Бившата първа дама Мишел Обама каза, че "не можела да понася съпруга си в продължение на десетилетие, докато децата им били малки". В откровени коментари пред черната новинарска станция Revolt TV миналата седмица, Обама – една от най-популярните жени в Америка – каза, че отглеждането на деца е натоварило тридесетгодишния й брак с Барак Обама, президент на САЩ в два мандата от началото на 2009 г.
„Хората смятат, че съм коварна, като казвам че е имало 10 години, в които не можех да понасям съпруга си. И познайте кога се случи? Когато тези деца бяха малки", каза тя на форум на кръгла маса.
„И в продължение на 10 години, докато се опитвахме да изградим кариерата си и, знаете, тревожейки се за училище и кой какво прави, си казах: Бракът не е 50/50 – никога, никога. Има моменти, когато аз съм на 70, той е на 30. Има моменти, когато той е на 60, аз на 40, но познайте какво? Десет години – а ние сме женени от 30. Бих отнесла 10 лоши години към 30 – просто така го разглеждаш. А хората се отказват..."
В момента бившата първа дама рекламира нова книга „Светлината, която носим". В дискусията за трудностите на брака тя каза, че тя и съпругът й не са обсъждали колко много работа е необходима и колко трудно е дори когато си лудо влюбен в човека, дори когато всичко върви както трябва.
Когато Барак Обама беше избран за президент, дъщерите на двойката бяха на 10 и 7 години. В скорошен откъс от нейната книга, публикуван в Guardian, бившата първа дама описва как тя и съпругът й са научили, че „с всички мечтания, подготовка и планиране семейния живот да върви перфектно, в крайна сметка вие сте почти просто оставени да се справяте с каквото и да се случи".
„Можете да създадете системи и рутинни процедури, да изберете различните си гурута за сън, хранене и дисциплина от зашеметяващото разнообразие, което съществува. Можете да напишете семейния си устав и да декларирате на глас религията и философията си, но в един момент, рано или късно, почти със сигурност ще бъдете поставени на колене, осъзнавайки, че въпреки най-добрите си и най-сериозни усилия, вие само незначително – а понякога и много незначително – държите контрола."
В последните си коментари тя добави: „Малки деца, те са терористи. Те имат искания. Те не говорят. Те са лоши комуникатори. Те плачат през цялото време."