Люси Манган
Ако беше доживяла да види интервюто, то нямаше да убие кралицата. Но то можеше да я направи републиканка.
Интервюто на Хари (ITV1) продължи един час и 40 минути (включително рекламните паузи) и не остави нито един кралски ход незабелязан. Чрез откъси от мемоарите си и отговори на въпроси от журналиста на ITV Том Брадби, вторият син на краля, принц Хари, опустоши монархията – или поне митовете, от които зависи толкова много.
Бяхме размекнати първо от спомена за детството му и разтърсващата смърт на майка му, когато е на 12 – душевна рана, която рядко заздравява напълно дори за деца, отгледани в най-функциониращите семейства, каквото малцина биха твърдели, че Уиндзор са. Възпроизвежда се много трогателен сегмент от аудиокнигата – прекрасно прочетен от самия Хари – за това как той поискал и успял да види тайното правителствено досие за смъртта на Даяна. Неговият прессекретар премахнал най-ужасните снимки, но го оставил да види толкова, колкото смятал, че Хари може да понесе, защото е знаел, че трябва.
С напредването обаче интервюто става все по-тъжно. Той, казва ни Хари, е написал мемоарите си, защото натрупаните „брифинги, изтичане и подмятания" от двореца през годините срещу него и Меган се равняват на „безброй" томове срещу тях и правят подигравка с мотото на кралското семейство: „Никога не се оплаквай, никога не обяснявай". Приспособяването на институцията към таблоидната преса и лицемерието около нея очевидно – да използваме фраза, която ние от ниските ешелони намираме за удобна във времена на раздори – го разкарват и вероятно с право.
Има истории за Уилям и Кейт, които са се противопоставили на Меган от самото начало, защото, казва той, са позволили на стереотипите (американка, актриса, разведена, избирателна раса) да поставят бариера между тях. Камила е изобразена като пресметлива жена, която започва „да играе дълга игра – кампания, насочена към брак и в крайна сметка короната", след като Уилям и Хари помолили баща си да не се жени за нея; и Камила и Чарлз като използват връзката на Кейт и Уилям, за да подпомогнат собствения си PR, както по-младата двойка ще направи същото с тези на Хари и Меган.
Хари и Брадби говорят за трите твърдения за хакване на телефони, които са неизяснени срещу News Group, Mirror и Daily Mail, както и възможността, че порицанието и тормозът, който той и Меган предизвикват от пресата, са отчасти опит да го сплашат и да се примири.
В отговор на въпроси за това как всичко, което е направил и сега прави, отговаря на желанието му за уединение, Хари казва, че е опитал всички други налични, частни пътища, за да получи от семейството си и/или институцията (той не го прави, както направи Даяна, наречете го Фирмата, но намекът е същият), защита и подкрепа, но те отказали – или по-скоро отрекли необходимостта да го направят.
Той е очарователен, артикулиран и – освен ако кланът Уиндзор не е отгледал актьор от световна класа – ни казва истината, както я вижда. От гледна точка на PR, със сигурност ще изпълни целта си. Книгата ще се продаде в милиони, историята му ще се хареса на по-младата демография, ще укрепи неговата знаменитост и може би ще му позволи по-управляем вид слава от тази, в която е роден – което вероятно е най-голямата му надежда в този момент.
Говорейки като член на по-стара демография, която си спомня раждането на Хари и Уилям, смъртта на Даяна, погребението и всичко останало, това ме остави само с голяма скръбна умора: заради всичко, което е направено грешно, всичко, което е изгубено и как в крайна сметка колко тъжен и обикновен може да бъде всеки малък живот, колкото и да е позлатен.