От 1 януари 2023 Хърватия не само стана част от Шенгенското пространство, но и въведе еврото. Какво мислят хърватите за новата валута?
Страх ли ги е от поскъпване - или виждат предимствата?За Хърватия започна паметна година. Националният отбор по футбол току-що се класира на трето място в света, а от 1 януари 2023 страната вече членува в Шенгенското пространство и в еврозоната. Хърватите имат достатъчно причини за добро настроение и високо самочувствие.
В празнично украсения Загреб витрините на магазините вече привличат внимание с ценови табелки в двете валути: куна и евро. Така преходът ще протече най-гладко, а и ще се избегнат спекулациите на недобросъвестни търговци. Службата за защита на потребителите дори ще води черен списък на онези търговци, които закръглят цените прекалено безочливо в своя полза.
Между страха и надеждата
А какво казват потребителите за прехода от куната към еврото? Недалеч от лъскавите бутици в центъра на Загреб хляба си изкарват и по-скромни търговци. В януарския студ стоката си предлагат продавачи на плодове и на цветя. Един от тях се тюхка, че еврото било лоша работа, защото всичко щяло да поскъпне - точно както станало в Германия и Австрия навремето. Пекарката Ивана Хорват пък се опасява, че всички цени ще бъдат закръглени нагоре. "Много хора изплащат ипотеки. И там процентите ще се вдигнат", скептично прогнозира тя. Нейна колежка, която продава плодове и зеленчуци, също се тревожи: "Досега всичко беше наред - и влизането в НАТО, и влизането в ЕС. Не бива обаче да ни взимат валутата", казва жената. А една купувачка споделя, че ще ѝ е мъчно за куната. Но добавя, че еврото носи редица предимства. Пък и след като решението така или иначе вече е взето, остава само да се надяваме на нещо добро, казва още жената.
Надеждата на купувачката очевидно се споделя от мнозинството нейни сънародници: 55% от хърватите подкрепят еврото, макар че повечето хора очакват същевременно и покачване на цените. В Хърватия, една държава с население под 4 милиона, в момента средната заплата възлиза на по-малко от 1000 евро, а пенсиите са около 200-300 евро - далеч от равнището в страни като Германия. В същото време обаче хранителните стоки, облеклото и пътешествията струват почти колкото в Германия.
Хърватия въвежда еврото в една необичайно напрегната международна обстановка, каквато не е имало за никоя от останалите държави в еврозоната. В Украйна бушува война, в Европа се е надигнала инфлация, снабдителните вериги скърцат или направо се късат. През ноември поскъпването в страната надхвърли 13%, а в сравнение с Германия например държавата не помага особено на закъсалите хора.
В туристическия бранш обаче цари оптимизъм. Шефът на туристическия съюз Кристиян Станичич приема журналистите в офис, чиито стени са украсени с най-привлекателните хърватски пейзажи: тюркоазено море, закътани плажове, идилия. Цялата тази прелест е толкова наблизо, казва Станичич, само на няколко часа път с автомобил - подходящо е дори за кратка почивка. А страната тепърва ще развива бранша: културен и еко-туризъм, по-добра гастрономия, възможности за кратък отдих, разширяване на сезона и отвъд обичайните летни месеци. През 2022 в страната са били регистрирани цели 24,5 милиона туристически нощувки - сериозен ръст дори в сравнение с годината преди пандемията.
В навечерието на старта на еврото правителството и националната банка проведоха мащабни разяснителни кампании - с реклами по медиите, с брошури за хората. Но от това дори нямаше нужда, защото хърватите добре познават еврото: то вече от години е резервна и неофициална втора валута в страната.
Въпреки това икономистката Марушка Вицек е на мнение, че страната не е готова за общата валута. Но защо? Заради структурните проблеми, отговаря експертката. Да, в Хърватия има сигурност, спокойствие и чистота, има и няколко фирми, които са конкурентоспособни на международния пазар - например в областта на логистиката. Но заплатите все още са твърде ниски, а само с туризъм икономика не се прави. Скептично настроен е и проф. Любо Юркич от Университета в Загреб. Той смята, че Хърватия се отказва от единствения инструмент за собствена фискална политика, а от еврото полза имат най-вече по-големите държави.
Ползите за Хърватия
Но не е само това. Целият балкански регион боледува от обезлюдяване, напускат млади и образовани хора, страните наоколо са политически нестабилни, рискът от задлъжняване е висок. Въпреки всичко това обаче Хърватия на първо време ще спечели от въвеждането на еврото и влизането в Шенген - "шенгенската виза" например сигурно ще направи страната по-привлекателна за чуждестранни студенти и за работна сила от трети страни.
Загребският концерн "Кончар" например с четири очи търси специалисти. Тази традиционна хърватска фирма с 3700 работници и служители произвежда влакове, генератори, слънчеви колектори и електроцентрали с традиционна или вятърна енергия. Фирми като "Кончар" разбираемо се радват на еврото и на Шенген, защото това им отваря нови пазари, намалява разноските и разширява международното сътрудничество. Но когато стане дума за увеличаване на заплатите, ръководството си остава сдържано. Божидар Полдругач от Управителния съвет на фирмата твърди, че и в момента концернът плаща на хората доста добре спрямо равнището на заплатите в страната. А и много неща зависят от геополитическата обстановка, добавя той.
