Политическият съюз на Полша и Унгария се разпада заради противоречия в подхода към руската военна операция в Украйна, пише американското списание „Форин Полиси“. Досега и двете държави упрекваха Европейския съюз по редица въпроси: критикуваха решенията на Брюксел, отказаха да приемат мигранти и нарушиха правата на ЛГБТ. Но сега пътищата им се разделиха. Кой сега ще може да възрази на европейските лидери?

Упадък на връзката

Това приятелство датира от Средновековието. Полша и Унгария имат общи монарси, герои, религия, военни съюзи. Те едновременно се присъединяват към НАТО през 1999 г., а през 2004 г. станаха членове на Европейския съюз. Всяка година на 23 март жителите на двете страни празнуват Деня на полско-унгарското приятелство.

Украинският дневен ред разцепи един стар съюз. Въпреки че Варшава се превърна в един от най-гласните поддръжници на Киев, призовавайки за по-строги санкции срещу Москва и увеличаване на военната помощ, Будапеща се отдръпна от всякаква смислена подкрепа, като вместо това се фокусира върху поддържането на добри отношения с руския президент Владимир Путин.

Първата публична кавга се случи през март. Полският президент Анджей Дуда обвини унгарския премиер Виктор Орбан, че е силно зависим от енергийни доставки от Русия и го разкритикува за отказа да доставя оръжие на Киев през унгарска територия. Той от своя страна нарече Зеленски свой противник и обяви защитата на собствените си национални интереси за най-важна задача.

„Проблемът в унгарско-полските отношения е един от основните", заяви Орбан, който наскоро разговаря с етнически унгарци в Румъния. „И двете страни искаме едно и също нещо, но въпреки това тази война усложнява отношенията с нашите приятели. Ние, унгарците, виждаме това като конфликт между два славянски народа, но искаме да стоим настрана от него. Поляците се държат така, сякаш и те са замесени в него“, допълни той.

Полският премиер Матеуш Моравецки, коментирайки изявлението на Орбан, потвърди, че са се разделили с Унгария. Той също така отбеляза, че страната не воюва на страната на Украйна, а „ѝ помага да запази териториалната си цялост, включително чрез доставка на оръжие“.

Традиционно поляците и унгарците се подкрепяха взаимно в споровете с ЕС, които бяха много. Първоначално Будапеща въведе наказания до и включително лишаване от свобода за подпомагане на бежанци и нелегални мигранти, което разгневи Брюксел. Тогава Полша попадна под европейски санкции заради закон, който застрашаваше независимостта на съдебната система. А миналата година Европейският съюз обвини и двете държави в дискриминация срещу ЛГБТ хората.

Доста често Будапеща и Варшава се противопоставяха на инициативите на ЕС. Така в началото на август само те гласуваха плана за доброволно намаляване на търсенето на газ с 15 процента. Ще им бъде трудно да блокират сами определени проекти.

Киев на раздора

„Поляците вече не вярват на Унгария. Преди това двете страни имаха стратегическо партньорство, основано на общи нелиберални ценности и политическа визия за силна авторитарна държава. Винаги е имало различия в тези отношения и повечето от тях могат да бъдат обяснени чрез различна стратегическа ориентация към Русия“, каза пред „Файненшъл Таймс“ Даниел Хегедюс, изследовател в Германския фонд „Маршал“ за Централна Европа.

Според Вадим Трухачов, доцент във Факултета по международни отношения и чуждестранни регионални изследвания на Руския държавен хуманитарен университет, разногласията относно Русия между Будапеща и Варшава съществуват от много години. "Полша е референтна русофобска държава, която е такава от падането на социализма. Унгария не е достигнала такава степен на русофобия дори през 90-те години, въпреки че Орбан започна като антируски политик", обяснява експертът.

Но вижданията на бившите съюзници се различават и по други начини. Например през 2017 г. тогавашният украински президент Петро Порошенко прие закона „За образованието“, ограничавайки използването на езиците на националните малцинства в страната. 12 процента унгарци живеят в Закарпатска област и инициативата накърнява техните интереси. В отговор Будапеща заплаши да блокира присъединяването на Киев към ЕС, както и да попречи на заседанието на Комисията Украйна-НАТО.

Полша, напротив, оказва всякаква подкрепа на Украйна от 2014 г. И през 2022 г. тази антируска линия остана непроменена. Именно Варшава призовава за най-строги санкции срещу Москва, отменя визите за всички руснаци, критикува европейските лидери за прекалено мекота и настоява за слизане от "газовата игла" възможно най-скоро.

Липсата на единство в подхода към събитията в Украйна се обяснява с различните цели и позиции на двете държави. Полша претендира да бъде лидер на Източна Европа и може да пожертва отношенията си с Русия - търговският оборот между страните е малък, а поляците получават 70 процента от енергията си от въглища, които се добиват предимно сами.

Амбициите на Унгария не са толкова големи и прекъсването на връзките с Москва ще бъде нейният крах. „Ако бъдем отрязани от руски петрол, ще бъде физически невъзможно да закупим достатъчно от него от други източници, за да снабдим нашата страна и икономика“, каза външният министър Петер Сиярто.

Общ враг

„Миграционната политика на ЕС, която застраши и двете страни, обедини Полша и Унгария. Будапеща и Варшава смятаха, че се присъединяват към ЕС като консервативна организация, а не като съюз на държави с едни ценности. Обединяваше ги, че Брюксел с се месеше в техния суверенитет. Днес те открито нарушават задълженията, които поеха при приемането си в Европейския съюз“, казва Вадим Трухачов.

Ако ЕС стриктно изисква политическа дисциплина от тях, тогава противоречията около Русия може да избледнеят на заден план. "За Европейския съюз ще бъде по-лесно да окаже натиск върху тях поотделно. Срещу тях се натрупаха много други претенции, въпреки факта, че Унгария се смята за почти основния партньор на Русия в Европа, а Полша е напълно русофобска страна, “, казва експертът.

И двете държави са членове на Вишеградската група, заедно с Чехия и Словакия, припомня политологът Сергей Марков. „Коалицията сега е в тежка дискусия с Брюксел по отношение на защитата на националния суверенитет. Въпреки споровете относно антируските санкции, доставките на оръжие за Киев, въпроса за руския петрол, те ще имат еднакви позиции в конфронтацията с Европейския съюз“, смята той.

Експертите са сигурни, че ако напрежението между двете държави продължи, те вече няма да могат да действат в ЕС като единен фронт и да защитават консервативните ценности. От това обаче ще спечели Чехия, която ще се превърне в троянския кон на Европа във Вишеградската четворка. Прага, най-богатата в групата, ще бъде превърната в нещо като камшик и демократизатор както за Полша, така и за Унгария.

Елена Попова, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо