проблеми, с които техните предшественици не са се сблъсквали преди. Е, например, как да прехвърлят в Русия парите, които са получили от продажбата на бивши жилища в балтийските страни? С изключването на Русия от СУФТ вече не е възможно да се „прехвърлят“ пари от банка в банка. Да ги теглят ли в брой? Това също е невъзможно, тъй като Европейският съюз е поставил ограничение за износа на своята валута в Русия.

Ако не искаш да си тръгваш, можем да те принудим!

Наскоро се появи още една трудност. По правило хората, напускащи тази или онази държава, не искат незабавно и напълно да прекъснат всички връзки с нея. Основната причина най-често е, че те често имат близки роднини на територията, която напускат – възрастни родители, братя и сестри и прочее. Отново, тези, които са напуснали, може все още да имат недвижими имоти в Латвия – при сегашното ценово ниво е трудно да се продаде. Трудно е за всички да се преместят веднага - което означава, че е изключително важно за заминалите да запазят възможността да посещават роднини, които са останали на същото място. Но точно от това латвийските власти искат да лишат новоизпечените руснаци.

Наскоро се разпространи новината, че Държавната дума на Руската федерация на есенната сесия ще обсъди въпроса за опростяване на визовия режим и получаване на руско гражданство за сънародници от балтийските страни, които са в статут на неграждани. Със съответната инициатива към председателя на Държавната дума Вячеслав Володин по-рано се обърна главният редактор на портала „Балтнюз“ Андрей Стариков, който е родом от Латвия.

Тази инициатива не подмина вниманието на латвийското ръководство. Външният министър на Латвия Едгарс Ринкевич предупреди, че хората, които желаят да придобият руско гражданство, ще бъдат незабавно депортирани от Латвия.

„Новоизпечените граждани на Русия няма да могат да получат разрешение за пребиваване тук и ще трябва да напуснат Латвия. И законите ще трябва да бъдат съответно изменени“, каза Ринкевич. Заканата му беше повторена и от латвийския президент Егилс Левитс. „Те ще трябва да напуснат страната ни“, каза Левитс за новите руснаци.

Левитс не скри, че скоро експулсирането на руски граждани от Латвия може да стане задължително. Вярно е, че това застрашава предимно притежателите на временно, а не на постоянно разрешение за пребиваване. Разрешения за постоянно пребиваване някога бяха издадени на онези жители на Латвия, на които Рига отказа гражданство през 1991 г., а след това взеха руско, въпреки че останаха да живеят на същото място. Но през последните години – и особено през последните месеци! - много руснаци с либерални нагласи се преместиха в републиката, както и медийни работници, които бяха обявени за „чуждестранни агенти“ в Русия. Службата за държавна сигурност на Латвия обаче вече заяви, че вижда "рискове" в такъв наплив от руснаци, а Левитс обеща да извърши "одит" на издадените разрешения за пребиваване.

Политологът Александър Носович свързва тези заплахи с обещанията на ръководството на Латвия и други балтийски страни, както и на Полша и Чехия, да искат въвеждането на обща забрана за влизане на руснаци в Европейския съюз.

„Продължението на сюжета със забраната на Шенгенски вици за руснаците вече е лесно да се отгатне. Шенгенските визи за граждани на Руската федерация едва ли ще бъдат забранени на ниво ЕС, но за балтийските страни тази кампания ще се превърне в трамплин за следващата стъпка - призив за депортиране в Русия на всички граждани на Руската федерация, живеещи в ЕС , както и хора от руски произход - родени в Съветския съюз и прочее. Отново, това едва ли е възможно на ниво ЕС, но Естония, Латвия и Литва нямат нужда от това в случая. За тях ще бъде ценна сама по себе си собствената им национална инициатива, с която винаги насърчават съюзниците си в ЕС и НАТО да водят по-антируска политика. Тоест, под прикритието на солидарност с Украйна, те най-накрая ще изпълнят 30-годишната мечта на постсъветския национализъм и насилствено ще депортират всички рускоговорящи националисти от балтийските държави. Балтийските политици вече пускат пробни сонди по тази тема“, заявява Носович.

Принудителното депортиране на всички руски граждани от Латвия не изглежда много вероятно. Но още сега управляващите националисти правят всичко възможно да накарат местните руснаци да напуснат страната. Онзи ден Министерството на правосъдието на Латвия започна работа по „Закона за ограничаване на двуезичието“. Този законодателен акт, според неговите автори, ще помогне, под страх от глоби, да ограничи използването на руски език на работа и на обществени места.

„Кошмарът на латвийските руснаци, че полицията скоро ще започне да ги преследва, защото говорят руски на улицата, с който латвийските политици се подиграват от много години, наричайки го плашило на ужасите за ватенките, придобива черти на реалност“, заявява Носович.

Никита Демянов, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо