Рекорден брой хора на възраст 50 и повече години в Обединеното кралство са станали икономически неактивни от началото на пандемията, съобщи Службата за национална статистика тази пролет, като мнозинството (77%) от възрастните на възраст между 50 и 59 години казват, че са напуснали предишната си работа по-рано от очакваното.
Те описват причините си да напуснат работата си над 50-те си години – някои за постоянно, други за известно време – като мнозина казват, че пандемията е изиграла роля в решението им. Мнозина цитират разочарованието от управлението или естеството на тяхната работа, увеличаване на стреса и чувството, че са подценени, като някои казват, че животът е по-смислен или просто е по-важен от доходоносната работа.
За редица от тях грижата за членовете на семейството е фактор и докато повечето не смятат да се наложи да се върнат на пазара на труда, някои хора казаха, че може да се наложи да го направят поради нарастващите разходи във Великобритания.
Стив Уокър от Рочдейл, който навършва 52 години, казва, че се е чувствал уважаван и изпълнен в работата си като ръководител на отделите по хуманитарни науки и история в средно училище. „Преподаването винаги е било това, което съм искал да правя, но около времето, когато навърших 50 години, просто реших, че всичките ми кариерни цели и амбиции са постигнати. Изведнъж просто бях поразен от това как животът ми се контролира всяка секунда от тиранията на звънци, графици, изпити, термини и крайни срокове. Чувствах се уморен, тревожен и депресиран. Сега очаквам с нетърпение да имам повече контрол над живота си. Няма да се върна." казва той.
Уокър казва, че „парите очевидно са проблем", но той и съпругата му се надяват, че могат да се справят, като приемат по-прост начин на живот и намалят своя „икономически отпечатък". „Ние сме в процес на продажба на нашата огромна амбициозна къща, изплащаме всичките си дългове и се установяваме в малка вила в Аргайл, Шотландия. Осигурих си ролята на доброволен гид в местния музей и планирам да преоткрия всичките си игнорирани хобита", казва той.
За 55-годишната Дебора от Глостършър главно напрежението от жонглирането на грижите за децата, домакинската работа и кариерата й я накарало да напусне работата си на непълен работен ден като копирайтър по време на пандемията. „Изведнъж вече нямах система за поддръжка. Моето 12-годишно дете беше само вкъщи, къщата беше пълна бъркотия, когато се прибирах. Бях изтощена. Сега работя около 12 часа седмично на свободна практика." казва тя. Въпреки недостига на работна ръка в Обединеното кралство тя е открила, че е невъзможно да намери гъвкава работа на непълно работно време на по-високи позиции. „Но като цяло чувствам, че искам да правя по-ценни неща с оставащото време от живота си. Може да се кандидатирам за местен съветник например. Отрязах някои ненужни разходи и ще се оправим с позатягане на коланите. Мисля, че пандемията накара много хора да преразгледат приоритетите си и просто не мога да си представя, че като общество ще се върнем към предишния начин на работа."