Ноември 2022 г. След горещо лято Европа се намира в прегръдките на по-сурова от очакваното зима. А в Германия властите току-що са научили, че газопроводът „Северен поток 1“, който доставя руски газ до най-голямата икономика на континента, е празен; Кремъл е врътнал кранчето. Не е имало никакво предупреждение; на германците им трябват до 24 часа, за да разберат, че най-големият им източник на природен газ и основен източник на енергийни доставки за страната е пресъхнал.

Газопреносната мрежа за газ от Русия в Европа.Виждат се Северен поток, Син поток и др.

Това е кошмарен сценарий – а също и съвсем реална възможност, като се има предвид зависимостта на Германия от руския газ и многократните напомняния на руския президент Владимир Путин за влиянието, което страната му има, когато става въпрос за енергия. Германските официални лица и много германски граждани си представят – и планират – най-лошото.

Последиците за германската икономика ще бъдат незабавни: Според спешния план, изготвен от правителството, първият удар ще падне върху германската промишленост – за да се гарантира, че домакинствата, малките предприятия, училищата и болниците няма да останат студени и буквално на тъмно.

Много от големите промишлени потребители получават газ по така наречените „прекъсваеми договори“, което означава, че в случай на внезапно спиране на доставките те първи ще бъдат засегнати. Това от своя страна ще доведе до спиране на заводите и намаляване на работното време на големите компании, за да се гарантира, че обществото в Германия – почти половината от всички германски домове разчитат на природен газ за отопление – ще може да преживее студените месеци.

Разбира се, ударът по индустрията в крайна сметка ще засегне обикновените германци. Макар че страната се стреми бързо да облекчи енергийната си зависимост, тя все още разчита на Русия за повече от една трета от нуждите си от газ, което е спад от около 55% преди инвазията в Украйна. Според една от прогнозите пълното спиране на доставките на руски газ би могло да намали растежа на Германия с почти 3 % през следващата година. Както Петър Цингр, главен изпълнителен директор на SKW Stickstoffwerke Piesteritz, голям германски производител на химикали, заяви неотдавна пред Financial Times, спирането на руския газ би означавало, че „трябва да спрем [производството] незабавно, от 100 до нула“.

Това е сценарий, който политиците от Берлин до Брюксел и нататък се надпреварват да избягват. Германия е в нулевата точка на тези притеснения, предвид зависимостта ѝ от Русия и газопровода „Северен поток 1“.

„Има много елементи. Зависи от това какво ще направи Русия, зависи от зимата, от това колко лоша е тя, и зависи от търсенето“, каза за Grid Тимъти Аш, старши стратег в базираната в Лондон компания за финансови услуги Bluebay Asset Management. „Всичко е на кантар, казано по този начин. Изглежда, че зимата ще бъде много трудна.“

Последиците могат да се разпространят далеч отвъд енергетиката. Европа изненада много наблюдатели с реакцията си на нахлуването в Украйна, като въведе широкообхватни икономически санкции срещу Русия и изпрати милиарди долари военна и финансова помощ на украинската съпротива – и то въпреки дългогодишната си зависимост от руския нефт и газ. Може би най-голямата изненада дойде от Германия в края на февруари, когато новоизбраният канцлер Олаф Шолц обяви „повратна точка“ за външната политика на страната си, скъсвайки забрани от времето на Втората световна война и изпращайки оръжия на Украйна.

Но с края на лятото и понижаването на температурите трудните въпроси ще продължат да стоят на дневен ред. В цяла Европа вече има енергийна криза, която се усеща толкова силно, колкото и в Германия. Цените на газа на едро на континента скочиха до нива, които са 14 пъти по-високи от средните за последните 10 години; какво ще се случи, ако и когато Путин допълнително използва енергийната карта като оръжие? Ще продължи ли подкрепата за Украйна? Експертите предупреждават, че Путин има ясен стимул да усложни положението на Европа – и на свой ред да окаже натиск върху Украйна.

„Мисля, че той ще търси някакво мирно споразумение тази есен и за да подготви Европа за това, вероятно ще ограничи още повече енергийните доставки, за да създаде газова криза тази зима, така че Европа ще се опита да принуди Украйна да отстъпи позиции“, казва Аш. „Трябва да приемем, че Путин ще бъде лош човек.“

Подготовка за кошмара

Това е лошата новина. Добрата новина е, че Германия – и континентът като цяло – не чака кошмарите да дойдат. Вече са в ход няколко мерки, които ще поставят Германия и други държави на по-силна позиция, преди времето да се обърне. Те включват увеличаване на газовите запаси, обръщане към наличните алтернативни енергийни източници и налагане на енергийни дажби както на предприятията, така и на физическите лица. Някои от тези мерки изглежда дават резултат.

В Германия съоръженията за съхранение на газ вече са пълни почти на 80 %, с което се постига неотдавнашната цел на Европейския парламент да повиши нивото на съхранение за всички страни членки до тази граница до 1 ноември. Като цяло в цяла Европа нивото на съхранение е около 77%.

Остават обаче въпросителните дали тази решимост ще бъде трайна, тъй като в момента Русия доставя само около 20 процента от това, което обикновено доставя по газопровода „Северен поток“. Москва обвинява за това намаление проблемите с поддръжката, причинени от западните санкции; потокът може да намалее още повече по-късно този месец, когато Русия заяви, че ще затвори напълно тръбопровода за три дни – отново, според нея, за поддръжка. Резултатът: Германските регулатори предупреждават, че може да не успеят да постигнат следващата си цел – да увеличат нивата на съхранение до 85 % до октомври и до 95 % до началото на ноември.

Въпреки това напредъкът досега впечатли много експерти. „Мисля, че германците трябва да са загрижени, но не и паникьосани“, казва пред Grid Ноа Гордън, сътрудник в програмата за Европа на Фондацията за международен мир „Карнеги“. „Опасенията, че хората ще замръзнат в домовете си заради липсата на газ, са преувеличени… Това е криза, но не е краят на света.“

Тази оценка, подкрепена и от други участници в разговора с Grid, се основава не само на усилията за увеличаване на съхранението, но и на намаляването на потреблението. Европейският съюз си е поставил за цел да намали общото потребление на енергия с 15 % до март следващата година. Германия реагира с широк спектър от мерки: В Берлин през лятото беше изключено осветлението на около 200 исторически паметника; в Хановер беше спряна топлата вода в обществените душове и бани, а използването на климатици в обществените сгради беше ограничено; в Дрезден бяха намалени доставките на топла вода за стотици жилищни комплекси. Дружествата дават своя принос: Дойче банк например намали използването на климатици в офисите си, спря подаването на топла вода във всички тоалетни и изключи фонтана пред централата на банката във Франкфурт.

Междувременно войната всъщност довежда до намаляване на потреблението, като увеличава сметките за енергия. Това накара много германци да използват по-малко енергия – дори и там, където няма правителствени предписания или ограничения. И това помага – както чрез по-бързото постигане на общите цели, така и чрез увеличаване на нивата на съхранение.

„Сега изглежда, че повишаването на цените всъщност е намалило търсенето“, казва Аш от Bluebay Asset Management пред Grid. „Така че сега нещата изглеждат малко по-добре.“

Само в Германия Международният валутен фонд изчислява, че потреблението на газ вече е намаляло с 8% през юни и с 15% през юли в сравнение със средните стойности за последните пет години.

Завръщане на въглищата

Енергийната война доведе до странен обрат в Германия – страна с мощна Зелена партия и ангажимент към околната среда: А именно, че въглищата се завръщат. Както Grid съобщи, нахлуването на Русия в Украйна доведе до рестартиране на световното търсене на най-мръсните изкопаеми горива. А Германия е сред страните, които са одобрили плановете си за повторно отваряне на затворените въглищни електроцентрали.

Сега някои законодатели разглеждат и възможността за удължаване на живота на последния й ядрен реактор. Понастоящем последните три ядрени мощности в Германия трябва да бъдат затворени до края на тази година; бившият канцлер Ангела Меркел обеща да се откаже от ядрената енергия след аварията в японската АЕЦ „Фукушима“ през 2011 г. Но с наближаването на потенциална енергийна криза ядрената енергия, подобно на въглищата, отново се връща към темата.

„Има какво да се каже за използването на трите атомни електроцентрали, които имаме“, заяви неотдавна германският министър на финансите Кристиан Линднер. Германия също така полага усилия да увеличи вноса на втечнен природен газ, като инвестира в нови терминали и сключва нови сделки с международни доставчици.

Енергийни войни – и истинската война

Остават критични въпроси – почти всички те зависят от това точно колко далеч ще стигне Русия, за да използва влиянието си. Както каза Аш пред Grid, ако доставките от Русия продължат да намаляват и зимата се окаже по-сурова от очакваното, „тогава мисля, че Европа ще има повече проблеми“.

„Голямата несигурност е дали Русия ще прекрати всички доставки на газ, или ще продължи да ги ограничава с течение на времето“, каза пред Grid Дейвид Голдуин, бивш координатор на Държавния департамент по международните енергийни въпроси.

Най-лошите сценарии – спиране на руските доставки и особено сурова зима – доведоха до опасения отвъд самите енергийни доставки. По-специално, въпросът кога и дали една енергийна криза може да повлияе на германската подкрепа за Украйна.

Досега тази подкрепа се оказа стабилна, дори когато цените на енергията скочиха до небето. В проучване на общественото мнение, проведено през юли от германския телевизионен оператор ZDF, около 70 % от анкетираните заявиха, че подкрепят подкрепата на своето правителство за Украйна.

„Германската и европейската подкрепа за Украйна наистина остава забележително висока, като се има предвид забавянето на икономическия растеж и историческия скок на цените на енергията, от който те вече страдат“, казва Голдуин пред Grid. Той смята, че подкрепата е достатъчно силна, за да устои на всичко, което може да донесе зимата. „Честно казано, колкото по-враждебна или по-агресивна е Русия по отношение на използването на енергията като оръжие“, каза Голдуин, „мисля, че толкова по-популярна е подкрепата в Европа за защитата на Украйна, защото не става въпрос единствено за защита на украинците, а за възпиране на руската заплаха, която очевидно може да бъде насочена и е била насочена към други държави.“

Гордън от фондация „Карнеги“ също е оптимист, макар че може да има „още малко ропот“, както се изрази той. „Вниманието на хората все пак се отдръпва… и голяма част от високата цена на газа все още не е пренесена върху потребителите, защото те са фиксирали цените и след това в края на годината се отчитат показанията на електромерите“, каза той пред Grid. „Ще има известен шок, когато хората получат сметките си.“ Това, което помага, смята Гордън, е солидарността с Украйна, която много германци изпитват заради близостта си до военната зона. „Наистина се чувствам близък, когато съм в Берлин“, казва Гордън. „Подкрепата за Украйна ще остане висока, ако правителството успее да направи така, че по-високите разходи за енергия да се разпределят между всички.“

Дори когато Берлин и други европейски столици се подготвят за предстоящата зима, дългосрочната перспектива е за чист пробив – край на зависимостта им от Русия. Миналата година Европейският съюз разчиташе на Русия за 45% от своя внос на газ. За политиците в Брюксел, Берлин и други страни ясният урок от тази криза е, че тази зависимост е несъстоятелна; след руската инвазия в Украйна ЕС обяви плановете си да прекрати зависимостта си от руската енергия до 2027 г.

„В крайна сметка това, с което всички ще се съгласим, е, че Русия вече не е надежден енергиен партньор за Европа“, каза Аш пред Grid. „Европа ще диверсифицира; Русия ще бъде изключена от европейските вериги за доставки. Но все пак трябва да преминем през тази зима и това ще бъде трудно“.