Във вторник вицепремиерите на Армения и Азербайджан ще проведат съвместна среща за делимитацията на границата и сигурността на границите в Москва, а в сряда ще се проведе важно събитие в Брюксел, където лидерите на двете страни Никол Пашинян и Илхам Алиев ще се срещне с президента на Европейския съвет Шарл Мишел като посредник. Докато преговорите в Москва имат за цел да обсъдят прилагането на техническите споразумения, въпросът дали Ереван и Баку са готови да подпишат мирен договор, който може да сложи край на 30-годишния им конфликт, ще бъде на дневен ред в Брюксел.
Двете срещи ще се проведат на фона на повишеното напрежение в зоната на конфликта между Армения и Азербайджан, наблюдавано през август.
Телефонният разговор от миналата седмица между арменския премиер Никол Пашинян и руския президент Владимир Путин не успя да намали напрежението в Ереван. В обръщението си по случай 32-ата годишнина от независимостта на Армения Пашинян се оплака, че международните структури, упълномощени да гарантират сигурността на страната, са се пропукали, като първата пукнатина е по въпроса за Нагорни Карабах. И Азербайджан не е доволен от забавянето на тристранните споразумения от ноември 2020 г. „Ереван отчаяно искаше да пренасочи диалога към Минската група на ОССЕ, която е мъртва за Баку", каза Рафик Исмаилов, който ръководи базирания в Баку център „За гражданското общество".
Анализатори в Ереван казаха, че ситуацията преди новите кръгове от преговори в Москва и Брюксел не е била в полза на Армения. Политологът Бенямин Погосян каза пред вестника, че събитията от началото на август показват, че Баку, тъй като е по-мощен във военно отношение, може да принуди Ереван да се съгласи с неговите условия, а също и всички големи страни, участващи в Южен Кавказ - това включва Русия, ЕС , САЩ, Иран и Турция - видяха отново, че арменската общност и правителството са готови отново да отстъпят териториите си.
Според Погосян Европейският съюз, който претендира за ролята на посредник, подобно на САЩ, се стреми да намери такова решение, което да предвижда изтеглянето на руските миротворци от Карабах след ноември 2025 г., когато изтича петгодишният им мандат. „Следователно ЕС би искал Ереван и Баку да се договорят в Брюксел за автономен статут на Карабах като част от Азербайджан, за да могат след това да се обсъждат параметрите на тази автономия", обясни експертът.