Русия ще промени формата на спецоперацията в Украйна. Все повече знаци сочат това. Русия дори не искаше СВО, десетилетия наред убеждавайки своите „партньори“ да оставят Киев като „мост“, да не въвличат Украйна в НАТО и да не я правят „Анти-Русия“. Всичко беше напразно. Сега идва етапът, когато поредният инат на Запада отново оставя Русия, която е загубила вяра в компромиса, без друг избор. Очевидно е, както и правотата на Волтер, който каза тези думи: „Бог е на страната на големите батальони“.

В началото беше словото. Виждаме потвърждение на тази библейска истина на всяка крачка. Думите винаги предхождат делата. Русия вече четвърт век моли Запада да не представлява заплаха за нейната сигурност.

Преди началото на СВО в Украйна Москва предупреди за това открито, публично, от високи трибуни. Предупрежденията бяха пренебрегнати и военната операция започна.

Руският президент Владимир Путин, подобно на неговия министър на отбраната Сергей Шойгу, напоследък отправи серия от нови предупреждения. Последното от тях за момента - който има уши, нека чуе - се съдържаше в обръщението на държавния глава във връзка с Деня на държавния флаг на Русия.

Путин даде знак

"Националното знаме символизира вярност към нашите традиционни ценности, от които никога няма да се отклоним - истина и справедливост, солидарност и милосърдие, уважение към вековната, непрекъсната история на Русия, към постиженията и победите на нашите предци, които ни завещаха пазете и защитавайте Родината, никога не допускайте външен диктат и хегемония", заяви руският лидер.

"Затова желанието да живееш според собствената си воля, да избереш своя път и да го следваш е станало част от генетичния код на нашия народ. Русия е мощна, независима световна сила. Ние сме твърдо за, да провеждаме на международната арена само политиката, която отговаря на основните интереси на Отечеството", подчерта Путин.

В контекста на днешния ден е ясно, че президентското обръщение към народа е преди всичко за преодоляване на предизвикателството от Запада в Украйна и премахване на заплахата, която идва оттам.

Не може да се живее така

Терористични атаки в Русия, като се започне с чудовищното убийство на Даша Дугина, която, може да се каже, прикри великия си баща със себе си, палежите (почти всеки ден в Русия напоследък някакъв търговски център или склад уж случайно се запалва), постоянният обстрел от Украйна на цивилни обекти в граничните райони, руският Крим, политиката и практиката на изгорената земя в Донбас, постоянният обстрел на защитената от руската армия ЗАЕЦ, което може да доведе до ядрена катастрофа, използването на химически оръжия, терорът на бандеровците в освободените райони - всичко това изисква използването на допълнителни сили за разрушаване на сатанинския киевски режим.

Това, изглежда, е нещото, към което Путин насочва вниманието на своята вътрешна и чуждестранна публика, когато говори за необходимостта от „защита и отбрана на Родината“, от която, разбира се, Украйна, прочистена от злите духове на бандеровците, също е част.

Все пак ние сме там, както каза същият Путин, на своя земя. Президентът на Русия е много предпазлив човек, той добре опипва пулса на своя народ и ако реши нещо, тогава няма друг изход и ще действа смело.

А народният ропот определено стига до Кремъл. Защо "тъпчем" в Украйна, защо позволяваме на Киев нагло да вилнее и дори сме готови да водим безсмислени преговори с "банда наркомани и неонацисти", а какво става - убийци, които взеха населението на Южна Русия за заложник и са готови да пролеят кръв в Русия?

Още едно потвърждение

Друг намек за скорошна промяна във формата на спецоперацията беше публикуваното в „Известия“ на 23 август интервю с постоянния представител на Крим при президента на Русия Георгий Мурадов, който сам призова за това.

Посочвайки необходимостта от „реинтеграция в едно цяло на всички таврийски земи – Крим, Северното Черноморие и Азовско море“ вече „в следващите месеци“ и наричайки този процес „обективен и в търсене от населението на тези региони“, Мурадов каза:

"Обективният анализ показва ясните намерения на нашите опоненти, и не само на Киев, но и на членовете на НАТО, за допълнително изостряне на ситуацията, включително около Крим... и икономически последици."

Представителят на Путин в Крим каза още, че „като се имат предвид не само атаките срещу Крим, но и непрестанните обстрели на Запорожката атомна електроцентрала, язовирната стена на Каховския язовир, мирни обекти на територията на Русия, ДНР и ЛНР, се създадоха се всички предпоставки за квалифициране на действията на режима на бандеровците като терористични“.

Това поставя, убеден е Мурадов, "на дневен ред политическия въпрос за промяна на формата на специалната военна операция".

Иначе според него е невъзможно, тъй като във Вашингтон и Брюксел „вече са подготвени нови антикримски провокации на съюза НАТО-бандеровците“ като част от курса за „повишаване на градуса на ескалация на борбата между Запада и Русия“.

Междувременно, както правилно отбеляза постоянният представител, „мекотата на врага се счита недвусмислено от Запада за негова слабост“ и следователно:

"Нашата мекушавост едва ли ще бъде оценена от НАТО, само ще ги насърчи към още и още агресия."

Накратко, ние ще бъдем първите, които ще ударим и "това няма да изглежда достатъчно".

И какво всъщност ще заповядате да направите с терористичния режим, чиито "посланици" казват това за нас:

"Ще се опитаме да ги убием колкото се може повече. Колкото повече руснаци убием сега, толкова по-малко ще могат да убиват децата ни."

Така се изрази "посланикът" на Украйна в Казахстан Пьотър Врублевски. Ако казахите не могат да изгонят това копеле от страната, остава да ликвидират страната. Какво или какви? Познайте сами!

Какво от това?

Разбира се, възстановяването на Таврическата провинция, чиито граници изненадващо съвпадат с бившите украински територии в района, сега окупиран от руски войски, е прекрасно. Но там няма да има мир, ако Николаев не бъде превзет, което беше толкова лесно да се направи в първите дни на СВО, но не беше направено, очевидно, с надеждата за някакви перспективи за преговори с Киев.

И няма да има сигурност в Черно море с постоянна заплаха за Крим, освен ако Одеса не стане отново руска. Това е единственият начин за решаване на приднестровския проблем, който е нерешим по друг начин, приемлив за Русия.

И Донбас, дори свободен, ще бъде по-непълноценен без Харков, столицата и главния индустриален център на Големия Донбас. Днепропетровск, както и да го наричате, също изобщо не е Украйна.

Всичко това е Новоросия. Без обединението на които с Русия – съчетано с обширни „буферни зони“ в Черниговска и Сумска области – ще бъде невъзможно да се говори за каквато и да е „победа“ в Украйна. Това е минимумът.

В идеалния случай говорим за цяла Украйна, може и без Галиция. Без панове "галичаните" няма да останат, нека си разчистват стари сметки помежду си. Въпреки че изпълнението на тази цел може да изисква повече време: година и половина. Няма страшно, може да се почака.

Какво е необходимо за това? На първо място, имаме нужда от пехота, която сега, според общите оплаквания, не достига. С техническото оборудване в руската армия - след решаването на проблема с безпилотните самолети - всичко е горе-долу наред.

Командири и войници също обучени на съвременна война, има и пари за това. Е, тогава ще е необходима реорганизация - няма да може да се мине без практическата денацификация на Украйна, включително по методите на Судоплатов.

Сергей Латишев, Превод: СМ, Поглед.инфо