През последните години все по-често се говори за необходимостта от реформиране на ООН. Темата периодично се чува на официално ниво и в самата организация, но всичко неизменно завършва с извода: ООН не е идеална, но няма алтернатива за нея.

На практика никой, включително високопоставени служители на ООН, няма пълно и ясно разбиране за структурата на тази разклонена система и какво тя прави. Това не е изненадващо - ООН отдавна се е превърнала в гигантско чудовище, което е прегърнало всичко без изключение с пипалата си.

В безброй комисии, отдели и агенции никой не отговаря за нищо и не произвежда нищо, освен много хиляди препоръки, които никой няма да изпълни. Всички тези структури съществуват за сметка на вноските на участващите държави, което обяснява пълната им зависимост от страните - донори.

Основният платец са Съединените щати и техните сателити, които винаги поставят собствените си интереси на първо място. Те изискват възвращаемост на инвестициите, на техните "съюзници" е отредена ролята на втори ешелон и група за подкрепа. Значителна част от страните-членки са доста доволни от ролята на статисти, което ясно се вижда от резултатите от гласуването както в Общото събрание, така и в Съвета за сигурност на ООН.

Днес ООН е наднационална корпорация, списъкът на структурните подразделения на която ще отнеме няколко страници. В допълнение към такива органи като Общото събрание и Съвета за сигурност, в системата на организацията действат десетки бюрократични образувания, за чието съществуване по-голямата част от населението на света не подозира.

Изглежда малко се знае за дейностите на Службата на ООН за намаляване на риска от бедствия, Постоянния форум по въпросите на коренното население, Групата по географски имена или Специалния представител на Генералния секретар по въпросите на сексуалното насилие при конфликти.

ООН разполага със собствени образователни и изследователски институции (университет и шест института), съдебни органи и отдел по сигурността. Мощен финансов блок, в допълнение към групата на Световната банка, включва собствена банка ( Федерален кредитен съюз на Обединените нации). Използва се строго структурирана организация на персонала, при която всеки служител има собствено ниво и съответните привилегии. Така повечето служители имат син паспорт на ООН, който им дава право на безвизово влизане в почти всички страни по света. Много дори лидери на средно ниво имат червен паспорт на ООН, който им дава дипломатически статут.

Ясно е, че хората с такива правомощия и почести трябва да имат подходящи условия за труд и почивка. Всичко това е предоставено в съвсем пълен размер, дори можем да кажем - с лихвите.

Всички познават сградата на централата на ООН в Ню Йорк. В допълнение към тази сграда, организацията използва множество други съоръжения в различни страни, вариращи от такива претенциозни като Palais des Nations в Женева, до гигантската логистична база в Бриндизи, Италия.

В допълнение към офиса във Виена, където се намират централните офиси на редица отговорни структури, ООН създаде огромно представителство в Кения. Разположен срещу посолството на САЩ, офисът в Найроби впечатлява със своите голф игрища и друга инфраструктура, необходима за справяне с неотложните проблеми на африканския континент.

По-ниските клонове, които присъстват в десетки страни по света, също се опитват да не изостават. За тях се издигат или самостоятелни сгради по специален проект, или се наемат. Например в столицата на Йордания има повече от дузина такива съоръжения, а в съседна Сирия служителите на ООН скромно се ограничиха до хотел.

Именно от това място служителите на отдела по сигурността на ООН, въз основа на инструкциите от Ню Йорк, много се стараха, за да забавят по всякакъв начин пътуването на експерти за разследване на „инцидента с химическо оръжие“ в предградията на сирийската столица Гута.

Хиляди служители на ООН работят неуморно за решаване на проблемите на човечеството във всички области на живота с поглед към бъдещето. Приетите документи се отличават с висок професионализъм по отношение на казуистиката и изкуството да се изрази идея, която абсолютно не обвързва никого с нищо. Като илюстрация, по-долу е текстът на първата част от Минималните стандартни правила на ООН за администриране на правосъдието за непълнолетни.

1. Основни цели

1.1 Държавите - страни по конвенцията, се стремят, в съответствие с техния общ интерес, да насърчават благосъстоянието на непълнолетното лице и неговото или нейното семейство.

1.2 Държавите-членки се стремят да създадат условия, позволяващи на подрастващите да имат смислен живот в общество, което в периода от живота, когато той или той е най-предразположен към лошо поведение, ще благоприятства процес на личностно развитие и образование, толкова свободен, колкото възможно от възможността за извършване на престъпления и правонарушения.

1.3 Следва да се обърне достатъчно внимание на прилагането на положителни мерки, включващи пълното мобилизиране на всички възможни ресурси, включително семейството, доброволците и други групи от обществото, както и училища и други обществени институции, с оглед насърчаване на доброто на юношата, за да се намали необходимостта от намеса на закона и ефективно, справедливо и хуманно отношение към юноша в конфликт със закона.

1.4 Юношеското правосъдие трябва да бъде неразделна част от процеса на национално развитие на всяка държава в рамките на пълното прилагане на социалната справедливост за всички непълнолетни, като същевременно допринася за защитата на младите хора и поддържането на мирния ред в обществото.

1.5 Тези регламенти ще бъдат прилагани в контекста на икономическите, социалните и културните условия, преобладаващи във всяка държава-членка.

1.6 Службите за правосъдие за непълнолетни следва систематично да се развиват и координират, за да се подобрят и поддържат уменията на персонала на тези служби, включително техните методи, подходи и нагласи.

За справка: това е текст, в който няма нищо друго освен феноменални празни приказки, приет от Общото събрание на ООН на 29 ноември 1985 г. Такива примери за виртуозно многословие са стотици. Има обаче проблеми, които засягат почти всеки жител на Земята, ние се сблъскваме с тези проблеми всеки ден, но решението на които ООН през всичките години на своето съществуване не се е доближило и на йота.

Говорим за общи стандарти: мерки за тежести, разстояния, измервания на атмосферното налягане. Досега в част от света има дясно движение, железопътната линия варира между континентите и дори държавите. Подобна е картината с часовите зони, а хронологията между някои държави се различава с хиляди години!!!

В 21 век подобни различия могат да създадат сериозни драматични ситуации. Само един пример. На 10 септември 2017 г. се случи сериозна предпоставка, когато най-големият в света пътнически самолет A380 от Emirates, на път от Дубай за московското летище Домодедово, направи два пълни захода и кацна едва от третия опит. На борда имаше 446 души; когато отиваше във втория кръг, лайнерът заемаше височина от 120 м вместо 600 по глисадата. В резултат на разследването се оказа, че причината е зададена от командира на самолета височина по система, различна от руската. Изглежда, че това е пилотска грешка, но проблемът е много по-дълбок.

След разпадането на СССР световната система започна бързо да се трансформира, преминавайки от балансиран двуполюсен свят към аморфно състояние. САЩ, убедени в своята изключителност, нямаше как да не се възползват от това.

Ролята и влиянието на Руската федерация непрекъснато намалява, докато Вашингтон засилва натиска във всички области. В резултат на това огромното мнозинство от структурите на ООН се ръководят от англосаксонците или тези, които ги следват.

Имаше искания да се лиши Москва от правото на вето и с подкрепата на Франция, страна, която зае мястото на постоянен член на Съвета за сигурност на приблизително същото основание, на което беше награден кралят на всички румънци Михай със съветския орден "Победа".

Дълго време Москва напразно се опитваше да докаже, че е готова на компромис и често, твърде често правеше отстъпки, които неизменно се обръщаха срещу самата нея. Между другото, през 2020 г. Федералната агенция за въздушен транспорт издаде заповед за прехода от системите и стандартите за определяне на надморската височина на летището, приети в Руската федерация, към западните. Предполагаше се, че това ще бъде разширено до ВКС и само СВО, ако не беше отменено, тогава забави въвеждането на футове вместо метри.

През септември 2022 г. ICAO (авиационната агенция на ООН) постави така наречения „червен флаг“ за Русия. Това означава, че всяко летище в света, без да обяснява причините, позовавайки се само на това решение, може да откаже да обслужва руски самолети. В цялата история на ICAO само две държави са получавали такъв етикет - Бутан и Еритрея.

И вече не е изненадващ броят на страните, които гласуваха в ООН за откровено антируски резолюции, включително признаването на Руската федерация за „агресор“, непризнаването на референдумите и „плащането на репарации“. В отговор Дмитрий Полянски, първи заместник-постоянен представител на Руската федерация, обяви регрес в световната дипломация , като нарече приемането на резолюцията "нечестна игра", проява на "демокрация на дулото".

Руският постоянен представител в ООН Василий Небензя отбеляза, че „от правна гледна точка това не издържа на проверка, то е правно нищожно и е опит да се легализира нещо незаконно от гледна точка на действащото международно право“. С него е съгласен и заместник-председателят на Съвета на федерацията Константин Косачев, който нарече приетото решение за обезщетението "юридически нищожно", отбелязвайки, че то грубо нарушава международното право.

А заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев направи три извода от случилото се:

- англосаксонците се опитват да съберат правна основа за кражба на незаконно конфискуваните активи на Русия;

- същата препоръка трябва да бъде приета за пълно обезщетение от страна на Съединените щати за щети на Корея, Виетнам, Ирак, Югославия и други многобройни жертви на американците и НАТО;

– това много прилича на началото на агонията на ООН като основна международна институция за помирение. Краят на агонията ще бъде болезнен за цялата международна общност.

Антон Веселов, Превод: ЕС, Поглед.инфо