„Младите хора, които посещават занятията ми, могат да кажат само кои са Адам и Ева“, признава Давид Господарек – журналист, работещ за Католическата агенция по печата, който преподава религиозна етика и култура в една варшавска гимназия.

Констатацията му звучи парадоксално за една от най-католическите страни в Европа: 84 на сто от поляците казват, че са католици, а 42 процента – практикуващи католици, сочат най-новите данни на Центъра за изследване на общественото мнение (CBOS).

Зад тези числа обаче се скрие засилваща се тенденция към секуларизация, очертала се особено ясно при младите.

От 1992 до 2021 г. делът на практикуващите вярващи сред хората от 18 до 24 години е спаднал от 69 на 23 процента според CBOS.

„Полската църква игра ключова роля в отхвърлянето на комунистическия режим през 80-те. Оттогава е запазила позиция на превъзходство и закостеняла структура, отказваща да се модернизира“, посочва Станислав Обирек, бивш йезуит, богослов и антрополог от Варшавския университет.

„Поляците, израсли в едно отворено общество, вече не се виждат като част от нея“, смята той.

Младите масово обръщат гръб на тази институция, за която се твърди, че е „в криза“, опетнена от лавина от разкрития за сексуални скандали и зависимости от политическата власт, определяни от някои токсични.

Един симптом на тази тенденция: бившият папа Йоан Павел Втори, наставник и покровител на полския католицизъм, на когото са поставени много паметници, е и обект на безбройни язвителни мемове.

Числото 2137, напомнящо за часа, в който Светият отец е починал през 2005 г., в социалните мрежи днес е код за иронично отношение към медийния шум, който се вдига след кончината му около неговата личност.

Закачки и мемове

Вече не е обичайно практикуващите млади католици да афишират своята вяра.

„Няма как да говоря за религия с приятелите си, защото те ми се подиграват, за тях това е „демоде“, въздиша Вероника Грабовска.

Двайсет и пет годишната студентка по икономика е открила вярата вече като възрастна в eкуменическата Общност на Тезе (Франция) и сред доминиканите във Варшава, смятани за по-отворен орден.

Тя впрочем има спомен за „духовно бедните“ литургии от времето на съзряването си и проповедите на духовници, откъснати от действителността.

„Ако някой свещеник ме упрекне, че живея с партньора си, без да сме женени, това ще ме огорчи. И ще потърся друг“, обяснява Грабовска.

До голяма степен напрежението между Църквата и обществото се дължи на въпросите на сексуалността и репродуктивните права.

Все по-актуална тема са и свързаните с тях въпроси на ЛГБТКИ+ общността.

„През 90-те хомосексуалността бе смятана за измислица на упадъчния Запад“, разказва Роберт Самборски, бивш семинарист, насочен на 18-годишна възраст към професията на свещеник „по подразбиране“ – „там насочваха младежите, които не се интересуват от жени“.

„От няколко години ЛГБТКИ+ хората са по-забележими в обществото, затова хомофобските послания на Църквата остават нечути“, добавя човекът, впоследствие изгубил вяра в Бога, но „срещнал Любовта не в лоното на Исус, а в прегръдките на мъж“. Също като мнозина коментатори Самборски предрича, че Църквата като институция ще рухне.

Борба и песимизъм

Някои групи вярващи обаче имат намерение да работят за еволюция на полския католицизъм.

Сред тях е Конгресът на католиците, който зове за либерален подход към религията и оспорва хегемонията на клира в Полша.

Разсъжденията на членовете му клонят повече към идеите за отваряне на Църквата към обществото, зародили се през понтификата на папа Франциск.

Някои гледат към германските католици прогресисти, правещи напоследък впечатление с бунтовни призиви да се позволи жени да проповядват и да се благославят браковете на еднополови двойки.

„С радост бих се присъединила към Германската католическа църква“, шегува се Уши Павлик, бисексуална католичка, активистка на фондацията „Вяра и дъга“.

Както мнозина други „не гледа твърде оптимистично“ на бъдещето на полския католицизъм и на способността му да се реформира.

Силата на ясното послание

Не всички млади вярващи задължително споделят идеите на прогресизма. Някои, напротив, се придържат към закостенелите представи за света и виждат в Полша последния бастион на католицизма.

Пьотър Улрих, 22-годишен органист, е привърженик на Тридентската литургия, каквато се отслужва в малко варшавски енории: месата е на латински и свещеникът стои с гръб към паството.

Осъждането на извънбрачните връзки, хомосексуалността, абортите и оплождането ин витро там изобщо не е предмет на дебати.

Младият органист се съмнява в „месианската роля на Полша за християнството“, но твърдо заявява, че „силата на Църквата трябва да е в разпространението на ясно послание, а не в размиването на идентичността й“.