Точно в 00:00 часа в понеделник вечерта на официалния сайт на Кремъл се появи видеопослание на Владимир Путин по случай Деня на държавното знаме. Тъй като Денят на знамето е в официалния календар на празниците от 1994 г., това може да се счита за обикновено и чисто церемониално събитие. Но нека върнем лентата година назад. 22 август 2021 г. - няма видео съобщение от ВВП. 2020 пак няма. 2019 също няма такова. Версията за чисто церемониалния характер на президентската реч може спокойно да се отхвърли.
В тази реч трябва да се търсят важни съдържателни политически моменти и сигнали. И тези търсения не трябва да заемат много място. Ето и основното вътрешнополитическо нововъведение:
„От първи септември тази година учебната седмица във всички училища в страната ще започне с тържествена церемония по издигане на знамето и изпълнение на химна“.
А ето и фразите, които „излъчват червени предупредителни светлини“ в областта на външната политика:
„Русия е мощна, независима световна сила. Ние сме твърдо за това да провеждаме на международната арена само политика, която отговаря на основните интереси на Отечеството."
Още веднъж, изкушението е голямо да отхвърлим това като обичайната политическа реторика на Путин. Дали ВВП не повтаряше постоянно нещо подобно през всичките години на управлението си? Да, правеше го. Но 2022 г. малко прилича на „нормалните години“ от управлението на Путин.
И в контекста на това, което се случва в момента, думите на президента от „политически“ на общо разбираем език могат да се преведат така: да, знам, че вие на Запад ще ни критикувате, но ние ще правим това, което смятаме за необходимо и не ни пука за критиките ви от висока камбанария. Или, както самият Путин заяви през 2014 г.:
„Може би на бика не му е позволено. Но искам да ви кажа, че мечката няма да пита никого за разрешение."
Какво точно ще прави сега руската мечка? Очаквано, видеообръщението на собственика на Кремъл не отговаря на този въпрос. Но президентското обръщение е съвместимо със следното изказване на заместник-министъра на външните работи Сергей Рябков в интервю за Известия:
„Деструктивният курс на страните от НАТО да пренебрегват нашите „червени линии“ и да влязат в конфронтация с Русия в Украйна, балансирайки на ръба на пряк въоръжен конфликт, е в най-висока степен рискован."
"Очевидно е, че това е изпълнено с по-нататъшна ескалация, до военен сблъсък на ядрени сили с тежки последици. Това трябва да се предотврати", заяви той.
Прословутите „червени линии” на Кремъл вече станаха обект на шеги в определени руски (и не само руски) среди. Заплахите да започнат да нанасят "атаки срещу центрове за вземане на решения" - също.
Но нека мислим и помним "за дълго време". Кога се е случило Путин да не изпълни обещанията и заплахите си? В моята памет никога. Друго нещо е, че тези обещания не се изпълняват веднага, а след определен период от време.
Ето типичен пример за стила на Путин от книгата „Моето различно мнение“, публикувана преди четири години от известния руски журналист (и настоящ чуждестранен агент) Алексей Венедиктов:
„Беше 2007 г., август, срещата на главните редактори с президента. Таня Лисова от Ведомости казва: „Е, Владимир Владимирович, вашето правителство не прави нищо ...“
Путин й отговаря (и аз, идиот, го пропуснах в този момент): „Защото има различни хора в правителството, различни органи. Някои работят по-малко ефективно, други повече. Например нашето финансово разузнаване работи много ефективно, въпреки че вие не познавате този човек…” Но аз познавах този човек… Виктор Алексеевич Зубков го наричат…"
Септември: бум, промени в правителството. Зубков е назначен за министър-председател. На следващата среща с Путин питам:
„Владимир Владимирович, срещнахме се преди месец, питахме ви за правителството, защо не казахте?“ И той казва: „Казах. Вие не разбрахте!"
Може би професионалната деформация говори в мен, но ето за какво си мисля сега: фразата „Казах. Вие не разбрахте", че всички руски (както и близки до Русия и антируски) политически анализатори трябва да бъдат „изляти от гранит“ и окачени над бюрата си.
Разбира се, това не винаги ще ни помогне да дешифрираме точно това, за което ни предупреждава Путин. Но ще ни научи (и по-важното, не нас) да приемаме предупрежденията му сериозно.
В момента имам чувството, че това е един от онези моменти. Воден от разбирането си за „фундаменталните интереси на Отечеството“, Путин е готов да предприеме някои драстични и решителни (дори по стандартите от 2022 г.) стъпки. И не мисля, че трябва да се чака дълго. Преди 1 октомври определено ще се случат много неща.
Михаил Ростовский, Превод: СМ, Поглед.инфо
