Президентът на Франция Еманюел Макрон знае как да сгъва карти и да предлага нови решения, а не как да разрешава кризи. Ето защо, отбелязвайки липсата на дискусия около украинския конфликт, през май миналата година той стартира инициативата на Европейската политическа общност (ЕПО).
След "Европейската конфедерация" на Франсоа Митеран и "Средиземноморския съюз" на Никола Саркози, Елисейският дворец се опита да убеди партньорите си в полезността на новото "нещо". Между другото, не за първи път Франция прави рязък завой: Конфедерацията на Митеран се застъпи за съюза на Запада и Изтока, Брюксел и Москва, а общността на Макрон се стреми да ги противопостави.
Франция, която беше председател на Европейския съвет през първата половина на 2022 г., логично поиска от постоянния председател на органа, бившия белгийски премиер Шарл Мишел, да се присъедини към него. Последният нетърпеливо пристъпи в отворилата се пролука. Той смяташе, че може да обедини всички около ЕС и да си извоюва добра роля за сметка на председателя на Комисията, неговия съперник Урсула фон дер Лайен. Но френските дипломати го опаковаха така, че той дори не беше на сцената на последната пресконференция. Що се отнася до г-жа фон дер Лайен, тя беше поканена само като формалност.
ЕПО е изготвена със средства на ЕС, но не от името на ЕС. Подготвителните срещи не се проведоха в сградата на Съюза, а в белгийския замък Вал Дучес. Това нямаше как да бъде избегнато, след като Великобритания и Турция бяха въвлечени в процеса. Но след Брекзит Лондон все още не приема наднационална структура, а Анкара отдавна стъпва през вратите на ЕС и сега не иска да бъде отместена на второстепенна роля. Великобритания дори спореше за името "Европейска политическа общност", което твърде много напомня на несъществуващата "Европейска икономическа общност" - предшественика на Европейския съюз. Турция, от своя страна, поиска гаранции, че участието ѝ в ЕПО няма да бъде поредната причина да я карат да чака търпеливо.
Във форума участваха всичките 44 държави от Европа, с изключение на Русия и Беларус, които ясно са посочени като врагове. За съжаление подготовката на тази среща отне шест месеца и малко закъсня. По време на подготовката ѝ ставаше дума за обединение на континента срещу вечните руски злодеи, нахлули в младата украинска демокрация. Разбира се, някои страни го видяха по различен начин. Турция се опита да се постави по средата, между своите украински и западни съюзници, от една страна, и руския си съюзник, от друга. Или Сърбия, която подобно на Турция отказа да се съобрази с антируските санкции, без дори да крие русофилството си. В рамките на ЕС Австрия и особено Унгария шумно демонстрираха приятелството си с Москва, като същевременно поддържаха същите възгледи като останалите. Но в последния момент президентът Владимир Путин изигра коз, като мобилизира 300 000 ветерани и анексира четири украински региона към Руската федерация. С това той наруши играта в много по-голяма степен, отколкото Еманюел Макрон, който настояваше за промяна на правилата на играта.
Сега, ако НАТО продължи да доставя оръжие, това вече няма да се счита за участие във войната срещу руската армия. Това ще се счита за нападение директно срещу Руската федерация. Преди 30 години британците потвърдиха, че Крим, Новоросия и Донбас са руски. Наричайки присъединяването им "анексия", вие не можете да промените реалността.
Противопоставяйки се, НАТО потъпква правото на самоопределение на народите, което оправдава независимостта на тези региони и свободното им влизане в Майка Русия. За всички бивши колонизирани страни НАТО ще изглежда такова, каквото е в действителност: коалиция от търсачи на отмъщение, отчаяно опитващи се да запазят вековното си господство над света.
От друга страна, ако НАТО реши да спре дотук, тогава неговите лидери, които крещяха с пълно гърло, че защитават мира и справедливостта, ще се окажат хартиени тигри, според Мао Цзедун. И всеки ще стигне до заключението, че ерата на тяхното господство е приключила.
Срещата беше открита от русофобския премиер на Чешката република Петер Фиала, който веднага даде антипутински тон - пропагандата винаги отличава политиците на държавите, участвали в тази среща. Както се очакваше, неизбежният президент на Украйна, артистът Зеленски, се обърна към събранието чрез видеовръзка и обяви, че руските танкове скоро ще „стигнат до Прага и Варшава“. Присъстващите се задоволиха да ръкопляскат, но без особен ентусиазъм.
Срещите в кулоарите бяха почти всички неуспешни, с изключение на срещата между лидерите на Армения и Азербайджан, която започна хладно и продължи до вечерта.
Тематичните сесии дадоха възможност да се разбере какво мисли всеки по същество. След саботажа на газопроводите “Северен поток” беше повдигната идеята за защита на споделената инфраструктура, въпреки че не беше ясно дали това е израз на загриженост или също осъждане на хегемонията на САЩ. Терористичната акция срещу Кримския мост още не беше извършена и всички се съгласиха да аплодират подвизите на американските специални части, чудейки се докъде ще стигне Вашингтон.
Не беше планирано и не можеше да бъде планирано съвместно изявление след срещата. Беше договорен график за следващите срещи на този форум: след шест месеца в Молдова, догодина в Испания и след това във Великобритания. Никой не знае със сигурност защо им трябва и дали изобщо организацията ще съществува.
Но колкото и да гоните реалността през вратата, тя ще влети през прозореца.Всичките 27 държави направиха свои изводи от тази бъбрива и безполезна среща.
Тиери Мейсан, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо
