В епохата на плановата икономика на Мао Дзедун Китайската комунистическа партия (ККП) се стреми да осигури на жените правно и социално равенство чрез Конституцията, приета през 1954 г. Правителството насърчава това с лозунга „Жените държат половината небе“, за да илюстрира значението на жените в икономическия напредък на Китай.
„Жените в Китай изиграха жизненоважна роля в комунистическата революция“, смята Финчър. „Със създаването на Китайската народна република комунистическата партия изисква жените да работят за изграждането на нова комунистическа нация. Участието на женската работна сила беше изключително високо и остана такова до началото на 80-те години“, добавя тя.
Китай изгражда мащабни дневни центрове в рамките на държавните институции и фабрики. Тези съоръжения са предназначени не за обучение на деца, а за подпомагане на грижите за децата и за улесняване на участието на жените в работната сила, посочва Ли Дзън, стипендиант в Калифорнийския университет „Бъркли“.
„В една партийно ръководена икономика акцентът върху равенството между половете и либерализацията на жените е отчасти свързан с националната програма за икономическо развитие“, посочва Сиси Сун, базиран в Германия научен сътрудник в Университета в Ерфурт.
Този подкрепян от държавата феминизъм насърчава възможностите за заетост на жените в публичния сектор и също така предоставя предимства като отпуск по майчинство. Разширеният достъп до образование, съчетан с културна семейна подкрепа, в която бабите и дядовците осигуряват грижи за децата, също допринася за благосъстоянието на жените в Китай, изтъква Лиу Циан, управляващ директор на китайския бизнес на The Economist Group.
„Китайската политика за едно дете също спомогна за подобряване на благосъстоянието на жените, тъй като повечето китайски семейства дават приоритет на образованието на момчетата, ако имат много деца, но изпращат момичетата на училище, ако имат само едно“, добавя Лиу, имайки предвид политиката, стартирана през 1980 г., насочена към контрол на раждаемостта и прираста на населението.
Жените също се облагодетелстват от китайската „политика за колежите“, въведена през 1999 г. и насочена към петкратно увеличаване на студентите, посещаващи колеж. Момичетата в Китай обикновено се представят по-добре от момчетата в училище и програмата води до по-голям дял на жените, посещаващи университети в сравнение с мъжете.
Делът на жените в колежите се е увеличил от 38% през 1998 г. на 50% през 2009 г. и се движи към 51% през 2020 г.
Воден от повишаването на производителността и вътрешното търсене, брутният вътрешен продукт (БВП) на Китай расте с рекордно бърз темп от 1990 г. до 2012 г. - средно с над 9% на година.
Въоръжен с евтина работна ръка Китай постепенно увеличава износа, след като през 2001 г. се присъединява към Световната търговска организация (СТО).
Страната увеличи вноса чрез постепенно намаляване на митата. Това доведе до огромен ръст на доходите на китайските жители, катапултирайки бившата аграрна държава точно след САЩ като втората по големина икономика в света през 2010 г.
„Това не е непременно [проблем] относно жените или мъжете, това е мястото за създаване на богатство“, изтъква Джон Уон, партньор в PwC, специализиран в услуги за семейни и частни клиенти.
През последното десетилетие жените също се възползват от разширяващата се икономическа сила на Китай, тъй като правителството призова министерствата и местните власти да подкрепят иновациите. На фона на това бързоразвиващите се компании като Alibaba действаха като двигатели на създаването на работни места.
Ху Уейуей, съосновател на фирмата за споделяне на велосипеди Mobike, е една от стотиците млади жени предприемачи, които станаха известни. Тя продаде Mobike на гиганта за доставка на храна Meituan за 2,7 млрд. долара през 2018 г. Синди Ми, съосновател на VIPKid, също попадна в медийните заглавия.
С БВП на глава от населението, надхвърлящ 12 хил. долара, Китай бързо се доближава до прага на Световната банка, за да бъде считан за страна с високи доходи. Но опитът да се балансира между скоростта и качеството на икономическия растеж забави този темп през последното десетилетие. Растежът изгуби инерция и заради стратегията на страната за нулева толерантност към коронавируса и отслабването на глобалното търсене.
Международният валутен фонд (МВФ) очаква икономиката на Китай да нарасне с 3,2% през 2022 година, докато Световната банка прогнозира по-умерен растеж от 2,8%, което е далеч под официалната цел на страната от 5,5% и по-малко от една трета от темпа отпреди 10 години.
Инфлацията и икономическите спадове засягат жените, тъй като те се сблъскват със съкращения на заплатите и губят работни места с непропорционална скорост. Global Gender Gap Index, който проследява напредъка към равенство между половете, класира Китай на 102-ро място от 146 страни за тази година.
През 2006 г., когато Световният икономически форум за първи път публикува доклада, Китай беше на 63-то място от 115 общо страни. Индексът оценява разликата между половете в икономическото участие и възможностите, като образование, здравеопазване и достъп до политически позиции.
Докато държави като Виетнам, Тайланд, Сингапур, Индонезия, Индия, Бангладеш и Пакистан са свидетели на стабилен ръст на дела на жените по отношение на доходите, Китай отбелязва непрекъснат спад от 90-те години на миналия век, достигайки 33,4% през 2019 г.
И все по-малко жени стигат до върха.
Броят на жените в корпоративните управителни съвети е намалял от 40,1% през 2014 г. на 34,9% през 2020 г., а този в надзорните органи се е свил от 41,5% на 38,2% през същия период.
„По ирония на съдбата, обяснението за това е огромният икономически растеж на Китай“, изтъква Лиу от The Economist Group. „От гледна точка на ефективността е логично мъжете да бъдат по-специализирани в работата на пазара на труда, а жените в работа вкъщи, тъй като последните са склонни да прекарват по-дълго време в грижи за децата и домакинска работа, а по същество бременността и част от грижите за децата не могат бъде възложени на външни изпълнители поради биологични причини“, добавя тя.
Тук обаче се пренебрегва гледната точка на справедливостта. „С други думи, правенето на повече пари не означава задължително по-щастливо семейство или общество“, категорична е Лиу.
Движението за равенство между половете в Китай изглежда се връща към мястото, откъдето е започнало. ККП се застъпва за равенство от създаването си през 1921 г. Първият закон, който Китайската народна република въвежда, е Законът за брака, който гарантира на жените свободата да се женят и да се развеждат.
Но миналата година Китай въведе нов закон, който предвижда двойките, които търсят развод, да преминат през едномесечен период на „охлаждане“, за да преразгледат решенията си. Това е ход, предназначен да спре намаляващата раждаемост, която е свързана с броя на сключените бракове в повечето азиатски страни.
Раждаемост в Китай. Източник: Световната банка
Преброяването в Китай, публикувано миналата година, показа, че през 2020 г. са родени около 12 милиона бебета – значителен спад от 17,9 милиона през 2016 г. и най-ниския брой раждания, регистриран от 60-те години на миналия век. Въпреки че общото население нараства, темпът се движи с най-бавните темпове от десетилетия, будейки притеснения, че Китай може да се изправи пред спад на населението по-рано от очакваното.
През 2021 г. раждаемостта в Китай спадна за пета поредна година до рекордно ниско ниво от 7,52 на 1000 души. Въз основа на това число демографите изчисляват общия коефициент на плодовитост в страната – броят деца, които човек ще роди през живота си – е намалял до около 1,15.
През 2016 г. Китай отмени своята продължила десетилетия политика за едно дете, за да я замени с ограничение за две деца. Тъй като това не успя да обърне низходящия тренд, през 2021 г. Пекин заяви, че семейните двойки вече имат право на до три деца.
Развитите икономики изпитват подобни проблеми, тъй като раждаемостта има тенденция да намалява поради образованието и други приоритети, като кариерата. Съседи като Япония и Южна Корея също са свидетели на спад в раждаемостта до рекордно ниски нива. Това, което изостря проблема в Китай обаче, е дисбалансът между половете.
Приоритизирането на потомците от мъжки пол - особено в селските райони - води до принудителни аборти и пренасищане с новородени момчета от 80-те години на миналия век досега.
През ноември Китай инструктира жените да поддържат „семейните ценности“ в изменен закон за половете - поредният знак за стриктно връщане към традиционните нрави.
Вече изцяло мъжкото Политбюро е допуснало само шест жени от 1948 г. насам; три от тях са били съпруги на лидери на ККП. Само три стават вицепремиери, като нито една жена не е влизала в елитния Постоянен комитет от седем души.
Виктор Ших, доцент, специализирал в сферата китайската политика в Калифорнийския университет в Сан Диего, казва, че приоритетите за правата на жените ще станат „още по-маргинализирани“ без наличието на жена във висшия политически орган.
„Дори ако това, че са в Политбюро, не означава непременно, че имат власт за вземане на решения, фактът, че жените вече не са в състояние да заемат дори чисто символична позиция, показва, че статутът на жените в политиката се влошава“, коментира Фън Юан, съосновател на Beijing Equality, неправителствена организация, посветена на правата на жените и равенството между половете.
Тъй като от държавните предприятия се изисква да съкратят работата, която не е от съществено значение за дейността им, повече от 10 000 заведения за дневни грижи, които Китай поддържа в началото на 90-те години, почти напълно изчезват до 2010 г.
Участието на жените в работната сила в Китай намалява от 1990 г. насам. Сега делът им достига 61,6% спрямо 70,5% през 2000 г., изчислява Световната банка.
Участието на жените в работната сила на Китай. Източник: Световната банка
С началото на пазарната реформа през 80-те години жените често са първите уволнявани по време на преструктурирането на държавните предприятия, а Китай не направи нищо, за да помогне за подобряване на участието на жените в работната сила през последните три десетилетия, изтъква Финчър.
„Напротив, те агресивно прокарват тази пропаганда върху „останалите жени“, която има за цел да обезкуражи образованите жени да работят и да бъдат твърде амбициозни“, добавя тя. Финчър е автор на книгата „Останалите жени: Връщането на неравенството между половете в Китай“.
Към 2020 г. в Китай има 2,5 милиона жени на възраст над 25 години, които никога не са били омъжени, според статистическия годишник за населението и заетостта в Китай
Икономическото забавяне в Китай заличи голяма част от напредъка в политиката за половете, дори за най-богатите жени.
Най-богатата жена в Китай, Янг Хуян, мажоритарен акционер в най-голямата строителна компания в Китай Country Garden, загуби повече от половината си богатство на фона на имотната криза в страната. Нейното нетно състояние падна до 10,8 млрд. долара през последната година.
У Ядзюн, която се нарежда на второ място по богатство сред жените в Китай, бивш председател на Longfor, се раздели с 23% от състоянието си след срив в цената на акциите на компанията.
Разликата в заплащането между половете в страната се увеличава от 1990 г. насам. През десетилетието до 2000 г. жените в големите китайски градове печелят средно 70% от това, което получават мъжете. През следващото десетилетие разликата се увеличава, като жените взимат 67,3% от заплащането на служителите от мъжки пол.
Китай не разкрива данни за периода между 2010 г. и 2020 г.
Въпреки че 55,9% от жените в трудоспособна възраст имат бакалавърска или по-висока степен (срещу 33,6% от мъжете), само 34,2% от жените заемат ръководни позиции в сравнение с 40,7% от мъжете, според доклад на Zhaopin, китайска организация за набиране на персонал.
Сексуалната агресия към жените също обезсърчава жените предприемачи и рядко се обсъжда публично поради политическа чувствителност, изтъква Сун.
През 2018 г. Лиу Дзиняо, студентка в Университета на Минесота, твърди, че милиардерът, основател на една от най-големите китайски компании, JD.com, я ескортирал обратно до апартамента ѝ и я изнасилил. Ричард Лиу беше арестуван в САЩ и освободен в рамките на 24 часа. Той настоява, че сексът е бил по взаимно съгласие, а прокурорите отказаха да му повдигнат обвинения.
В Китай интернет потребителите наричат Лиу „мръсница“, „лъжец“ и „златотърсача“. Случаят беше решен през октомври. Миналата година властите в Китай също прекратиха дело срещу бивш служител на Alibaba, който беше обвинен в сексуално насилие над колежка. „Всички тези неща не дадоха до никакви задоволителни резултати“, изтъква Сун.
