Не започна вчера или дори на 24 февруари, но човек не може да не се удиви как западните политици и анализатори споделят на глас чувствата си на ревност през цялото време. Имам предвид чувства към Индия, Китай и други мощни и дори не много мощни сили (преди повече от половин век се наричаше "движението на необвързаните"), които не искат да бъдат солидарни с Америка и Европа в адските санкции срещу Русия, но за сметка на това я подкрепят с доста коректни отношения. Преди подобни случаи се наричаха приятелски неутралитет.

И това депресира западните политици до краен предел. Върховният представител на ЕС Борел отбеляза, че в африканските страни Лавров е посрещнат с разбиране, докато той, Борел, заинтересувало африканците с посещението си много по-малко. Както и посещението на Макрон в същата Африка. Отношенията между Блинкен и Байдън със саудитците също са мрачни. Особено на фона на всякаква ориенталска пищност, с която саудитският престолонаследник се обърна към Путин.

В пещерите и дебрите на Хиндустан дявол знае какво също се случва. Американски анализатор е объркан: „Вземете например странното уважение на Индия към Русия. Тя продължава да осигурява на Москва желания чуждестранен капитал и престиж. Правителството на Нарендра Моди посреща топло високопоставени представители на руските разузнавателни служби. Индия се противопостави на повечето демокрации като се отказва дори да осъди руската специална операция в Украйна“. Всичко това е явно подкопаване на националните интереси на САЩ.

Въпреки това дори Джон Фостър Дълес, държавният секретар на Айзенхауер, изрече точната формула „Неутралитетът е неморален“ именно по отношение на Индия. Тогавашният министър-председател Неру и настоящият Моди се оказаха неморални. И въртят далавери със СССР/Русия.

Точно както казва Н. В. Куколник:

„Като сън, безмилостен и страшен,

Аз виждам щастливия си съперник.

И тайно и подло

Пламти кипяща ревност.

И тайно и подло

Ръката търси оръжие“.

Със злоба и с търсенето на оръжия в демократичния Запад всичко е очаквано, но все пак има нужда от разяснение. Да се каже, че Индия (както много други страни, които не са се присъединили към настоящия конфликт, Саудитска Арабия например) гори от любов към Русия, но не гори към Съединените щати - което предизвиква изгаряща ревност - е някакъв образ от балада.

Все пак външната политика в никакъв случай не е любовна балада, а хладнокръвна и доста егоистична сметка. И все пак необвързаните страни мислят преди всичко за себе си.

От една страна, за кой война, за кой родна майка, а санкциите предоставят отлични възможности за търговия. Същите американци през 1808-1809 г. се позлатяват дела, заобикаляйки континенталната блокада, обявена от Наполеон, доставяйки английски стоки в Европа под свой собствен флаг. Със смяната на продавачи и купувачи индийците (и не само те) вече правят същото. Водата ще намери накъде да потече. А възможността да се купува по-евтино от Русия и да се продава по-скъпо на Запад е толкова привлекателна, че дори не е необходима любов към Русия и враждебност към Запада. И без тези емоции, търговецът, при съответната норма на печалба, е готов да отплава дори до ада с риск да изгори платната си.

Ако западните политици до такава степен не разбират същността на капитализма, изричайки заклинания за „мнозинството от демокрациите“, то остава впечатлението, че те не са чели икономиста Маркс дори и кратък преразказ.

От друга страна, примерът на истински съюзници на САЩ ще впечатли всеки. ЕС с рядка упоритост разрушава икономиката си в борбата за Украйна. Някои страни там - например балтийските държави и като цяло позеленяла Германия, дори разрушават икономиката си радостно и с песни.

Ако искат - нека я рушат, но защо за Китай, Индия, Бразилия и прочее примерът на европейското самоубийство да бъде по някакъв начин привлекателен? И защо им е на саудитския престолонаследник или на турския султан - личности, меко казано, сложни и двусмислени - да вземат пример от Велика Литва? Ако западните политици и анализатори изпадат в жесток идиотизъм пред очите им, това не означава, че персите или китайците също трябва да изпадат в такова тъжно психическо състояние.

Максим Соколов, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо