На специална пресконференция, посветена на Тайванския въпрос, в посолството на КНР преди дни, Н.Пр. Дун Сяодзюн, извънреден и пълномощен посланик на Китай у нас представи пред медиите позицията на китайската страна след „визитата” на г-жа Нанси Пелоси в Тайпе, и обясни причините за предприетите контра-мерки от китайската страна. Той представи и четирите основни насоки.

„Ситуацията в Тайванския проток е едно от местата, към които днес са насочени погледите на целия свят”, с тези думи започна презентацията си Н.Пр. и припомни хронологията на събитието и посочи четири основни аспекта на китайската позиция по тайванския въпрос.

Пожсланик Дун Сяодзюн определи посещението на Нанси Пелоси като грубо нарушаване на китайския суверенитет и териториална цялост на страната и представлява сериозен удар върху политическите основи на китайско-американскитео, но и като заплаха за мира и стабилността в района. „Китай категорично осъди този ход и предприе редица контрамерки”, подчерта той и посочи четирите основни аспекта на китайската позиция по тайванския въпрос.

Ето и четирите аспекта, които посланик Дун Сяодзюн очерта:

„На първо място, Тайван е неразделна част от територията на Китай от древността и за това има безспорни и ясни исторически и юридически факти. През 1895 г., вследствие на поражението, което Китай претърпява в Първата японско-китайска война, той е принуден да отстъпи остров Тайван и близкия архипелаг Пънху на Япония. След края на Втората световна война Япония връща на Китай отнетите от него територии, включително възстановявайки китайския суверенитет над Тайван и Пънху. От 1945 до 1949 г. в Китай се води гражданска война между Китайската комунистическата партия и партията “Гоминдан”, в която последната е победена и нейните ръководители, заедно с армията под техния контрол и поддръжници се оттеглят на остров Тайван и установяват местни сепаратистки режими, които действат и до днес. Така континенталната част на Китай и остров Тайван изпаднаха в период на продължително политическо противостоене. Обаче, трябва да се отбележи, че националният суверенитет и териториална цялост на Китай никога не са били разделяни, както не се е променил фактът, че и двата бряга на Тайванския проток принадлежат на един Китай. През 1971 г. Общото събрание на ООН прие Резолюция № 2758, в която се казва ясно, че в света съществува само един Китай, остров Тайван е част от него, а правителството на Китайската народна република е единственото законно правителство, представляващо целия Китай. Това е принцип за „един Китай“. Този принцип е ядрото на най-важните интереси на Китай, е червена линия, която не може да бъде пресичана, е политическа основа за взаимоотношенията между Пекин и останалите страни и е общ консенсус сред международната общност.

На второ място, посланик Дун Сяодзюн визитата, че визитата на Пелоси в Тайван представлява сериозна политическа провокация, целяща повишаване нивото на официалните контакти между САЩ и Тайван, което е злонамерено и има сериозни последици. „Тайванският въпрос е най-важният, ключов и чувствителен въпрос в китайско-американските отношения. В комюникето от 1979 г. за установяване на дипломатическите отношения между Китай и САЩ, Вашингтон даде ясно да се разбере, че няма да развива официални връзки с Тайван”, припомни посланикът, и коментира, че Пелоси, като фигура № 3 в йерархията на американската държавна власт, игнорира многократните предупреждения от Китай, а на практика, с мълчаливото съгласие на правителството на САЩ, осъществи гръмка “официална визита” – както самата я определи – с което наруши грубо китайския суверенитет и сложи петно върху репутацията на своята държава. Н.Пр. не пропусна и факта, че управляващата в момента в Тайван Демократична прогресивна партия е записала в своята платформа, че ще работи за независимост на острова. През последните години те правят всичко възможно, за да прокарат плановете си за независимост и разширят това, което те наричат „международно пространство“, обясни той и заяви, че в този смисъл, посещението на Пелоси в Тайван „изпрати и силен сигнал към сепаратистките сили в Тайван, че САЩ са на тяхна страна.”

В тази връзка, китайският посланик определи реакцията на Китай като решително в отговор на действията на Пелоси.„До момента сме предприели редица контрамерки, включително военни учения във водите и въздушното пространство около остров Тайван, преустановяване на сътрудничеството и обмена между Китай и САЩ в някои области и налагане на санкции наПелоси и най-близките членове на нейното семейство”, заяви той и обясни, че тези контрамерки, наложени след внимателно обсъждане и оценка, имат за цел да отправят предупреждение към създаващите провокации, да дадат урок на тайванските сепаратисти, те са в съответствие с вътрешното китайско законодателство, международното право и практика, и представляват на практика поддържане на мира и стабилността в района на Тайванския проток”, категоричен бе Н.Пр.Дун Сяодзюн.

„На четвърто място, Китай трябва и ще реализира своето обединение. Тайванският въпрос е възникнал в резултат на национална слабост и хаос и ще бъде разрешен с национално възраждане” – с тези думи посланикът на КНР представи издадената преди дни от китайското правителство Бяла книга, озаглавена „Тайванският въпрос и делото за национално обединение в нова епоха“.Тя бе предоставена на участниците в пресконференцията представители на медиите на английски език. Той обясни, че в нея са посочени ясно политиката на Китай по тайванския въпрос, а именно: Китай ще се стреми с най-голяма искреност и с всички усилия към мирно обединение, но същевременно не се ангажира да се откаже от използването на сила и си запазва възможността да предприеме всички необходими мерки. Той обаче поясни, че ако тайванските сепаратисти или външни сили отправят провокации, доближат или дори преминат червената линия, ще бъде принуден да вземе решителни мерки. „Употребата на сила ще бъде крайна мярка, предприета при непреодолими обстоятелства”, бе категоричен посланик Дун Сяодзюн.

„Реализирането на мирното обединение на двата бряга на Тайванския проток ще бъде най-добрия вариант не само за китайския народ, но и за целия останал свят”, подчерта Н.Пр.посланикът на КНр в България и изрази задоволството си от факта, че много български политици, експерти и учени коментират обективно за този казус, което в пълна степен отразява приятелството между Китай и България и показва, че принципът за „един Китай“ се радва на широка подкрепа! От установяването на дипломатическите ни отношения България се придържа твърдо към принципа за „един Китай“ и ние оценяваме високо това, подчерта в края на изявлението си посланик Дун Сяодзюн.

Ивета Балевска