Б.р. – представяме в резюме глобалната прогноза за 2023 г. на младото независимо американско издание The Grid.

 

 

Преди една година дори някои изкушени читатели – и опитни редактори – не можеха да разпознаят украинския президент Володимир Зеленски на снимка или да открият Луганск и Донецк на картата. Съмнително е, че биха знаели какво е „HIMARS“ или „ATACMS“, или че най-големият ядрен реактор в Европа се намира в Запорожие, в Югоизточна Украйна. Може би щяхме да имаме нужда да опресним знанията си за Будапещенското споразумение или член 5 от договора на НАТО.

Преди една година погледите към глобалните горещи точки за 2022 г. бяха насочени повече към Тайван и Северна Корея, отколкото към Русия и Украйна.

 

А в края на 2022 г. Зеленски беше "Личност на годината" за всички, а войната на Русия срещу Украйна без съмнение беше най-значимото глобално събитие на годината. Изглежда, че през 2023 г. със сигурност ще бъде същото - по причини, които са от значение далеч извън бойното поле.

2023 г. ще бъде също така година (както повечето от последните години), в която случващото се в Китай ще повлияе на събитията далеч от собствените му граници. Китай навлиза в новата година в състояние на рядко срещано напрежение за президента Си Цзинпин и Комунистическата партия, предвид икономическата несигурност и обърканото прилагане на политиката на „нулев ковид“.

Това, което се случва в Китай и Украйна, ще натежи силно на световната икономика, която започва 2023 г. с двойни притеснения за инфлация и рецесия, заедно с кошмарните кризи на „дълговата бомба“, разтърсващи много страни от Глобалния юг.

В началото на 2023 г. наблюдаваме и други горещи точки, най-вече протестните движения и реакцията на режима в Иран, ракетните изпитания (и – вероятно скоро – ядрен опит) в Северна Корея, както и задълбочаващата се криза – особено за жените и момичетата – в управлявания от талибаните Афганистан.

Ще следим и глобалните усилия за борба с изменението на климата, защото – казано направо – в дългосрочен план никоя криза няма по-голямо значение от тази, която излага на риск планетата.

Но започваме нашия поглед към бъдещето с точка, на която беше отделен едва един параграф в миналогодишната прогноза. Започваме с войната.

 

 

 

Втора година на война

Това са най-дълбоките въпроси, пред които светът ще се изправи през 2023 г:

Ще приключи ли войната в Украйна?
Ако да, кога и по какъв начин?
А ако не, какво следва за Украйна и Русия?

Зашеметяващата реалност е, че с настъпването на новата година украинската победа е възможна. Преди една година някои от най-големите военни умове в света предупреждаваха, че руската инвазия ще свали правителството на Украйна за броени дни или седмици. Какъв шанс имаха Зеленски и страната му срещу най-голямата армия в света и с колеблив приятел в лицето на НАТО?

И все пак ето ни тук. Неуспехите на руската армия, твърдостта на украинския народ и всичко друго, но не и непостоянната реакция на НАТО, бяха може би най-големите изненади на световната сцена през 2022 г. Заедно те оставиха на Украйна шанса да спечели.

Годината приключи с триумфалното посещение на Зеленски във Вашингтон („Украйна е жива и се бори!“) и с нови обещания за десетки милиарди долари военна помощ от САЩ. Новогодишните решения на Зеленски и неговите командири вероятно включват контраофанзиви на изток и на юг, а може би дори и връщане на Крим, който е в руски ръце вече повече от осем години.

Но пречките остават – не на последно място фактът, че противникът на Зеленски изглежда здраво вкопан, както винаги. В едно от последните си обръщения през 2022 г. руският президент Владимир Путин обеща да се бори с всички сили: „Нима си мислят, че ще стоим безучастно и ще гледаме как се появяват заплахи за Русия? Това е проблемът: ние просто нямаме място за отстъпление“. А това означава, че отвъд въпроса „може ли Украйна да спечели“ има много други:

 

 

 

Ще предприеме ли Русия ново настъпление срещу Киев?

Изглежда малко вероятно, като се имат предвид реалностите на бойното поле – но украински официални лица наскоро предупредиха, че Путин планира нападение срещу столицата през следващите месеци. Генерал Валерий Залужний, висш украински командващ, заяви пред Economist, че руснаците се мобилизират за голяма пролетна офанзива, включваща „още един удар по Киев“ и удари за прекъсване на потока от оръжия на НАТО към украинците.

Някои анализатори са скептично настроени, като се има предвид руското военно представяне през 2022 г. А една нова пълномащабна атака срещу Киев може да втвърди дори най-меките сред европейските поддръжници на Украйна. Но – подобно на първоначалното нахлуване – фактът, че даден план може да е стратегически погрешен, не означава, че Путин няма да опита. От другата страна на спектъра, за 2023 г. има друг въпрос:

 

 

Ще има ли мирът шанс?

През последните дни на 2022 г. и двете страни говореха за сделка.

Външният министър на Украйна Дмитрий Кулеба изложи предложение за февруарска „мирна среща на върха“, а на Коледа Путин заяви пред интервюиращ го журналист от руската телевизия, че „сме готови да преговаряме с всички участници в този процес за някакви приемливи резултати“.

Проблемът е, че „приемливите резултати“ за Путин – признаването на четирите региона, които той анексира през септември, и официалното затвърждаване на руските позиции в Крим – не са приемливи за Украйна. А февруарският план на Кулеба предвижда Русия първо да бъде изправена пред трибунал за военни престъпления. Това няма да се случи скоро.

Това означава, че едната страна ще трябва да се изправи срещу другата достатъчно силно, за да направи преговорите привлекателни. Не е трудно да си представим подкрепата на Европа за сключване на сделка – особено в Париж и Берлин – а Турция, Китай или Индия могат да използват влиянието си върху Путин, за да придвижат напред мирния процес. Но годината започва с привидно непреодолима пропаст между двете страни – и силен апетит за още боеве.

В този момент се появяват други въпроси:

 

Дали санкциите срещу Русия най-накрая ще се окажат ефективни?
Ще се засили ли руската опозиция срещу войната и ще повлияе ли тя на Кремъл?
Ще се запази ли подкрепата на САЩ и Европа, когато войната навлезе във втората си година?

И да се върнем към главния въпрос: Как ще завърши войната?

Остават ли единствените възможни варианти за край на войната в Украйна „преврат или ядрена бомба“? При положение, че на фронтовата линия има блокаж и няма никакви признаци за преговори, единствените оставащи резултати ли са свалянето на Путин или използването на ядрено оръжие от страна на Русия?

Неотдавна фирмата за прогнози Good Judgment анкетира експерти, за да провери вероятността от тези сценарии през 2023 г. Тя установи, че вероятността Путин да престане да бъде президент на Русия е само 9%, а вероятността Русия да използва ядрено оръжие е още по-малка (5%).

Пет процента, разбира се, е плашещо високо число за такова събитие, но ако тези резултати останат толкова малко вероятни, тогава какво? Когато в проучването на Good Judgment беше зададен въпрос за уреждане на въпроса чрез преговори, повече от половината (55%) отговориха, че това няма да се случи преди 1 октомври 2024 г.

Много експерти заявяват, че основният урок от войната е да се очаква неочакваното – или дори немислимото. Лиана Фикс, сътрудник по въпросите на Европа в Съвета за международни отношения, смята, че твърде много анализатори на войната са страдали от „грешката на линейното мислене“; според нея „неочакваното“ през 2023 г. може да включва големи успехи на украинците и „немислимото“ – край на управлението на Путин.

 

„Опасни бури“ в Китай

Може да се твърди, че в най-важните двустранни срещи на върха през 2022 г. е участвал Си. Първата дойде през февруари, когато Си и Путин се срещнаха в кулоарите на Зимните олимпийски игри в Пекин и обявиха своето „безгранично“ приятелство. Тази дружба беше подложена на изпитание – може да се предположи, че Си беше неприятно изненадан от дългия и хаотичен характер на войната на Путин – но Китай също така беше много необходим „приятел“ за Кремъл по отношение на търговията и реторичната подкрепа. Как ще се развият тези отношения ще бъде основен въпрос през 2023 г.

Междувременно срещата на Си с президента Джо Байдън по време на срещата на Г-20 през ноември в Бали, Индонезия, донесе проблясъци на надежда за най-важните геополитически отношения в света. След продължилия години наред спад двамата лидери успяха да избегнат ожесточението и да обещаят сътрудничество – най-вече споразумение за възобновяване на взаимодействието в борбата с изменението на климата.

На вътрешния фронт годината 2023 на Китай започва с необичайно дълъг списък от тревоги.

Си го потвърждава. „Изправени сме пред много дълбоко заложени проблеми по отношение на реформите, развитието и стабилността, които не могат да бъдат избегнати или заобиколени“, заяви Си на конгреса на Комунистическата партия през октомври. Той добави, че Китай трябва да бъде „готов да устои на силни ветрове, бурни води и дори опасни бури по време на нашето пътуване напред“.

Някои от тези бури са познати – имотният балон, свиващата се икономика и отношенията със Запада – но други са нови.

Пандемията от ковид-19 може и да отстъпва в други части на света, но след внезапния завой на Китай в нея здравната му система изглежда опасно неподготвена за прилива; страната, която отчита само 6000 смъртни случая от ковид за три години, може да е на път да отчете стотици хиляди смъртни случаи през 2023 г. По-късно този месец стотици милиони китайци ще се възползват от облекчените правила, за да пътуват за празника Лунна нова година. „Мисля, че ще станем свидетели на астрономически брой случаи“, казва Дженифър Бууи, епидемиолог и ръководител на проучванията в Китай в корпорацията Ранд.

 

Как Китай ще се справи с обърканото отменяне на нулевия ковид ... може да има последици далеч отвъд общественото здраве в Китай - икономическият растеж на страната и може би дори лидерството на Си може да бъдат поставени под въпрос.

 

В продължение на три години партийните послания бяха налагани безмилостно: Си редовно препоръчваше твърдата реакция на Китай като модел за света. След това през ноември се появиха широко разпространени протести срещу ограниченията; по-малко от две седмици по-късно политиката и посланието бяха преобърнати с главата надолу.

Си за първи път разгледа промените в новогодишното си обръщение към нацията. Макар че епидемията „все още е предизвикателство“, каза той, „всички работят упорито и с постоянство. Нека работим още по-усърдно, постоянството означава победа“.

В крайна сметка промяната може да се окаже популярна, но ако разгръщането на нулевия ковид доведе до общонационален кошмар за общественото здраве, се очертават огромни въпроси:

 

Как партията ще обясни големия брой смъртни случаи?
Като се има предвид, че обществените протести ускориха промяната, ще бъдат ли разгневените граждани окуражени да излязат отново на улицата?
И освен загрижеността за общественото здраве, какво ще означават проблемите с ковида за китайската икономика?

През 2021 г. Си заяви пред народа си, че „общият просперитет“ ще бъде определящият принцип на управлението на партията – доктрина, изградена главно върху обещанието за по-справедливо разпределение на богатството и по-добър живот за народа му. Днес е трудно да се види, че режимът е изпълнил това. Неравенството в доходите и младежката безработица се увеличиха, а през 2022 г. Китай достигна до злощастен демографски етап: Населението му започна да намалява.

Надеждата е, че повторното отваряне ще даде нов тласък на китайската икономика. Но всички тези проблеми, заедно с кризата на пазарите на недвижими имоти в Китай и каквито и да е икономически последици, свързани с коидната вълна, рисуват пейзаж от тревоги за следващата година.

Преди да оставим Китай, още една бележка за геополитиката.

Разговорите за войната в Украйна често се насочват към последиците от потенциален конфликт за Тайван. В края на годината бившият австралийски премиер и президент на Азиатското общество Кевин Ръд заяви, че „Украйна е глобален сигнал за събуждане, който ни подтиква да преоценим опасностите от други потенциални конфликти… Най-значителната сред тях е възможността за война между САЩ и Китай. Това е перспектива, която сега трябва да признаем, че вече не е немислима“.

Малко експерти смятат, че през 2023 г. е вероятно да има война за Тайван, но нивото на загриженост е по-високо от всякога. През 2023 г. САЩ и Китай ще трябва да положат всички усилия, за да „избегнат навлизане в криза, конфликт и война“.

Следва: Част 2 – от конфликтните зони до климатичните промени