“В “Планиране” знаем, че мъжете също могат да бъдат бременни”. Това изречение стои горе на плаката на френската асоциация “Семейно планиране”. Плакатът, който изобразява двойка, в която мъж трансджендър очаква дете, предизвика остра полемика във Франция. Според лингвиста Яна Гриншпун тази кампания не е комуникационна кампания, а кампания на прикрита пропаганда. Според социолога и философ Карл Панхейм всяка идеология първоначално е била утопия, чиято цел е да делегитимира съществуващия социален ред и да наложи нов, революционен социален ред, който винаги е трябвало да бъде по-добър. “Подобрението”, в перспективата на джендър доктрината, се състои в избора на собствен пол според индивидуалното “усещане”, инсценирано от езика. Проблемът е, че човешкото тяло не е парче месо, което обучаваме и индоктринираме, както си искаме, според идеологията на момента и езика, който избираме​​​​​, подчертава Яна Гриншпун в интервю за “Фигаро”. Тя е лингвист, доцент в Университета “Париж III - Новата Сорбона”,  специалист по изграждането и функционирането на медийните дискурси.

- “В “Планиране” знаем, че мъжете също могат да бъдат бременни”. Това изречение горе на плаката, който представя двойка, в която мъж трансджендър очаква дете, предизвика полемика. Какво мислите за това?

- Ще отговоря на този въпрос първо като лингвист, а след това като анализатор на идеологическите дискурси. Защото тук става въпрос за любопитна употреба на езика, която впоследствие е адаптирана, за да популяризира една идеология на деконструкция на идентичността.

Езикът служи за позоваване на реалния свят, в който мъжете не могат да бъдат бременни, защото нямат матка; но също и на въображаемия свят, в който съществуват еднорози, демони и сукуби (женски демон, който нощем се съвокуплява с мъже - б. пр.). В него всичко е възможно. В произведенията на научната фантастика съществуват фантазми за сексуална неутралност и за сътворение ex nihilo (от нищото). В научнофантастичните произведения няма проблем с бременността на мъже. Все пак Франкенщайн, Голем, Пигмалион са били създадени от езика. Защо не и “бременни” мъже?

Но общият език служи също, за да говорим за реалния свят и в този свят човечеството се основава на половата разлика (в противен случай не би било човечество). Тези, които носят децата в утробата си, са жените. Нито един мъж никога не е родил, защото нито един мъж няма тази биологична способност. Апропо, изречението, което придружава платака е многозначително. То не описва състоянието на света, какъвто би бил случаят с фраза, изразяваща обща истина: Мъжете могат да бъдат бременни.

То започва с обстоятелствено пояснение, което се позовава на мястото, откъдето идва “знанието”: “В “Планирането”. Сякаш Планирането е ограничено място на езотеричното познание. Това не е нещо ново, особено ако познаваме последните, твърде особени лексикални и дискурсивни продукти на това “вещо общество”. Например, една брошура с лексикографска претенция, издадена от тази асоциация, обявява, че “един пенис е пенис, а не мъжки полов орган”. Разбираме, че при такива точни познания има неща, които могат да се знаят само в “Семейното планиране”.

От друга страна, изразът “знаем” препраща към неопределена съвкупност от членове на тази асоциация с неопределен статут. Те не са нито учени, нито изследователи, нито лекари, чийто авторитет би бил аргумент (вярно или не, това е съвсем друга работа). Това е вид колективен асоциативен изразител, притежаващ “специфично” знание. Всичко това би било много забавно, ако тази кампания и преди всичко безкрайното обвинение в “крайнодясност” на онези, които оспорват гностицизма (доктрина, според която определено познание носи спасение на човека - б.а.) на “Семейното планиране”, не разкриваха една сериозна тенденция към нови тирании на идентичността. Защо? Защото тук не става дума за истински мъже, притежаващи мъжки полов орган, наречен пенис, а за жени, които са станали “мъже” или които “се държат” като мъже. Следователно тези жени, станали мъже, имат биологичната способност да износват деца, като същевременно се наричат мъже. Някои не са съгласни? Те неминуемо са от крайната десница, консервативни, реакционери, антифеминисти, накратко brutti sporchi e cattivi (грозни, мръсни и зли) в този смел нов свят.

- На кои теории се опира тази кампания? Какво означава от научна гледна гледна точка?

- За раждането на дете досега беше нужна матка. Ако един ден се трансплантира матка на мъж, действително би имало бременни мъже, а заедно с тях и краят на човечеството, каквото го познаваме. Такава трансплантация би могла да бъде резултат саво на многобройни научни медицински изследвания, опити върху хора, което би поставило куп етични проблеми.

Възможно ли е тогава? Да. Защото не става дума за наука, а по-скоро за идеология, чиято цел е да създаде Нов човек. Това засяга реалните изменения, дължащи се едновременно на технологично-научните постижения, новите технологии за информация и комуникация, но най-вече производството на дискурси, породени от “деконструкцията”. Става дума за съвкупност от тези, насочени към съществуването на основополагащи разкази. На мястото на тези разкази, които основополагат нашите общества, култури и колективни, национални и исторически идентичности, идват други разкази, които обявяват създаването на ново човешко същество, чиято идентичност не е определена чрез родството, паметта, националната или културна принадлежност, а чрез неговата пълна еманципация от това наследство.

Тази интелектуална конфигурация дава нова, прекомерна власт на езика и по-точно на дискурса. Старите разкази трябва да бъдат преразгледани, понеже вече не са адаптирани към обединеното, глобализирано, без географски, политически и идентичностни граници общество. В тази перспектива индивидът разполага с пълна (и нова) свобода по отношение на изграждането на неговата идентичност, избора на неговия произход, отърсвайки се от ограниченията, наложени от биологията, паметта и историята. Това отърсване се извършва в името на “режим на истина” и “антропологичен разрив”, както претендират, например, теоретиците на джендъра.   

Голямата жрица на теориите на джендъра, Джудит Бътлър, теоретизира “джендъра” като чиста “социална конструкция”, която може да се деконструира. “Джендърът” бил нещо различно от пола, с който сме родени, той можел да бъде “изпълнен” от езика. Забележете, че употребата на думата “джендър” на френски е проблематична, това е превод на английското «gender», което може да се преведе на френски било като “пол”, било като “род”. Ако ви кажа, че съм мъж, ви приканвам да ме смятате за такъв, въпреки всички видими и осезаеми атрибути на женствеността. Тези теории приписват първостепенна роля на перформативността на речта, отричайки съществуването на реалност и истина на отделния индивид. Природните дадености, определени от пола, трябва да бъдат деконструирани. В тази перспектива съществуването на полово тяло става просто въпрос на думи.

Това твърди Джудит Бътлър в едно интервю за Nouvel Obs: “Вярно е, биологичният пол съществува. Той не е нито фикция, нито лъжа, нито илюзия. Просто неговата дефиниция изисква език и мисловна рамка - неща, които по принцип могат да бъдат оспорвани и са такива. (…) Ние трябва да преминем през дискурсивна рамка и именно този процес интересува теорията за джендъра. (…) Да изживееш своята хетероскесуалност, “белота”, икономически привилегии, означава да влезеш напълно в доминиращите идеали, но също така да отблъснеш другите аспекти на своята личност: своята хомосексуална страна, своята женска страна, своята черна страна…”.

Нека да преминем към есенциализирането на идентичността, нека да разгледаме езика. За да разкритикува старото възприятие за човешкото същество от гледна точка на неговия биологичен пол и да покаже, че всъщност това е словесна конструкция, трябва да бъдат атакувани основите на биологията, като наука, за да бъде дисквалифицирана. Именно това прави Джудит Бътлър, обвинявайки биологията, поставяйки под въпрос научността на тази дисциплина и наричайки я “идеологическа” наука (вж. “Безпокойствата около родовия пол”), която убеждавала в съществуването на два биологични пола, докато имало най-малко пет. Полът и по-късно тялото, според тази теоретичка, са резултати от дискурса.

Именно с това кампанията на “Семейно планиране” прилича по-скоро на игра на думи, отколкото на някаква реалност, в която мъжете биха раждали деца. Ето как фразата “знаем, че мъжете могат да бъдат бременни” олицетворява парадокса на джендър теориите и няма никаква научна основа. Не става дума за наука, а за утопия за половата идентичност, в която всичко е възможно. Според социолога и философ Карл Панхейм всяка идеология първоначално е била утопия, чиято цел е да делегитимира съществуващия социален ред и да наложи нов, революционен социален ред, който винаги е трябвало да бъде по-добър. “Подобрението”, в перспективата на джендър доктрината, се състои в избора на собствен пол според индивидуалното “усещане”, инсценирано от езика. Проблемът е, че човешкото тяло не е парче месо, което обучаваме и индоктринираме, както си искаме, според идеологията на момента и езика, който избираме. Половата идентичност се изгражда в своето плътско и символично измерение (родство, история, предаване, култура); а символиката не се свежда до социалните кодове или заобикалящите дискурси.

- Следователно съществува биологична реалност, която разграничава мъжете от жените. Има ли място науката в исканията на тези активисти?

- Разбира се, че тази реалност съществува. Именно благодарение на нея обществото, културата, религията и в крайна сметка животът са възможни. От друга страна, науката и активистите не преследват едни и същи цели. Науката търси истината, активистите се стремят да защитят и популяризират своята кауза. Джендърът обаче не е наука, той е вид навес, под който се събират най-различни претенци за идентичност. В тази перспектива “бременните мъже”, които са жени, станали мъже, е само средство да бъде изразено желанието професионални “деконструктори” да вземат властта.

Както отбелязва философът Шмуел Тригано, тази нова власт произтича от способността на някои среди да определят “разказа” за това, което ни се случва и да затворят умовете в думите, които те са избрали. И това се случва не само чрез езика, но и в съдебните решения, които най-често подкрепят всички искания за смяна на джендъра, или на пола, или и на двете.

- Няма ли някаква справедлива среда между тази комуникационна кампания и зачитането на сексуалните малцинства?

- От гледна точка на закона, сексуалните малцинства са зачитани от доста дълго време. Те разполагат с тялото си, както желаят, хомосексуалните бракове са разрешени (във Франция - бел. ред.), осиновяването на деца от хомосексуални двойки е разрешено, престъплението “хомофобия” се наказва от закона, транссексуалните мъже и жени се възползват от медицинска помощ, за да се оперират и т.н. От друга страна, въпросната кампания не е комуникационна кампания, а кампания на прикрита пропаганда.

- Значи тази асоциация има някакъв различен уклон?

- Историята на асоциацията “Семейно планиране” прилича на историята на много прогрестистки движения. Много често се случва движение, което цели промяна на света, да носи в себе си зародиша на самоунищоженето си, най-вече когато не може да се задоволи с постигнатото и е склонно да се радикализира и се отдава на разрушителен екстремизъм. От прогресистката и реформаторска философия, която характеризираше феминизма, с неофеминистката вълна се премина към екстремистка, праволинейна и “революционна” радикализация. През 70-те години “Семейно планиране” беше феминистка асоциация, която се бореше за правото на аборт, на предпазване от забременяване, превенция и т.н. Много феминистки имат много хубави спомени за нея.

Но през последните десетилетия тази асоциация направи радикален идеологически завой. Анализирам манипулативните методи на тази асоциация в книгата ми, която предстои за излезе La fabrique des discours propagandistes contemporains: comment et pourquoi ça marche (Фабриката на съвременните пропагандистки дискури: как и защо работи). Асоциацията предлага обучение, в което активистите преподават сексуално развитие на деца и тийнейджъри с помощта на листовки, които приканват към сексуални експерименти, позовавайки се на несъществуващи текстове на Фройд. Това е прозелитизъм на деконструкцията на идентичността.

Промоционалната кампания “бременни мъже” и най-вече опитите да бъде затворена устата на онези, които се подиграват или възмущават от тези идеологии, разкрива според мен няколко опасности, които трябва ясно да видим.

На първо място тези дискурси имат полицейски тенденции, които водят до съдебни действия, оклеветяване на протестиращите, тенденции, присъщи на тоталитарния свят. Към това се прибавя проповядването на хаос на идентичността, който се представя под привлекателната външност на пълна свобода - най-добрият пример е заменяемостта на жените с мъже и обратното - но също индоктриниране и вербуване на младежи, които са бунтовници само спрямо родителите си, но са слепи последователи и конформисти в рамките на своята група и са много податливи на влияние в социалните мрежи. В крайна сметка, резултатът е социален, идентичностен и езиков разпад.

Все пак е възможно този нов социален ред накрая да се саморазруши поради собствените си противория. Например, тези нови движения твърдят, че вече няма норми: мъжете са бременни, жените могат да имат брада, бракът и разводът със земята вече не изненадват никого. Но в този пълен хаос, в това отсъствие на граници, на ориентири, на символичен закон, тези движения се сблъскват със собствените си апории. Видяхме блясъка и нищетата на комунизма, болшевизма, нацизма, може би ще видим и края на деконструктивизма, инклузивизма, трансхуманизма, който ще се превърне в консерватизъм и ще предизвика нова реакция.