Вкореняването на американските военни и разузнавателни агенции под предлог за гарантиране на сигурността ще представлява заплаха за стабилността на региона
В началото на август Белият дом издаде стратегия за Субсахарска Африка.[i] Това е доста уникален документ, който очертава целите и методите на Съединените щати в региона.
В същото време самият текст започва с цитат от държавния секретар Антъни Блинкен, който през ноември 2021 г. каза, че „Африка ще определи бъдещето – и не само бъдещето на африканския народ, но и на целия свят“. Това може да изглежда доста необичайно, тъй като Държавният департамент има тенденция да публикува свои собствени стратегии.
Този подход показва синхронизираните действия на различните отдели. Министерството на търговията, Пентагонът и други структури, от федерални до местни власти, също ще бъдат активно ангажирани с изпълнението на поставените цели. Различните примери, дадени в статията, показват, че тази работа продължава от години.
Въпросът е как да достигнете ново ниво и да затвърдите влиянието си. Защото във всеки случай Вашингтон ще се изправи пред необходимостта да противодейства на други участници, които са активни в Африка.
На първо място, става дума за Китай и Русия, които открито се определят като предизвикателства и проблеми за интересите на САЩ в региона.
„Китайската народна република вижда региона като важна арена за оспорване на базирания на правила международен ред, прокарване на собствените си тесни търговски и геополитически интереси, подкопаване на прозрачността и откритостта и отслабване на отношенията на САЩ с африканските народи и правителства", казват американците.
"Русия гледа на региона като на развъдник на полудържавни и частни военни компании, които често подклаждат нестабилност за стратегически и финансови печалби", продължава документът.
"Русия използва своите връзки в областта на сигурността и икономиката, както и дезинформация, за да подкопае фундаменталната опозиция на африканците срещу по-нататъшно руско нахлуване в Украйна и свързаните с това нарушения на човешките права", се твърди още.
В обобщение, тази стратегия очертава четири цели за напредване на приоритетите на САЩ с регионалните партньори през следващите пет години.
"Съединените щати ще използват всички наши дипломатически способности, възможности за развитие и отбрана и ще укрепят нашите търговски и търговски връзки, като се съсредоточат върху цифровите екосистеми и префокусират върху градските центрове, за да подкрепят тези цели:
1. Насърчаване на отвореността и отворените общества;
2. Осигуряват дивиденти за демокрацията и сигурността;
3. Насърчаване на възстановяване след пандемия и икономически възможности;
4. Подкрепа за опазването, адаптирането към изменението на климата и справедливия енергиен преход.“
Нека разгледаме тези точки по-подробно. Първата цел е заявена в стила на Института Отворено общество на Джордж Сорос. Възможно е активите му да бъдат използвани и за трансформиране на политическите системи на африканските страни.
Демократическата партия на САЩ и програмата на Джордж Сорос, като цяло, Белият дом смята, че в региона има твърде много авторитарни режими, които трябва да бъдат заменени с по-лоялни към САЩ.
Просто казано, да се извърши преврат по метода на цветната революция или да се корумпира сегашното правителство. Въпреки че Белият дом очевидно декларира необходимостта от борба с корупцията, за всички е ясно, че самата външна политика на САЩ активно използва елементи на корупция, които ефимерно се наричат лобизъм.
В него се отбелязва, че "въпреки силната обществена подкрепа за демокрацията в Субсахарска Африка - около 69%, според последните проучвания - демокрацията все още липсва.
През последните години Африка беше измъчвана от поредица от военни преврати и демократични провали, заплашващи да да се влошат още повече.” условията на управление и сигурност, както и негативни последици за съседните страни.
През 2022 г. Freedom House класифицира само осем държави в Субсахарска Африка като свободни, което е най-малкият брой от 1991 г. насам.
Тези провали разшириха обхвата на неправомерно чуждо влияние и отразяват възхода на правителства, които използват технологии за наблюдение, разпространяват дезинформация, експлоатират корупцията и извършват безнаказано нарушения на правата на човека.
Докато демократичните сили наскоро спечелиха избори в Малави и Замбия, автократичните лидери в други страни поддържат здраво властта. Пропастта между обществените стремежи и затварянето на гражданското пространство в някои страни доведе до повишена нестабилност и вълна от протестни движения."
Този цитат споменава „неправомерно чуждестранно влияние“, което може да се отдаде на намесата на САЩ в делата на региона, както пряко, така и чрез европейски подставени лица и сателити.
Що се отнася до методите по първа точка, се декларира подкрепа за реформи, създаване на различни фондове и инициативи, правна помощ и насърчаване на човешките права. Това изглежда ще бъде направено с оглед на контролирането на природните ресурси, което е завоалирано като „спомагане за постигане на прозрачност при използването на нашите природни ресурси, включително енергийни ресурси и критични минерали, за устойчиво развитие, като същевременно помага за укрепване на вериги за доставки, които са разнообразни, отворени и предвидим."
Няма съмнение, че тези вериги за доставки се отнасят до монополизацията на САЩ върху важни стоки и суровини, доставяни от африканските страни. Как американските компании ще получат марж е друг въпрос. Това може да стане чрез акции, заплащане на консултантски услуги или прикрито като заеми и кредити, насочени към съответни проекти.
Такава ловкост от страна на Вашингтон би трябвало най-малкото да предупреди африканските правителства. Освен това никой не ги е питал от какво имат нужда и какво искат.
Втората точка е пряко свързана с първата. Ето един цитат за пълна яснота какво означават САЩ:
„Съединените щати ще подкрепят африканските демокрации, като подкрепят гражданското общество, включително реформаторски настроени активисти, работници и лидери; овластяване на маргинализирани групи като ЛГБТК+ хора; фокусиране върху гласа на жените и младежите в усилията за реформи; и защита на свободни и честни избори като необходими, но не и достатъчни компоненти на динамичните демокрации.
Съединените щати ще подкрепят демократичното отваряне и възможности чрез Президентската инициатива за демократично обновяване, Срещата на върха за демокрацията и Годината на действието.
Съединените щати ще съсредоточат дипломатическите си усилия, ще използват програмите си за развитие и ще използват отбранителните си инструменти, за да укрепят и да дадат възможност на партньорите да отговорят на причините за конфликти в целия регион.
Ще се съсредоточим върху изграждането на капацитета на африканските партньори за подобряване на регионалната стабилност и сигурност, като позволим на по-професионални, способни и отговорни институции за обществена сигурност да осигурят вътрешна сигурност.
Ние също така ще инвестираме в местни усилия за превенция и изграждане на мира за смекчаване и справяне с уязвимостите, като използваме двупартийния Закон за глобалната нестабилност в крайбрежната Западна Африка и Мозамбик.
Съединените щати ще дадат приоритет на ресурсите за борба с тероризма, за да намалят заплахата от терористични групи за самите САЩ, хората, дипломатическите и военни съоръжения, като разгръщат едностранни способности само там, където е законно и където заплахата е най-остра.
Ние ще работим основно с, и чрез нашите африкански партньори, в координация с нашите ключови съюзници, двустранно и многостранно, за постигане на общи цели за борба с тероризма и напредване на граждански, некинетични подходи, където е възможно и ефективно.
Като част от този подход ще използваме специални програми за изграждане на капацитета на местните служби за сигурност, разузнаване и съдебни институции на партньорите да идентифицират, разрушават, унищожават и споделят информация за терористите и техните поддържащи мрежи."
Ако Вашингтон подкрепя така наречените „маргинализирани групи“, които са група местни содомити, или умишлено разклаща наративите за еднополовите връзки, то това очевидно води до намеса във вътрешните работи на държавите.
В областта на сигурността също възникват въпроси за това кого и какво ще подкрепят американските военни.
Тук трябва да се отбележи, че Пентагонът в момента провежда активна кампания за американските частни отбранителни компании да инвестират в напреднали технологии и енергийни проекти за африканската армия чрез специален фонд Prosper Africa под егидата на правителството на САЩ.[ii]
Африканското командване на Пентагона, което отговаря за континента, има свои бази и съоръжения в редица страни. Освен това в региона има клетки на ЦРУ, както и служители на други отдели, които събират и обработват различна информация.
Да не говорим за представителите на частни военни компании, най-малкото за скандалната структура на Ерик Принс, който след скандалите в Ирак започна активно да се занимава с бизнеса си в Африка.
Що се отнася до съюзниците на САЩ, Г-7 вече има инициатива за глобална инфраструктура и инвестиции, за която беше планирано да се отделят $600 млрд. Изглежда САЩ настояват партньорите си да преследват собствените им интереси.
Тази инициатива е взаимосвързана с вече споменатия проект Prosper Africa, както и други – Power Africa и Feed the Future. Освен това САЩ се надяват да осъществят дигиталната трансформация на африканските страни чрез своите компании, работещи в сферата на информационните технологии.
По третия пункт Вашингтон се опитва да стартира конкретни икономически проекти, въпреки че някои от тях отново се вписват в първите две цели. Защото изграждането на приобщаващи икономически общности върви ръка за ръка с разпространението на демокрацията (както я виждат САЩ).
Посочва се възстановяването от пандемията от коронавирус и продоволствената сигурност. Интересното е, че други заболявания, които са широко разпространени и опасни в Субсахарска Африка, изобщо не се споменават в стратегията.
От това можем да заключим, че споменаването на ковид е дежурно, а реално САЩ изобщо не се притесняват от здравната система в африканските страни.
Трябва да се каже, че в много африкански страни има доста висока и ранна смъртност, включително тази на децата. Но Белият дом просто мълчи по този въпрос, обещавайки абстрактен просперитет в бъдеще.
И накрая, четвъртата точка продължава линията на предишните. Това е партньорство на САЩ с африканските правителства, гражданското общество и местните общности за подкрепа и управление на естествените екосистеми, което ще намали въглеродните емисии и ще контролира изменението на климата.
САЩ имат две програми за това: Американски план за опазване на глобалните гори: критични поглътители на въглерод и регионална програма за околната среда в Централна Африка. В същото време Вашингтон възнамерява да стартира някакъв енергиен план, въпреки че не се дава конкретика.
Трябва да се отбележи, че Китай се споменава няколко пъти, докато Русия се споменава седем пъти. Въпреки че е очевидно, че Съединените щати ще трябва да се противопоставят на първо място на китайското присъствие в региона, тъй като Пекин отдавна изпълнява инфраструктурни проекти в африканските страни, а също така издава заеми, които не са обременени с политически изисквания , което се приветства от местните власти.
Разбира се, освен патетичните увещания, изложени в стратегията, има обективни и рационални интереси на САЩ, свързани с това, че според прогнозите до 2050 г. броят на африканците ще бъде 25% от населението на света. А това означава най-големият потребителски пазар и работна сила. Ако приложим закона за големите числа, това означава интелектуален и технологичен потенциал.
Африка също има втората по големина тропическа гора в света и съдържа 30% от най-важните минерали. По отношение на политическото влияние, страните на юг от Сахара представляват 28% от гласовете в системата на ООН. Манипулирането на тези гласове е критично за Вашингтон.
Оттук и стратегическият интерес към африканските страни. Въпреки нестабилността в редица от тях, политическите сътресения и несигурността, Вашингтон иска да сложи лапа върху бъдещето на континента, въпреки че по-рано беше пряко замесен в множество разрушителни проекти.
Трябва да отбележим и интереса към Африка както на ЕС, така и на отделни играчи в тази общност като Германия и Франция. Париж наскоро загуби част от влиянието си, докато Берлин се опитва да прокара собствена пътна карта със същите цели като Вашингтон.
Показателно е, че пускането на стратегията съвпадна с турнето на Антъни Блинкен, който посети Южна Африка, Демократична република Конго и Руанда. Неговите изказвания бяха явно антируски по своята същност.
По-специално той се изказа негативно за действията на руски частни военни компании в Мали и Централноафриканската република, които именно помагат на правителствата да установят мир и стабилност.
Освен това държавният секретар на САЩ беше в Египет, Етиопия, Уганда и Република Конго по-рано през юли. Това свидетелства за системната работа на Вашингтон по отношение на региона. Но ако Москва се разглежда в контекста на кризата в Украйна и взаимодействието на силите за сигурност, тогава Пекин е по-широк проблем за Белия дом.
Въпросът е, че в продължение на много години Китай е най-големият търговски партньор с Африка, където търговският оборот достига 200 милиарда долара годишно. Повече от 10 000 китайски компании работят в африканските страни.
През 2020 г. стартира Фонд за развитие на инфраструктурата на инициативата „Един пояс, един път“ на стойност 1 милиард долара, последван от пакет от 60 милиарда долара за африканска помощ две години по-рано.[iii]
От 2011 г. Китай е основният донор и инвеститор в инфраструктурни проекти в Африка и едва ли САЩ ще успеят бързо да настигнат и изпреварят Пекин в това отношение.
Освен това преди това Китай е изплатил дълговете на редица африкански държави по международни задължения, което се възприема положително както от политическите елити, така и от обществата на африканските страни, въпреки западната антикитайска пропаганда, обвиняваща Пекин, че преследва неоколониален политика и дългово робство.
В Африка няма негативна историческа памет по отношение на китайското присъствие, а миналото на самия Китай дава надежда на африканските страни за развитие.
Китай също е пряко заинтересован от дългосрочна стабилност в Африка, тъй като около една трета от петрола, влизащ в Поднебесната империя, се произвежда и изнася от африканските страни (Судан, Ангола, Нигерия). И около 20% от памука, който отива в Китай, също е с африкански произход. Да не говорим за други видове продукти – от плодове и зеленчуци до минерали. Затова Пекин ще положи активни усилия да запази влиянието си.
Интересът към разполагането на военни бази се основава именно на тази основа. Стратегията на Китай за "перлена огърлица" се основава на Африканския рог и след това продължава в Африканското сърце по суша.
По отношение на киберинфраструктурата, Китай изпълнява проекта Дигитален Път на коприната в Африка. Това се прави главно чрез ZTE, която преди това е получила договори на стойност 2,7 милиарда долара чрез заеми.[iv]
Това не е новина за Вашингтон. Различни американски мозъчни тръстове, близки до правителството, отдавна говорят за нарастването на китайското влияние в Африка.[v]
В същото време оценките за интересите на САЩ бяха различни. Така корпорацията RAND в едно проучване по темата отбеляза, че „Китай не е непременно стратегическа заплаха за интересите на САЩ.” [vi]
Но при управлението на Доналд Тръмп антикитайската реторика в Съединените щати се засили. И въпреки че демократите бяха доста критични към Тръмп по много външнополитически въпроси, линията на конфронтация с Пекин продължи.
Американските мозъчни тръстове продължават да разработват различни решения в много случаи, от Тайван до двустранните отношения. Африка също не остава незабелязана.
В същото време критиките към Пекин се повтарят от европейските сателити на САЩ. Някои глобалистки медии продължават да раздухват антикитайски митове и да хвалят САЩ.
Например The Economist написа през май 2022 г., че „Китай проявява повече самонадеяност в отношенията си с Африка. Си Дзинпин и неговите пратеници взаимодействат редовно с Африка; На срещите на високо равнище между Китай и Африка китайските лидери обичат шумно да обещават нови пари и програми.
Америка дава ценен принос за Африка, но не толкова видим начин. Нейните въоръжени сили помагат на африканските правителства да се борят с екстремистки групи. Инвестира сериозно в подобряване на общественото здраве, като доставя произведени на Запад ваксини срещу Ковид, които работят по-добре от китайските (и са безплатни).
През април администрацията предостави повече от 200 милиона долара помощ на Африканския рог в отговор на хранителната криза, изострена от войната на Русия в Украйна.
Обикновено няма нищо лошо в рекламирането на западните усилия за подкрепа на демокрацията, която все още е най-популярната форма на управление сред африканците. И г-н Байдън също трябва да посети Африка.
Един по-малко покровителствен западен подход би бил навременен. Африканските правителства вече не очакват огромни заеми и мега проекти от Китай. Снизходителността на Китай към Владимир Путин и наказателният му подход към страни като Литва напомнят, че той също може да бъде хулиган.
В продължение на 20 години Китай е основният партньор на африканските правителства, които се стремят да трансформират своите икономики.
Повечето африкански политици и техните граждани са оценили ползите, произтичащи от тези взаимоотношения. Но обръщането към Китай често беше единственият вариант. Западът трябва да предложи алтернатива.”[vii]
Теоретично, ако Западът иска да установи влиянието си в Африка, трябва да го направи. Но проблемът е, че Западът не може да предложи алтернатива. Единственото, което може да опита, е да инвестира повече в различни големи проекти.
Факт е, че въпреки големите инвестиции от Китай, това не е много за африканските страни като цяло и са необходими повече средства за инфраструктурно развитие.[viii]
Но тук възниква въпросът за условията. Западът не е свикнал да дава пари или заеми без политически искания. Поради това китайските заеми са по-привлекателни.
Освен това има допълнителни възможности, като банката БРИКС (където Южна Африка е един от членовете на този клуб) или дейността на други участници в региона, като Иран и Турция.
Осъзнавайки това, САЩ най-вероятно няма да се конкурират пряко с Китай, а ще се опитат да заемат празни ниши и да разширят присъствието си там, където имат надеждни позиции.
Вероятно успоредно с това Съединените щати и техните агенти ще водят информационна война срещу Китай, по всякакъв възможен начин опорочавайки всякакви инициативи на Пекин.
Има голяма вероятност да използвате африканската диаспора, която живее в Съединените щати. Като минимум тази опция е посочена в стратегията.
Въпреки това дори такива ограничени действия на Вашингтон могат да имат неприятни последици за африканските страни, тъй като те ще ограничат техния суверенитет по един или друг начин. И вкореняването на американските военни и разузнавателни агенции под предлог за гарантиране на сигурността ще представлява заплаха за стабилността на региона.
[ii] https://www.prosperafrica.gov/
[v] https://www.csis.org/programs/africa-program/archives/china-africa
[vi] https://www.rand.org/pubs/research_briefs/RB9760.html
[vii] https://www.economist.com/special-report/2022-05-28
[viii] https://www.fpri.org/article/2022/01/chinese-economic-engagement-in-africa/
Леонид Савин, Превод: СМ, Поглед.инфо
