Стените на полицейския участък в Балаклия са смразяваща гледка, въпреки че по тях са издълбани предимно молитви и християнски кръстове. На места има отбелязани и дните, които са изминали.

По подовете и стените освен това все още ясно личат следите от кръв и човешки екскременти.

Преди войната в Балаклия в Източна Украйна живеят около 30 хил. души, но след началото на войната руската армия бързо достига до града и го окупира, след което започва произвол над местните жители.

Окупацията трае шест месеца, по време на които полицейският участък се превръща в затвор и център за изтезания.

Местните разказват пред Der Spiegel, че през тези шест месеца мъченията и терора над жителите на Балаклия са били нещо обичайно.

Малцина са оцелелите, които се съгласяват да говорят пред изданието и да разкажат през какво са преминали. Много други са или твърде сковани от травмите си и от страха си, или са избягали към съседни региони още при първото настъпление на руснаците.

37-годишният Максим е бил в участъка за кратко време, но достатъчно, за да види как приятелят му Ваня издъхва от мъченията. Той споделя, че от килията си непрекъснато е чувал викове, включително и на жени, които са задържани от руските военни.

Сградата на полицията в Балаклия е на три етажа и както килиите ѝ за арестанти, така и останалите стаи са били използвани като затвор и стаи за мъчение.

Украинските разследващи са категорични, че ще им отнеме месеци, докато успеят да си изяснят мащабите на случилото се в участъка.

Тези, които се съгласяват да говорят, разказват поразително сходни истории на мъчения с електричество, побои и издевателства.

В участъка са отвеждани украинци по лично усмотрение на руснаците. В някои случаи те проверяват телефона на жертвата и ако намерят и дума против Русия, арестуват човека. Друг път задържат хора с антивоенни флагове и значки, както и онези, които се осмеляват да носят по някакъв начин украинското знаме.

Най-лошото отношение и най-тежките наказания са запазени за войници от украинската армия и за украинци, които активно оказват действие на военните си.

Най-честото наказание е пускане на ток чрез оголени кабели от участъка.

По стаите са открити и противогази, които са преправени така, че след слагането им човек започва да се задушава. Полицейски палки и дървени пръчки са използвани за побоите над затворниците. Открити са и окървавени въжета, с които наказаните са били държани против волята си.

Олександр Шутов е един от измъчваните, които разказват подробно през какво са преминали в полицейския участък.

Той е на 22 години и е задържан в двора на къщата на майка си. Подозира, че е издаден от свои познати, които доносничат на руската армия. Войниците слагат чувал на главата му и го откарват.

В килията Шутов е затворен с осем души, макар че леглата са само две.

Младият мъж прекарва в участъка един месец, като през това време чува как почти непрекъснато биват водени нови и нови арестанти. Няма никаква идея колко общо души са преминали през сградата, защото повечето задържани предпочитат да мълчат от страх.

Ако някой иска да отиде до тоалетната, отново се слага черен чувал на главата му и се води до септична яма в края на коридора.

Шутов разказва, че сънят е бил почти напълно невъзможен заради претъпканите килии и заради писъците на измъчваните. Украинецът си спомня и как една вечер един от неговите съкилийници е върнат с отрязано ухо.

Малко преди да бъде освободен, Олександр също е подложен на мъчения и разпити. На пръстите му са закрепени кабели, с които пускат ток през тялото му.

"Имах чувството, че всичките ми вътрешности се усукват и разкъсват", описва преживяването той пред Der Spiegel.

Руснаците се опитват да изкопчат от Шутов информация дали той или роднините му са участвали във военните действия, но в крайна сметка мъжът припада и го отвеждат обратно в килията му. Два дена по-късно е освободен, защото е напълно безполезен на руските войници.

Свободата за арестантите в полицейския започва да се задава на 6 септември, когато започват да чуват нервни викове от пазачите си. Руснаците изоставят сградата и бягат, оставяйки килиите и стаите заключени. Едва два дена по-късно затворниците успяват да разбият вратите и да се освободят.

Впоследствие разбират, че украинската армия е успяла да отблъсне окупацията на града. За момента са идентифицирани само 20 от украинците, които са били затворени и измъчвани.

Както посочва и Шутов, истинският брой на жертвите на мъчения няма как да стане ясен. Той самият страда от посттравматичен стрес, не може да спи и изпитва тревожност непрекъснато. Признава, че и той, и много от жителите на Балаклия се страхуват да не се върнат руснаците.

"Ужасът на окупацията скоро няма да напусне града", убеден е той.