Крехката и несъвършена демокрация на Турция е в опасност, пише Financial Times в редакционен коментар.

Когато опозиционният политик Екрем Имамоглу беше избран за кмет на Истанбул през март 2019 г., президентът Реджеп Тайип Ердоган - който започна политическата си кариера в същия град - притисна властите да постановят ново гласуване. Харизматичният Имамоглу отново спечели, по съкрушителен начин, и нарече електоралните служители, които анулираха първоначалната му победа, „идиоти“. Тази седмица тези „обиди“ на държавни служители му донесоха повече от две години затвор и забрана за участие в политиката.

Имамоглу все още може да избегне затвора, но ако обжалването му бъде отхвърлено, той няма да може да се кандидатира на президентските избори догодина - нещо, което изглежда като путински опит да се отстрани кандидат, който има шанс да победи Ердоган.

Последствията са дълбоки за 86-те милиона жители на Турция, за по-широкия регион и за алиансът НАТО, от който страната остава част. Турция е известна като демокрация с недостатъци, след като 20-те години управление на Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) я тласнаха към авторитарния път и ключови институции, включително съдебната система, попаднаха под негова власт и тази на приближените му. Недопускането на опозиционна фигура на национални избори би означавало стъпка към открито автократична система.

Президентските избори следващата година, на стогодишнината от основаването на републиката, са ключови. Опозиционните партии ги виждат като последен шанс да свалят Ердоган преди той да стане, подобно на Владимир Путин, невъзможен за отстраняване (президентът каза, че ще се кандидатира „за последен път“ през 2023 г.). Фрагментираната, разцепваща се опозиция успя да се обедини в хлабав съюз, посветен на целта да свали Ердоган.