Б.р. – представяме в резюме глобалната прогноза за 2023 г. на младото независимо американско издание The Grid. Продължение – виж 2023 и светът: Част 1 – от Украйна до Китай.
Глобална икономика: Храна, гориво и „дългови бомби“
Войната в Украйна и проблемите в Китай ще натежат силно върху световната икономика през 2023 г. – година, която започва с неприятна смесица от инфлация и притеснения за рецесия в много краища на света.
Всички последици от войната – бежанската криза, енергийната криза, кризата в световните хранителни доставки – остават в сила в началото на годината. Внезапно прекратяване на конфликта би помогнало на всички тези фронтове; война, която се проточи до 2024 г., би направила региона и света уязвими за още по-големи икономически травми.
През 2022 г. инфлацията – движена основно от войната – премина прага от 10 % в Европейския съюз, а Международният валутен фонд (МВФ) наскоро съобщи, че цената на основните продукти в кошница от държави се е повишила с 24 % от 2020 г. насам. Междувременно опасенията за рецесия продължават и в някои части на Европейския съюз и САЩ.
Икономическите резултати на Китай ще бъдат от голямо значение за останалата част от света. Сбогуването с нулевата ставка не е само въпрос на успокояване на протестиращите; то има за цел и да стимулира растежа. Центърът за Китай и глобализацията заяви, че разширяването на вътрешното търсене ще бъде основен приоритет на Китай през тази година. Успехът би спомогнал за стимулиране на глобалния растеж – но също така би увеличил разходите за енергия, а оттам и темпа на инфлация.
Междувременно в няколко кътчета на развиващия се свят има друго икономическо безпокойство, обобщено в един термин, който чухме за първи път през лятото на 2022 г.: „Дългови бомби“.
Както съобщи Нихил Кумар от Grid, няколко държави възприеха високи нива на дълг, които ставаха все по-обременяващи с нарастването на глобалната инфлация и лихвените проценти. Явлението е притиснало бюджетите от Ливан до Египет, от Кения до Пакистан – а през 2022 г. криза с дългови бомби свали правителството на Шри Ланка. Проблемът принуди правителствата да намалят публичните разходи и – в много случаи – да се обърнат за помощ към МВФ.
Кумар пише, че с настъпването на 2023 г. „светът остава изправен пред съвсем реалната перспектива за поредица от икономически експлозии, които биха могли да засегнат живота на десетки милиони от най-бедните му жители“.
Съдбата на планетата
Трудно е да се каже, че 2022 г. е била добра година за глобалната борба срещу изменението на климата. Цялата спешност на годишните срещи на Конференцията на страните (КС) (последната се проведе в Шарм ел-Шейх, Египет, през ноември) не беше достатъчна, за да се избегне конференция, която се мъчеше да повтори предишните ангажименти, и въпреки травмите, които изменението на климата нанесе през 2022 г. – горещи вълни и пожари в Европа и американския Запад, суша в Китай, смъртоносни наводнения в Пакистан, за да назовем само някои от тях – светът направи малко, за да спре кръвотечението.
Както съобщи Дейв Левитан от Grid от срещите на COP27, „Докато някои аспекти на окончателния текст предлагаха поводи за празнуване … други оставиха света там, където беше преди – в спираловидна климатична извънредна ситуация без ясен път за постигане на целите, определени в Парижкото споразумение преди седем години.“
С началото на 2023 г. една от надеждите е, че енергийната криза, предизвикана от войната в Украйна, също ще предизвика порив към зелена енергия. За момента са налице две противоречиви тенденции: големи инвестиции във вятърна и слънчева енергия и в производството на електромобили – наред с краткосрочното завръщане към въглищата и другите изкопаеми горива. В доклад на Международната агенция по енергетика от края на годината се констатира, че използването на въглища вероятно ще достигне исторически връх през 2022 г.
Парадоксът между краткосрочен и дългосрочен план беше обобщен през декември от главния изпълнителен директор на Eurasia Group Иън Бремър: „Направете няколко крачки назад и ще видите една планета, която се отдалечава от енергията, базирана на въглеродни емисии, с главоломна скорост, но през 2022 г. този преход не изглеждаше никак плавен.“
Ето какви са въпросите за 2023 г. и след това:
Ще запази ли устремът към възобновяеми енергийни източници тази "главоломна скорост"?
Дали завръщането към въглищата ще бъде краткотрайно явление?
И дали този рестарт на сътрудничеството между САЩ и Китай ще донесе дивиденти за планетата?
Лидери, които да наблюдаваме
Наред с Путин, Зеленски и Си, през 2023 г. специално внимание ще заслужават още няколко световни лидери.
Луис Инасио Лула да Силва трудно спечели изборите в Бразилия през октомври – и щастливата изненада в Южна Америка беше какво не се случи след това. След като многократно обеща да оспорва всеки резултат, който не го задържа на поста, президентът Жаир Болсонаро в по-голямата си част се отказа от наръчника на Доналд Тръмп и в неделя властта мирно премина в ръцете на Лула, който след полагането на клетвата си говори за „надежда и възстановяване“.
Сега предизвикателството пред Лула – и пред Бразилия – ще бъде да рестартира икономиката, която е по-слаба, отколкото беше в края на последния му президентски мандат през 2010 г., и да направи това с мощна дясна опозиция. Как ще се справи, може да се окаже най-наболелият въпрос в Южна Америка през 2023 г.
Британецът Риши Сунак е друг новоизлюпен лидер, който има да изкачва планини през 2023 г. Сунак беше третият министър-председател в annus horribilis на Обединеното кралство – година, в която имаше скандали, които свалиха Борис Джонсън, исторически краткия и катастрофален мандат на Лиз Тръс, пълноценна икономическа криза и смъртта на кралица Елизабет II.
Основната визитна картичка на Сунак е икономическата компетентност и сега основната му задача е поне да започне да поправя най-тежката икономическа бъркотия в страната от десетилетия насам. Както съобщи Кумар, Великобритания страда както от общото европейско неразположение, така и от самонанесените икономически рани, причинени от Брекзит.
Ще наблюдаваме Ким Чен Ун – защото страната му винаги заслужава да бъде наблюдавана и защото през 2022 г. се наблюдаваше рекорден брой севернокорейски ракетни изпитания. В неделя Ким посрещна новата година с призив за „експоненциален“ растеж на ядрената система на страната, според държавните медии. Заплахите и блъфирането не са нищо ново за Ким и неговите предшественици, но експертите смятат, че през 2023 г. ще се състои първият ядрен опит, който Ким е провел от 2017 г. насам.
Изглежда, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган има путинско дълголетие. През 2022 г. той изигра добре трудната геополитическа игра, като балансира връзките с Москва с доставките на дронове за Киев – и се изяви като създател на сделки, когато се стигна до решаващите усилия за освобождаване на украинските зърнени запаси от черноморските пристанища. Но Турция започва годината с висока безработица (около 10%) и безумно висока инфлация (Ройтерс прогнозира 43% за 2023 г.), а през лятото се очертават избори. Достатъчно е да се каже, че дълголетието на Ердоган може да бъде подложено на изпитание.
След това към Близкия изток – и Мохамед бин Салман от Саудитска Арабия и Бенямин Нетаняху, който спечели още един мандат като израелски премиер през 2022 г. Какво правят тези двама лидери в едно и също изречение? Чуват се слухове, че саудитците ще бъдат следващите, които ще сключат мир с Израел; в своя поглед към 2023 г. Economist съобщава, че Рияд е инвестирал над 2 млрд. долара в израелски стартиращи предприятия, и макар че двете нации имат малко други общи неща, те споделят дълбока антипатия към Иран.
Това ни води до върховния лидер на Иран Али Хаменей. Както неотдавна писа специалният сътрудник на Grid Роксан Фарманфармаян, Хаменей не е добре и неговото оттегляне от сцената „би разстроило и без това напрегнатата и опасна ситуация“ в Иран. Протестите, предизвикани от смъртта на една жена в ареста, се разпространиха широко и вече включват искания за промяна в теокрацията.
Потенциалните крайни варианти варират от брутално потушаване на протестите до гражданска война; ключовите въпроси пред режима през 2023 г. са дали ще предложи реформи, които да успокоят протестиращите, без да застрашат хватката му върху властта – и как ще се развие ерата след Хаменей, ако се стигне до това.
Ще наблюдаваме и лидерите на талибаните в Афганистан, чиито последни действия през 2022 г. включват решения за забрана на гимназиалното образование за момичетата и възпрепятстване на жените да работят в неправителствени организации. В отговор на това четири неправителствени организации прекратиха дейността си в Афганистан миналата седмица. Всичко това се случва на фона на икономическа криза, а с началото на 2023 г. Талибан 2.0 се превръща в режим, който е също толкова репресивен, колкото и предишната му итерация.
В световния календар
Има няколко неща, които можем да прогнозираме със сигурност. Знаем, че през 2023 г. ще се проведат избори в няколко важни държави – сред тях са Нигерия през февруари, Турция през юни и Демократична република Конго през декември.
Крал Чарлз III ще бъде коронясан през май. Следващата голяма конференция за климата – COP28 – ще се проведе в Обединените арабски емирства през ноември.
Междувременно ООН съобщава, че в средата на април някъде в Индия ще се роди 1,43-милиардният човек в страната – и в този момент Индия ще изпревари Китай като най-населената държава в света. (Не сме сигурни как ООН е определила времето с такава точност.)
Положителни моменти?
Винаги е добре – и никога не е лесно – да завършиш подобни прогнози с оптимистична нотка. За тази цел ето някои от най-добрите сценарии, които можем да си представим.
Сключена е сделка за прекратяване на войната в Украйна или поне за заглушаване на оръжията, като тя е договорена от позицията на украинската сила. Цените на горивата и храните падат. Инфлацията намалява. Другите кризи започват да печелят по-голям дял от световното внимание.
Светът се възползва от по-малко бурните отношения между САЩ и Китай. Китай получава краткосрочна полза от американската помощ при последните коварни вълни. (Това би било интересно разменяне на ролите, като се има предвид, че в началото на пандемията Китай доставяше на САЩ лични предпазни средства и друго медицинско оборудване). Пекин отблъсква най-лошото от епидемията на ковид и животът в Китай – заедно с икономиката на страната – се връща към нещо подобно на нормалното.
В останалата част на света ковид-19 вече не е толкова актуален проблем, какъвто беше досега. Надпреварата за възобновяема енергия изпреварва отстъплението от въглищата. В Иран настъпват известни реформи. В дългогодишните войни в Йемен и Еритрея се установява някакъв мир.
И накрая, може би най-сигурният залог за добри новини идва от света на спорта. На два пъти през 2022 г. – на Зимните олимпийски игри в Пекин и на Световната купа по футбол в Катар – световните спортни срещи донесоха както противоречия, така и вълнуващи събития. През юли 2023 г. в Австралия и Нова Зеландия ще стартира още една Световна купа – изданието за жени. Не е прекалено да се надяваме, че тази година ще получим тръпката, без противоречията.
