Най-големият суверенен фонд в света отчете рекордна загуба от 173 милиарда долара за шест месеца. Анализаторите отдават това на скок в цените на енергията, погрешни инвестиционни политики и рязък спад на инвестициите в руски и китайски активи. Защо "петролна касичка" рискува да се изпразни”

Рекордни загуби

Норвежкият суверенен фонд, който управлява активи на стойност 1,2 трилиона долара, загуби 14 процента от всички инвестиции за шест месеца.

Световната петролна банка, както се нарича тази финансова институция, е основана през 1990 г., за да инвестира неочаквани печалби от продажбата на черно злато, за да гарантира благосъстоянието на бъдещите поколения норвежци. През първата половина на 2021 г. фондът спечели 111 милиарда долара от акции.

Според ръководителя на “Норгес Банк Инвестмънт Мениджмънт” (НБИМ) Никола Танген причините за загубите са затягането на паричната политика в света, ситуацията в Украйна и високата инфлация. Според него във всички сектори през първото полугодие е отчетена отрицателна рентабилност - с изключение на енергетиката, където тя е плюс 13 на сто заради поскъпването на въглеводородите и петролните продукти.

Масова разпродажба

Анализатори посочват, че заради агресивните действия на световните централни банки инвестициите в бързоразвиващи се сектори рязко са намалели. Лидерът по спада е технологичният сектор: минус 28% на фона на рязко поевтиняването на “Мета”, “Амазон” и “Епър”. Компаниите за дискреционни стоки (продукти и услуги от несъществени нужди, които хората могат спокойно да откажат) не изостават със загуба от 24,9%, казва Евгений Шатов, партньор в “Капитал Лаб”.

С ускоряването на инфлацията и очакването за забавяне на икономиката инвеститорите продаваха акции с предположението, че потребителите ще намалят разходите в тези категории.

„Положителният резултат в енергийния сектор (13,2 процента) – тъй като “Шел” и “Ексън” спечелиха от високите цени на петрола“, добавя Шатов.

Грешна стратегия

Данъкът върху печалбите от продажбата на петрол и газ в Норвегия е 78 процента, а свръхпечалбите отиват направо в инвестиционния фонд. Той имаше всички възможности да умножи печалбите, след като Европа беше обхваната от мащабна горивна криза. През последните години обаче организацията систематично намалява инвестициите в енергийния сектор.

"Те се съсредоточиха върху инвестициите в зеления бизнес. И тази година той рязко потъна поради покачването на цените на горимите минерали. В резултат на те не спечелиха, а загубиха огромни суми пари", отбелязва Леонид Хазанов, независим индустриалец експерт.

Алексей Фьодоров, водещ икономист в информационно-аналитичния център “Телетрейд”, също посочва високият риск на инвестициите.

„В началото на годината около 72% от средствата на Норвежкия петролен фонд бяха в акции с акцент върху високотехнологичния сектор. Други 25% отидоха в публичният дълг на САЩ, Япония, Германия, повече от два процента в недвижими имоти, останалите - във възобновяема енергия. Такава структура на портфейла дава повишена доходност само в благоприятни периоди", обяснява анализаторът.

При спад в световната икономика, особено циклична криза, доходността ще бъде отрицателна. През първата половина на 2022 г. основният борсов бенчмарк, индексът S&P 500, потъна с 21 процента, което доведе до рекордни загуби. Така понесените от фонда щети са пряка последица от започващата циклична криза.

Неразумни решения

Освен това, според наблюдатели, голяма роля са изиграли и политически мотивираните инвестиционни решения. Норвежците постепенно се отказаха от инвестиции в руски и китайски компании. И след началото на военната операция в Украйна, правителството инструктира да замрази всички инвестиции в Русия и да разработи план за пълно оттегляне от този пазар.

Както отбелязва “Блумбърг”, това е „рядък случай, в който политиката е започнала да контролира инвестициите в спестяванията на страната – Норвегия не е използвала преди това фонда като политически инструмент“.

„При запазване на същата структура на инвестиционния портфейл, спад от 50 процента на индекса С&П 500 в края на годината ще увеличи загубите на фонда до 410 милиарда долара (34 процента от общите инвестиции). Това ще бъде нов антирекорд това ще намали стойността на фонда от сегашните 1,05 трилиона долара до 810 милиарда долара“, прогнозират от “Телетрейд”.

Нови загуби обещава и влизането в сила на забраната за внос на петрол от Русия в Европейския съюз. Както обяснява Хазанов, способността на норвежките компании да увеличат производството е изключително ограничена и те няма да могат да спечелят от покачването на цената на черното злато. Фондът отново ще загуби пари. В тази връзка вероятно ще поиска помощ от властите в страната и ЕС - ако се окаже, че няма достатъчно средства за изплащане на пенсии.

Наталия Дембинская, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо