Докато летните пожари продължават да опустошават огромни горски площи в Испания, Франция и Португалия, а сушата тормози Европа и Обединеното кралство, оставяйки десетки хиляди акра в риск от опустиняване, някои учени са заети да събират мъгла.
Подкрепяният от ЕС проект Life Nieblas (niebla - мъгла) използва колектори за мъгла в Гран Канария на испанските Канарски острови и Португалия, за да подобри деградиралия ландшафт и да подхранва новото залесяване.
Колектори за мъгла – листове от пластмасова мрежа, издигнати на пътя на вятъра – вече съществуват, но никога не са били използвани ефективно, казва Виченц Карабаса, главен учен на проекта, който работи за Центъра за екологични изследвания и горски приложения към Автономния университет в Барселона. Докато вятърът издухва мъглата през мрежата, водните капки се събират и падат в контейнерите отдолу.
„Събирането на мъгла е особено приложимо при възстановяването на лавровите гори на Канарските острови, които сами по себе си съществуват чрез събиране на вода от мъгла. Водните капки от мъглата кондензират върху лъскавите, восъчни листа на порасналите дървета. Системата позволява на фиданките да процъфтяват, докато станат достатъчно зрели, за да улавят вода сами", казва Карабаса..
За да работят добре, колекторите за мъгла се нуждаят от мъгла и вятър, условия, които съществуват на Канарските острови и в Португалия, но по-малко в Средиземно море, където горските пожари и опустиняването са нарастващ проблем.
„Все още се опитваме да открием какви са оптималните условия за работа на колекторите за мъгла", казва Карабаса, който добавя, че възстановяването на лавровата гора може да помогне за попълване на водоносните хоризонти, които са под постоянно напрежение на Канарските острови.
Освен на Канарските острови, публичната компания Gesplan, която управлява проекта, ще тества техниката в морските райони около Барселона и Община Брук в Северна Каталуния, която беше опустошена от огромен пожар през 2015 г.
Друго устройство, което се тества заедно с колекторите за мъгла, е „пашкулът", биоразградим контейнер с форма на поничка, изработен от рециклиран картон, който заобикаля дупката, в която е засаден разсадът, и може да побере 25 литра вода. Той осигурява вода за разсада, поне през първата му година, която обикновено е най-критичната.
Пашкулът намалява загубата на изпарение от купата и предпазва разсада от малки тревопасни животни. Пашкулът е заровен в земята и първоначално се пълни ръчно с вода, след това с дъжд, а в Канарските острови и Португалия с вода от колекторите за мъгла.
Пашкулите са тествани в Испания, Италия и Гърция, където са засадени в различни почви и климатични условия заедно с контролна група, засадена по конвенционалния начин. В сравнение с конвенционалните системи за засаждане, пашкулите повишават степента на оцеляване на разсада, особено при сухи условия на отглеждане.