Към момента стана очевидно, че ЕС бързо прекрачи онази незабележима граница, отвъд която има много ограничено пространство за антируски маневри. Правителствата на страните от политическия блок са притеснени от растящата инфлация и цената на енергоносителите, както и от жизнения стандарт на своите граждани. За това пише Politico в статия на Лили Байер, Якопо Баригаци и Стюарт Лау.

Войнстващите антируски ястреби в Европа получават все по-хладен отговор или дори съпротива на исканията си да продължат да „удрят“ по Русия с нови санкции.

Последното предложение, автори на което са Полша и страните от Прибалтика, в което те умоляват съседите си да заемат по-твърда позиция по отношение на Москва, се състои в това да се забрани на руските туристи влизането в ЕС, е опит да се отрече по-богатата класа на страната от обикновения им отпуск. Но това предложение не успя да обедини съюза — не навреди на Русия, а постигна точно обратното: разби единството.

Пространството за маневри, което започна да рухва още по време на приемането на петия пакет санкции, се захлупи напълно.

Ясно е, че дори тази сравнително евтина и безрискова инициатива не предизвиква особен ентусиазъм, да не говорим за по-строги нови мерки, пишат авторите. Визовият въпрос скара привържениците на „оставете го както си е“ и апологетите на „забранете всичко руско“.

Сега, за да заемат някаква консолидирана позиция, страните-членки на Европейския съюз ще трябва да предприемат нещо изключително и необичайно. Например напълно да скъсат всички свързващи връзки на обединена Европа — така че да няма кой да купува руски петрол и газ или поне да не „разрушава единството“.

На този етап дебатите между представителите на различни държави само подчертаха ограничеността на възможностите на блока за маневри, доколкото правителствата се тревожат за ръста на инфлация и цената на енергоносителите.

А това предвещава вероятен трус в динамиката на политическите предпочитания на страните от ЕС в близките месеци, предричат авторите.

ПП