Дженифър Ранкин
Докато нацистите бягат от окупирана Европа в последните дни на Втората световна война, четирима германски войници заровили съкровище от златни монети и скъпоценности насред нищото в холандската провинция. Близо 80 години по-късно надеждите за намиране на заровената плячка се възродиха, след като Националният архив на Холандия публикува набор от документи и карта на съкровището, където X отбелязва мястото.
Смята се, че съкровището – четири кутии за боеприпаси, натоварени с монети, часовници, бижута, диаманти и други скъпоценни камъни – е струвало най-малко 2 или 3 милиона холандски гулдена през 1945 г., което се равнява на около $18 милиона в днешни пари.
„Много изследователи, журналисти и аматьори археолози са наистина заинтересовани и развълнувани", каза Анет Ваалкенс, съветник в Националния архив, който миналата седмица публикува повече от 1300 исторически документа. Друг е въпросът дали някой кандидат-търсач на съкровища ще успее да намери кутиите. Сред тайника с документи от Втората световна война има 7 см дебела папка, която разказва за безплодните усилия на холандската държава да намери ограбеното нацистко съкровище след войната.
Изследователите смятат, че съкровището е заровено през април 1945 г., когато Съюзниците са били на ръба да освободят Арнем в източна Холандия. Скъпоценният товар е бил заровен в корените на топола на дълбочина 70-80 см, извън село Омерен, на около 25 мили от Арнхем. Богатствата можеха да изчезнат завинаги, ако не бе разговорливият немски войник, Хелмут С., който не е един от основните иманяри, но е участвал в заравянето.
Националният архив не разкрива пълното му име, тъй като Хелмут С., роден през 1925 г., може да е все още жив, въпреки че никой не е успял да го проследи. От другите трима войници двама не оцеляват във войната, а един просто изчезва. Хелмут С. обаче остана на радара. Той е доста приказлив в Берлин и скоро привлича вниманието на холандските власти в окупирания германски град. Те предават информацията на Beheersinstituut, Холандския институт за управление на активи и имоти, орган, отговорен за управлението на богатството на хора, изчезнали по време на Втората световна война, включително депортирани евреи, холандски шпиони и германски граждани, живели в Холандия .
Според Хелмут С., съкровището е събрано, когато клон в Арнем на Ротердамската банка е бил бомбардиран през август 1944 г. Един сейф е бил разбит, оставяйки бижута, монети и други богатства, разпръснати по улицата. Неговите другари събрали това, което се вижда, като по-късно скриват плячката в цинкови кутии за боеприпаси.
През 1946-47 Beheersinstitut извършва три търсения. Първото търсене се проваля, тъй като земята е замръзнала. Второто, подпомогнато от примитивни металотърсачи, също не дава резултат. За третия опит те извикали Хелмут С. обратно от Германия, за да помогне, но въпреки неговите познания на очевидец и предоставената от него карта, разкопките са безрезултатни.
Архивистите смятат, че картата е направена от един от германските войници. След като Хелмут С я предал, картата влиза в досието на Beheersinstituut, с уговорката, че няма да бъде публикувана много години, за да защити финансовите интереси на собствениците на имоти.
Холандските служители се колебаят между няколко теории. Може би съкровището е било изровено от местен, който е бил свидетел на заравянето, или от мистериозния оцелял немски войник. Други подозират американците - по време на третото копаене служителите на Beheersinstituut се натъкват на двама американски офицери и забелязват, че почвата в района е разкопана. Те им казват; „Е, ние не знаем какво правите, но моля, гледайте си работата, това е наша работа", разказва Ваалкенс.
Историкът Йост Розендал смята, че Хелмут С. е сбъркал някои от фактите. „Версията на Хелмут, че другарите му са се натъкнали на бижутата на улицата, след като една банка е била ударена през август 1944 г., не може да е вярна, тъй като Арнем не е бил бомбардиран през този месец".
Розендал смята, че вероятно войниците са откраднали бижутата през ноември 1944 г., когато германските сили подпалиха банката Rotterdamsche в Арнем, като пламъкът имал за цел да прикрие ограбването на банката. Историкът се съмнява, че съкровището някога ще бъде открито. Районът около Ommeren е тежко бомбардиран през нощта на 24 април 1945 г. от Кралските военновъздушни сили. Той подозира, че скривалището е било „унищожено от тази бомбардировка", позволявайки съкровището да бъде открито от местните жители или съюзническите войски, или е било отнесено на друго място от германците.
Екипът на холандския архив е по-обнадежден, след като картата е онлайн и е достъпна за лично разглеждане в Хага, заедно с други документи от неговата 142-километрова колекция. „Наистина се надявам, че все още е там. И когато бъде изкопано, може би ще можем да проследим законните му собственици." каза Ваалкенс