Тори Шепърд
Когато Aukus беше обявен преди година, планът беше толкова скрит, че никой не знаеше как да го произнесе. В крайна сметка всички се спряха на aw-kus (въпреки че Global Times каза, че на китайски се произнася „Австралия плаче до смърт"). Това неудобство беше усложнено от президента на САЩ Джо Байдън, който запомнящо се позова на австралийския министър-председател като „този там долу" по време на пресконференцията за обявяване на сделката. Австралия, САЩ и Обединеното кралство влизаха в ново тристранно партньорство за отбранителни технологии – с ядрени подводници като център.
Франция, която вече имаше споразумение да продаде своите стелт конвенционални подводници на Австралия, беше бясна. По-късно президентът Еманюел Макрон беше попитан дали мисли, че Морисън го е излъгал по време на тайното преминаване към Aukus. Макрон изрече безсмъртните думи: „Не мисля, аз знам". По-късно Китай обвини Австралия в дрънкане на оръжие. Година по-късно геостратегическата среда е още по-ужасна. Китай отправя военни заплахи към Тайван и нахлува в Тихия океан и наскоро се присъедини към Русия за мащабни маневри.
Ще минат още шест месеца, преди министърът на отбраната Ричард Марлс да обяви коя подводница е избрала Австралия – американска или британска версия. Преди това той ще се свърже с работната група за ядрени подводници и ще разполага с резултатите от стратегическия преглед на отбраната, който ще бъде използван за преглед и прекрояване на отбранителните сили и техните способности.
Две от най-големите движещи се зъбни колела в тази машина са планираната фрегата на Австралия (девет военни кораба, които трябва да бъдат доставени през 2031 г.) и нуждата от тези нови подводници (най-малко осем от които трябва да се очакват в началото на 2040 г.).
Тези многомилиардни проекти са далеч в бъдещето, докато нашите съществуващи военноморски флотове (особено подводниците от клас Collins) остаряват. Това ни води до често обсъжданата празнина в способностите, при която старите подводници остаряват, преди новите да намокрят аварийните си люкове.
Нарастващата заплаха от Китай и тази празнина в способностите са движещите сили зад желанието на Албанезе да сключи сделката Aukus. Но съмненията относно Aukus и програмата за подводници нарастват, въпреки че бюрокрацията, която я управлява, се разсейва зад кулисите. Ще бъдат ли готови навреме? Ще ги измести ли друга технология? Може ли Австралия, без ядрена индустрия, дори да ги построи?
„Наистина мисля, че трябва да приемем сериозно възможността никога да не получим подводниците Aukus", казва Сам Рогевеен,.директор на програмата за международна сигурност на института Lowy, Той посочва, че двама от тримата „шампиони" на Aukus вече са напуснали политическата сцена. Политическият консенсус остава силен, казва той, но те ще трябва да се поддържа доста висока инерция, за да продължат проектът да се движи „Не трябва да отхвърляме възможността никога да не получим тези подводници. Знам, че това звучи странно в момента, но преди 12 месеца изглеждаше странно, че ще зарежем французите. Това, за което трябва да помислим, е как може да слезем елегантно от Aukus" казва той. Най-често срещаното предложение е Австралия да придобие „временна" подводница. Предложението на бившия министър на отбраната Питър Дътън, че САЩ може просто да ни прехвърлят няколко от съществуващите си ядрени подводници, предизвика радост.
Експерт посочи неподводната страна на Аукус. Споразумението включва координация на автономни подводни превозни средства, квантови технологии, изкуствен интелект, усъвършенствани кибер възможности, хиперзвукови и противохиперзвукови способности, електронна война и (най-общо) иновации. Други експерти предупредиха, че няма „никакъв шанс" САЩ или Обединеното кралство да намерят място в производствения си капацитет, за да произвеждат екстри за Австралия.
Други съмнения витаят около политиката на Aukus. Рогевеен казва, че Австралия трябва да се тревожи, че подводниците ще се превърнат в „осиротяла способност", ако отдадеността на Америка да се бори срещу Китай от региона се изпари. Способността ни свързва с американската стратегия за притискане на китайците, твърди той, което само по себе си е опасно провокативно. Но ако американската решимост да упражни сила в региона се поколебае, Австралия може да бъде изоставена.