В новия Световен концерт след срещата в Самарканд се заоформят основните оркестри.
До мен достигат поредните компетентни вопли на гелосаните тин ктанк-ове отвъд океана и острова, които тръбят като разстроена цигулка и разцентрован контрабас, че Европа(та) не трябвало да се страхува от нова война, по-точно от Третия световен концерт, който предстоял да се проведе отново в сградата на старата европейска филхармония с примеси на различни стилове — кънтри, руска полка и казачок.
Ей!!! Много карнавални, много квартални улични музиканти.
Ние, европейците, не се страхуваме от концертите, драги островни и отвъдморски диригенти, защото имаме много богат репертоар с исторически опит от всевъзможни концертни и балетни изпълнения още от 16-19 век, както и двете Големи световни «представления» през 20 век, на които сме били по неволя домакини и основни участници.
От последните два концерта ушите ни още пищят от гръмките звуци, а кожата ни настръхва само при спомена за тях.
Не сме готови да бъдем отново домакини на подобен грандиозен световен «спектакъл» – нямаме нито готова сцена, нито оркестър, нито достатъчно инструменти, нито желаещи за такава музикална изява.
Затова любезно бихме предложили на гелосаните странстващи салонни музиканти идеята домакин на Третия световен концерт да бъдат САЩ, където има много красиви природни кътчета, както за изпълнение, така и претенциозна и високо ерудирана публика, която харесва аналогични шумни музикални вакханалии.
А ние, ветераните от старата европейска филхармония обещаваме да лепим афишите.
Не се плашим.
Партитурата на Третото световно «зрелище» вече е написана още през годините на Студения концерт, репетирана е много пъти, но понастоящем версията е «топла» — в крак с новата музикална тенденция.
Оркестърът вече се събира от много места и всеки с инструментите си чака да засвири подготвената нова партитура за радост на отсрещната публика.
Букетите са готови, освежени и ароматизирани — както за размяна, така и за пускане от високо, като получателите им от радост и възторг ще налягат по земята.
Балетният състав обединен под звездата на компаса се подготвя за голямото надиграване от доброволци за трудни изпълнения на Триморската сцена, които да придадат дух и форма на очакваната размяна на тържествени музикални поздрави.
За наша беда с невнятните ни диригенти ще бъдем наравно солидарни в тази Трета световна музикална постановка — като (по)объркан музикален съпровод, благодарение на доброволците от източното интерморие.
След последните срещи с размяна на внимание тече трескава настройка и чистене на музикалните инструменти на основните оркестри и интензивни вокални упражнения на дузина звездни фалцети, сопрани и тенори. От другата страна, също репетират по ноти — пеят басове, тенори и баритони…
Цигулари много, но финалните акорди са на Пианиста.
Автор: Георги Караславов
