Питър Брадшоу
Точно когато изглеждаше, че движението #MeToo се маргинализира точно по начина, от който се страхуваха активистите, се отвори нова граница – историята.
Леонард Уайтинг и Оливия Хъси, които като тийнейджъри участваха във филмовата версия на Франко Дзефирели на Ромео и Жулиета през 1968 г., съдят Парамаунт за повече от 500 милиона долара за насилие над деца в полуголата сцена, която според тях са били накарани да направят, след като първоначално са били уверени от режисьора, че това няма да е необходимо. Това бе трето действие, пета сцена – в която влюбените герой и героиня се будят след тяхната (тайна) брачна нощ.
За модерния поглед изглежда доста опитомено: Ромео е гол с лицето надолу и камерата на Дзефирели се задържа върху задните му части, Жулиета е вдигнала чаршафа почти до раменете си, но гърдите й се разкриват за кратко към края на сцената.
Все пак това са деца - Уайтинг бе на 16, Хъси на 15. Кой знае какви травматични спорове и преговори са довели до тази постановка и дали родителите или придружителите са се почувствали тормозени от режисьора на снимачната площадка, за да позволят повече, отколкото са подписали? Това е, ако им е било позволено да се намират близо до снимачната площадка. В онези дни нямаше треньори по интимност.
Това са запомнени рани, отворени отново в наши дни – и целият въпрос за информираното съгласие изглежда сякаш се съживява. Самата пиесастъпва върху съгласието, сдържаността и зрелостта, когато Жулиета отначало отхвърля стремителните настъпления на Ромео: „Сладка, лека нощ / Тази пъпка на любовта, от зреещия дъх на лятото / Може да се окаже красиво цвете, когато се срещнем следващия път." Проблемът с незрялата „пъпка на любовта" може да се окаже правен кошмар за студиата. Техните предходни каталози са поток от приходи, но може да са и поток от съдебни дела.
„Ромео и Жулиета" имаше бележка под линия в историята за хищното поведение на Дзефирели, който почина през 2019 г.: той беше известен с увлечението си по младия Брус Робинсън, който играеше Бенволио. (В по-късната кариера на Робинсън като режисьор е използвал Дзефирели отчасти като модел за похотливия чичо Монти в Withnail and I). Сега изглежда, че той също е имал несмешна и груба мания по Оливия Хъси. Практиките за правене на филми от миналото и настоящето са поставени под въпрос – защото участващите хора се чувстват наранени точно сега. Репутацията на Бернардо Бертолучи беше трайно увредена от признанието му, че при заснемането на „сцената с маслото" във филма „Последно танго в Париж" през 1972 г., той не е казал преди заснемането на изпълняващата главната роля Мария Шнайдер какво ще се случи, като тайно го обсъдил предварително с Марлон Брандо. (Той изчака до смъртта на Шнайдер през 2011 г., за да направи това непокаяно разкритие.)
В момента австрийският режисьор Улрих Зайдл е забъркан в спор за новия си филм „Спарта" за педофил, след обвинения, че никога не е обяснявал темата на младите си непрофесионални изпълнители, на възраст между девет и 16 години.
Но що се отнася до миналото, кой знае какво ще се случи? Брук Шийлдс не е изразила съжаление за ролята си на непълнолетна, играейки сексуално експлоатирано дете във филма от 1978 г. „Хубаво бебе" и тийнейджърка, откриваща сексуалността си във филма от 1980 г. „Синята лагуна" – въпреки че тя вижда експлоататорската природа на бизнеса толкова ясно, колкото всеки друг.
Джоди Фостър не е показала никакво негодувание относно ролята на сексуално експлоатирано момиче в „Шофьор на такси" на Скорсезе през 1976 г.
Но какво ще кажете за други филми? На 11 Кирстен Дънст трябваше да целуне Брад Пит в Интервю с вампира: тя изрази отвращение към това и го остави там – но може да има други филмови декори и продукции, където хората не са в прощаващо настроение и шефовете на студията ще бъдат ужасени от законните пазарни сили, движещи новото законодателство.
Много зависи от съдебния процес за Ромео и Жулиета.