Речта на Путин във Валдай беше системна. Без да казва нищо ново, президентът очерта възможно най-подробно своя мироглед и практически нагласи, които формират неговия модел на поведение.

От тази гледна точка речта е наистина интересна, тъй като представлява добър приложен наръчник за изучаване на генезиса и анатомията на съвременната война. На света беше представен своеобразен „глобус на Путин“. Изслушах го изцяло, вместо да се огранича с кратък преразказ. Разбира се, това беше лек наркотик, насочен към чуждестранна аудитория, най-вече към потенциални „полезни идиоти“ сред антиглобалистите. За местната публика призивите в този стил вече са неефективни; необходим е хероинът, с който Медведев и компания инжектират обществото. Но дори първото ми възприятие на речта беше повече емоционално, отколкото рационално, и ми трябваха двайсет и четири часа детокс, преди да мога да направя смислени заключения за това, което чух.
През тези няколко часа видях на сцената четирима различни хора, които много приличаха на президента на Русия. Първият е почти религиозен фанатик, сектант, попаднал под влиянието на някаква месианска доктрина, който вярва в неизбежната гибел на Запада и в особената историческа роля на Русия. Вторият е закоравял циник, мизантроп и „инженер на човешките души“, професионален манипулатор на съзнанието и роден Тартюф. Третият е хитър владетел по-скоро от азиатски, отколкото от европейски тип, „интелигентен варварин“ със солиден, но не цивилизован ум, който презира ценностите на цивилизования свят и може да си позволи да говори с „премерена искреност“. И накрая, четвъртият и най-интересен за мен е обиденият и възмутен жив човек, дълбоко засегнат от арогантността на Запада и нежеланието му да разговаря с него като с равен. Този истински, жив Путин от време на време надничаше през маската с болезнена гримаса на едва сдържани емоции.  От моя гледна точка само този Путин има реално значение за разбирането на случващото се.

Когато по време на речта му наблюдавах редките, но ярки прояви на „истинския Путин“, се замислих какво се обърка в руската съвременна история, че тя стигна до най-голямата война през последните 80 години. Заключението е разочароващо: войната е вписана в алгоритъма на историята в момента, в който Путин и неговият екип от Санкт Петербург поемат контрола над Русия. Още преди двадесет години събитията от настоящата кървава година са предизвестени. Мюнхенската реч, Грузия, Крим и пълномащабната война в Украйна са само различни етапи от разгръщането на предварително заложения „петербургски код“.
Путин образно и убедително обрисува картина на кризата на западните либерални и демократични ценности, която отчасти изглежда правдоподобна. Но не и когато се стигне до предложената алтернатива. Тук лидерът на руския народ става по-малко конкретен и по-малко впечатляващ. Той формулира някаква еклектична, или болшевишка, или черносотническа утопия с пришит етикет на традиционна християнконсервативна добродетел. Но погледнете по-отблизо качеството на шевовете и ще видите, че целият този блясък принадлежи към категорията „турски пазар, пазарен ден“. Всичко, което Путин казва по темата, не е нищо повече от словесна шумотевица, чийто смисъл той самият не разбира.
Това не означава, че Путин няма предвид реална алтернатива на западните ценности. Има, а завесата над идеала на Путин за социален ред се вдига само в гореспоменатите върхове на речта, когато истинското лице на Путин случайно наднича изпод маската. В онези редки моменти, за които само си заслужава да се гледат няколко часа записи, ясно се вижда алтернативата на европейските либерални ценности, която се предлага, и тази алтернатива са ценностите на „бандитския Петербург“. Путин предлага на Запада модел, много различен от този, който така професионално пропагандираше във Валдай.
По същество Путин заменя западните ценности не за традиционни, а за престъпни. Той разменя правото а бандитските правила по курс, който е силно надценен в негова полза. Това ни дава известна представа за генезиса на „голямата обида“ на Путин (или по-скоро на „колективния Путин“) към Запада, която очевидно е основният мотив за всички негови действия през последното десетилетие. Той не е нито Сталин, нито Мао. Първоначално той не е искал да бъде различен. Напротив, той е искал да бъде свой. Той е искал да бъде приет и ухажван, искал е да бъде равнопоставен и да свири рокендрол. Но в същото време е искал да запази всички свои петербургски навици и инстинкти – да каже: „Обичайте ме такъв, какъвто съм“. Ако не искрено, то заради парите.
Всички ключови членове на путинския елит, които сега се борят с пагубното влияние на либералните идеи, както и самият Путин, са латентни „западници“, прогонени от Рая. Западът ги отхвърли на границата на „нулевите“ и „десетите“ години не защото бяха руски националисти, а заради престъпните им навици, мафиотския им манталитет, който искаха да наложат на Запада като добавка към тяхното приятелство и към техния газ. Те не искаха, подобно на китайците, да останат отвън, искаха да станат част от Запада, в който разбираха и ценяха на практика само едно – комфорта.
Не става дума за това, че Западът не познава правилата или не разбира езика на престъпността. Няма голяма разлика между нравите на „двора на Путин“ и тези на „двора на Медичите“ или „двора на Борджиите“. Но от времето на Медичите и Борджиите Западът е постигнал значителна еволюция, която новоруските елити, израснали от петербургския шинел, не искат да забележат, още по-малко да признаят. Не, Западът не е изкоренил престъпното мислене и корупцията, те все още присъстват в живота в значителни количества. Но той е успял да промени баланса на силите между гражданските институции и грубото насилие в полза на институциите и закона. Путин, от друга страна, постави голото насилие над институциите и закона, но при това искаше да остане свой.
Този поврат, видимо олицетворен от закона „Магнитски“ и политическите практики, които произлязоха от него, все още не напълно разбрани, беше спусъкът за завоя на путинския елит към война. Изгонени от Рая, унизени и оскърбени от нежеланието на Запада да ги приеме в своето „семейство“, те решиха да унищожат този недостъпен Рай. Според мен кръстоносният поход на „падналите ангели“ на руското западничество срещу своя символ-верую е най-адекватното описание на идеологическия смисъл на настоящата война.
Оправданието на Путин за войната не е апология на войната на Русия срещу Запада, а на войната на петербургските елити, които са завладели Русия, срещу Запада, който ги е оскърбил. А това, както се казваше в Одеса, която сега е чужда на Москва, са две големи разлики. И изявата на Путин във Валдай (цялата, с отговорите на въпросите, а не само речта) е много добра илюстрация на тази хипотеза.

Превод е-вестник. Заглавието е на редакцията

*Владимир Пастухов е руски политолог и юрист, напуснал Русия заради съдебно преследване по случая „Магнитски“, професор в Юнивърсити колидж, Лондон