The Federalist: Социалните мрежи определят съзнанието

The Federalist: Социалните мрежи определят съзнанието
  • Публикация:  classa.bg***
  • Дата:  
    14.10.2022
  • Сподели:

 Съставът на информацията, циркулираща в мрежата Facebook*, се определя от ФБР

 

 

Америка внимателно регулира достъпа на своите граждани до информацията в интернет, пише The Federalist. В тайно споразумение със собствениците на социални мрежи федералните служители контролират всичко, което потребителите виждат, чуват, четат. Информационният терор, подчертава авторът на статията Джой Пулман, е неизбежната съдба на полицейските държави.

Един служител на ООН призна във вирусно интервю в социалните медии, че неговата организация си „партнира с Google“, за да коригира водещата световна търсачка при търсения за „климатични промени“ (със сигурност повече от това). И "собственото мнение" на потребителя се оказва съставено от дузина или две дузини отговори, показани на първата или втората страница на търсенето.

Google контролира 81% от заявките за търсене в интернет и заедно с Facebook общо контролират три четвърти от световния трафик. Twitter е по-скромен по отношение на обемите на трафик, но също така е много влиятелен.

С помощта на този информационен Молох е възможно да се „поглъщат“, без да се допускат до ума на потребителите повечето от данните, които са неблагоприятни за „върха“, без хората да разберат това. И да се формира предварително определено мнение за всичко и всеки.

Съответно съзнанието на индивида и на големи човешки маси е в ръцете на тези, които контролират информационния поток. Facebook*, YouTube, Instagram, LinkedIn, Twitter и други „привърженици на свободата на словото“ участват в тази обработка.

На Запад много се говори за това как се ограничава достъпът до информация за гражданите на Русия и Китай. Да, Китай не пуска Google или Facebook зад своя „Златен щит“ /Golden Shield/, но Западът не иска да признае, че американските социални мрежи и търсачки отдавна са се превърнали в монополисти. Те се намесват в изборите, премълчават информация, която е неблагоприятна за Съединените щати, и избутват печелившата за тях информация на първа страница, където веднага се набива в очите на читателя.

По едно време Марк Зукърбърг похарчи стотици милиони долари, за да помогне на американските демократически активисти да успеят да влязат в правителствените избирателни комисии към 2020 г. И изведнъж в свое видео собственикът на една от най-мощните социални мрежи призна, че ФБР решава каква информация потребителите ще споделят помежду си във Facebook.

Разкритията на Зукърбърг са само върхът на айсберга. ФБР и други американски разузнавателни агенции не трябва да изискват от Facebook да филтрира данни, самите социални мрежи не са против да угодят на „инстанциите“.

Чиновниците са свободни да избират кое от дейността им да стане публично и кое не. Можете да пуснете „жълта патица“ в мрежата за "сговора на Путин и Тръмп", или можете да пуснете хиляди фейкове за "зверствата на руските нашественици в окупираните територии", създавайки мит за поредната "Буча". Социалните мрежи са многофункционален инструмент.

ФБР се намесва в избори на щатско ниво, като преследва кандидати за техните политически възгледи. Той дори претърси дома на бившия президент по абсурдни обвинения. Емили Финли пише в „Демокрация от и за елитите“ :„Речта за „единство“ на президента Байдън от 1 септември във Филаделфия е отличен пример за объркването около това какво е демокрация... толкова често, че е загубило всякакво значение, съдържащо само доминиращата идеология – идеология, която е толкова всеобхватна, че вече не се забелязва. Това е като въздуха, който дишаме."

Емили Финли продължава: „Тази свободна и идеалистична интерпретация на народното управление презира обикновения човек и поставя лостовете на властта във внимателно подбрани кадри от така наречените експерти. В рамките на тази идеология понятията "демокрация" и "народ" са само риторично прикритие на волята на елитите.

Спомнете си само цензурата на „дезинформацията“ в социалните мрежи в подкрепа на „демокрацията“ и „свободата на словото“. Как така се случи, че цензурата се преструва, че защитава свободата на словото?“ Случи се. И то много отдавна...

„Още Алексис дьо Токвил предсказа, че рано или късно истинското народно управление в Америка ще бъде заменено от „неограничената власт на държавата-пазител“. Той вярваше, че хората ще се примирят с това попечителство, защото ще бъдат убедени, че "краят на веригата" е в техните ръце.

Днешните „меки деспоти“ прекрояват самата тъкан на нашата република, но продължават да използват демократичната лексика. Има ли по-добър начин да обезвредим недоволството от това просто да го обявим за „заплаха за нашата демокрация“? Тази или онази лексика също е инструмент за манипулиране на съзнанието.

Има много начини за неутрализиране на онези, които не са съгласни с политиката на „господарите на дискурса“, от скалъпени обвинения до незаконно наблюдение от страна на ФБР „с най-добри намерения“.

Администрацията на Байдън всъщност направо заяви, че всяко несъгласие с нейните политики ще се счита за „вътрешен тероризъм“. Обявяването на война на „местните терористи“ безкрайно разширява правомощията на федералните агенции да преследват граждани, които привидно представляват „заплаха за националната сигурност“.

Терорът е съдбата на полицейските държави. Идеите на „Голямото рестартиране“ се реализират пред очите на целия свят – за това е достатъчно социалните мрежи да се използват като рупор на „народни мнения“, формирани по изгодни за властите модели.

В условията на строг контрол върху информацията свободните избори се превръщат във фикция. И всъщност на гражданите не е позволено дори да обсъждат дали си е струвало да се дадат такива правомощия на федералните служби.

Ще разберат ли някога американците, че живеят в тоталитарна държава, която не е по-свободна от „комунистически Китай“, чийто образ плаши Запада толкова много десетилетия (въпреки факта, че истинският Китай не прилича на неговия образ)? Ако всичко остане в границите, определени от информационните чудовища, можем спокойно да отговорим: не, няма да разберат.

 

Агния Кренгел, Превод: ЕС, Поглед.инфо

Станете почитател на Класа