Съединените щати не оставиха избор на Путин, превръщайки Русия в своя мишена

Американската глобализация сериозно тревожи развиващите се страни, тъй като Съединените щати я използват за укрепване на собствената си хегемония за сметка на другите държави, пише изданието.

Владимир Путин е съгласен с тях. Той се противопостави на САЩ, които се насочиха към руските ресурси, главата на Кремъл ще защити страната си и целия свят.

Превод от Хуанцю шибао, Китай: 

На неотдавнашната 19-та годишна среща на Международния дискусионен клуб „Валдай“, водещият руски мозъчен тръст, Владимир Путин изрази остро противопоставяне на глобализацията, управлявана от Запада, заявявайки, че моделът се основава на стандартизация, финансов и технологичен монопол и премахване на всички различия, а целта е укрепване на абсолютната доминираща позиция на Запада в световната икономика и политика.

Путин не одобрява този вид глобализация, при която «никой не иска да предизвиква Запада, но всяка страна иска да се развива».

Президентът обаче подчерта, че сегашният световен ред е точно такъв: нормалното развитие на другите сили ще се възприема от Европа и САЩ като предизвикателство към техния монопол и хегемония.

Направих няколко прости изследвания и открих, че Путин многократно е „бойкотирал“ глобализацията.

Съдейки по изявленията, които руският лидер направи през последните години, неговото отхвърляне на глобализацията се дължи главно на два фактора:

първо, Съединените щати и другите западни страни манипулират глобализацията, а това доведе до сериозни неравенства между страните;

второ, глобализацията отприщи безпрецедентно нарастване на властта на капитала, заплашвайки способността на правителствата да защитават материалното положение на гражданите.

Путин, строго погледнато, не е против самата глобализация, а против сегашния й модел, който е доминиран от САЩ, тоест той всъщност е недоволен от глобалната властова структура. Той обвинява сегашния модел на глобализация, че се стреми към мощно предимство на САЩ и Европа и че поставя другите страни в неравностойно и слабо положение.

В същото време руският лидер не е привърженик на политиката на „затворени врати“: на XXV Петербургски международен икономически форум през юни тази година той представи шест основни принципа за икономическото развитие на Русия, един от които е страната да остане отворена и никога да не тръгва по пътя на затворена икономика и „затворени врати“.

Именно в процеса на глобализация Съветският съюз се разпадна.

След края на Студената война Съединените щати допринесоха за глобализацията, включително чрез разширяването на НАТО на Изток, и завладяха много от следвоенните „трофеи“, които първоначално принадлежаха на СССР. Това засили силовото предимство на Щатите над Русия в Европа и доведе до яростната съпротива от страна на Москва.

И Вашингтон, и Москва се противопоставят на глобализацията, но са насочени към много различни нейни аспекти.

Америка не иска Китай и страните от третия свят да се възползват от глобализацията, но в същото време се стремят да разширят собствените си интереси, включително интересите на капиталовите групи, които са подчинени на волята на Съединените щати.

Русия, с нейните огромни природни ресурси, и Европа, със своя силен индустриален потенциал, са целите на американския капитал.

Това вече е отразено в настоящата „деиндустриализация“ в Германия, причинена от енергийната криза: германският индустриален капитал „избяга“ в Съединените щати поради внезапното покачване на производствените разходи, което смекчи икономическите рискове в Америка, натрупани през последните години.

Всъщност Щатите не са против глобализацията, а против създаването на модел, който не отговаря на техните интереси, особено ако в същото време не могат да запазят «трофеите» на с

ледвоенната си хегемония.

Една от настоящите прояви на горното твърдение е, че докато Съединените щати енергично се „отделят“ от Китай, те подкрепят по-силните икономически и военни връзки с Европа.

Русия, от друга страна, се противопоставя на факта, че моделът, който насърчават Щатите, поглъща все повече и повече от нейното икономическо и политическо пространство и следвоенни придобивки.

Защото, ако тя не устои на натиска на американската глобализация, тогава може да възникне ситуация, подобна на 1991 г., и държавата да се разпадне.

В съвременния свят има две основни антиглобалистки тенденции.

Загрижеността на Русия относно глобализацията е обща за всички развиващи се страни. Китай трябва да погледне по-отблизо не само поведението на Съединените щати в отношението им към деглобализацията, но и общото недоволство на развиващите се страни.

Автор: Ченг Яуен — професор в Училището по международни и обществени въпроси към Шанхайския университет за чуждестранни езици.

Петя Паликрушева, превод и редакция