Как една тайна нацистка база приюти съветското разузнаване в сърцето на Европа

Как една тайна нацистка база приюти съветското разузнаване в сърцето на Европа
  • Публикация:  classa.bg***
  • Дата:  
    12.09.2022
  • Сподели:

Войници от целия Съветски съюз оставят своя отпечатък върху стените на строго секретно съоръжение, построено от нацистите. Тези надписи са едни от малкото знаци за съветското присъствие в сърцето на Европа.

 

 

 

Това е някогашен таен нацистки комуникационен център в горите край Цосен, на около 35 километра южно от Берлин.

 

 

 

Сградата, която се вижда по-горе, е една от няколкото бетонни конструкции, които някога са прикривали нацистки комуникационен център с кодово име Майбах.

 

 

 

Нацистите завършват обекта на Майбах (на снимката) точно преди Втората световна война, за да защитят своите военни комуникации. Тъй като централната телефонна централа в Берлин може лесно да бъде унищожена от въздушни нападения, Майбах е изграден така, че да използва подземни кабели и е на практика недосегаем при въздушни атаки. Надземните структури на обекта пък са маскирани като големи селски къщи.

 

 

 

След като съветските войници превземат Берлин през 1945 г., те унищожават повечето нацистки съоръжения около Цосен. Едно място, известно като бункера Цепелин, е свързано с Майбах с подземни тунели. Той остава до голяма степен непокътнат. Снимката по-горе показва един от входовете на този бункер от нацистката ера.

 

 

 

През 50-те и 60-те години ядрената надпревара повишава напрежението и Кремъл отваря отново бункера Цепелин като база на военното разузнаване и го оборудва да издържи на ядрен удар. Тази 2-тонна съветска врата (горе) е монтирана на вход, направен от нацистите.

 

 

Дълбоко под земята дълги тунели водят от бункера Цепелин до разрушеното комуникационно съоръжение Майбах. На много места днес се виждат съветски машини.

 

 

 

Инструкциите върху тази електрическа кутия са на руски език.

 

 

 

В най-дълбоката точка на бункера, на 18 метра под земята, съветските командири разчистват това пространство за стрелбище. Вътре в зоната на стрелба съветските войски са оставяни без надзор и им е разрешено да рисуват и драскат по стените.

 

 

 

Повечето надписи са просто имена на градове, откъдето са войниците. На снимката по-горе войник е написал „Киев“, използвайки руския правопис за тогавашния съветски украински град. През 1945 г. съветските войници са покрили и Райхстага в Берлин с надписи.

 

 

 

Други войници в бункера добавят и години, вероятно за да отбележат периодите си на служба в контролираната от комунистите Източна Германия. Този графит гласи „Минск 87-89“.

 

 

 

На тази стена са отбелязани руските градове Орехово-Зуево и Воронеж, а един войник е написал „Сталинград 75-77“ (горе вляво). Сталинград е мястото на ключова съветска победа над нацистките сили през 1943 г., но градът е преименуван на Волгоград през 1961 г.

 

 

 

"Ура!" е написал друг войник.

 

 

 

Имената на градовете в днешен Казахстан, Беларус, Украйна и Русия са издълбани в тази стена.

 

 

 

Местен гид казва, че войските вътре в бункера са били в почти пълно затъмнение, когато вълненията заливат Съветския съюз преди окончателното му разпадане през 1991 г. Тази косачка е една от шепата реликви в бункера, оставени след изтеглянето на руските сили от Германия през 1994 г.

 

 

 

Този бюст на съветския лидер Владимир Илич Ленин също е изоставен. Сега стои на един от входовете на бункера в Цосен, поставен до знамето на независима Русия.

 

 

Еймъс Чапъл

Еймъс Чапъл е фотограф, изследовател на снимки и търсач на истории в Радио Свободна Европа/Радио Свобода.

Станете почитател на Класа