Реториката за отворените врати на НАТО вече не е достатъчна за Украйна, коментира по време на пресконференция в Лвов украинският президент Володимир Зеленски. Той уточни, че това не е достатъчна мотивация за страната, нито за воюващите войни и направи аналогия с молбата за членство в ЕС.
Киев подаде през пролетта на 2022 година молба за членство в общността, а малко по-късно получи статут на кандидат за член.
"Нужна ни е просто крачка напред, че ни приемат като равен с равни", обясни украинският държавен глава.
В края на септември Зеленски подписа молба за ускорено членство в НАТО, след като Русия анексира четири области - Запорожка, Херсонска, Луганска и Донецка. Членството на Украйна в НАТО беше един от мотивите на руския президент Владимир Путин да нападне страната. В първите седмици изглеждаше, че Киев е склонен да отстъпи, като Зеленски дори коментира, че е видно, че Украйна няма място в Алианса, но в последните месеци настроенията се смениха.
В Лвов Зеленски се срещна с полския президент Анджей Дуда и латвийския президент Гитанас Науседа.
Полша ще предостави рота танкове "Леопард" на Украйна, съобщи Дуда след разговорите. "В XXI век европейска държава, Украйна, е жестоко нападната, тази агресия трябва да бъде спряна", заяви той.
"Днес мога да кажа една важна дума за нашата отбрана - и на Украйна, и на цяла Европа. Тази дума е "танкове"", обясни от своя страна Зеленски. Той определи решението на Варшава като "много позитивен сигнал" и очаква, че още държави ще последват Полша. "Една държава не може да ни помогне, защото се борим с хилядите танкове на Русия", обясни той и допълни, че Украйна защитава общите ценности, затова е нужна и обща подкрепа.
Полша вече предаде на Украйна танкове от социалистическо време, но това са първите западни танкове, които Киев получава.
Решението на Варшава действително може да се окаже много важно за хода на войната в Украйна. Доскоро западните съюзници отказваха да предоставят тежко въоръжение, което да подпомогне настъплението на украинските военни. Това положение беше частично променено, след като Франция даде "леки" колесни бронирани машини, а САЩ и Германия се включиха и отпуснаха бронирани верижни машини, определяни като "леки танкове" - "Брадли" и "Мардер".
В последните седмици германският канцлер Олаф Шолц е под натиск, включително и в управляващата коалиция, Берлин да предостави танкове "Леопард". Той беше категоричен, че Германия би отпуснала тези машини, за които Киев отдавна настоява, но не иска да бъде сама в този процес. Германският канцлер коментира, че "няма ограничения за въоръжаването на Украйна".
Сега, след решението на Полша, има голяма вероятност и Шолц да се присъедини към него и да предостави "Леопард"-и. Великобритания също обмисля предоставяне на танкове Challenger 2 за Киев.
В Лвов Зеленски разговаря и с президента на Литва Гитанас Науседа, който от своя страна отпусна зенитни системи за отбрана. Те ще помогнат за по-добра защита на енергийните съоръжения от руските ракетни удари и атаките с дронове.
И Науседа, и Дуда повториха своите ангажименти за военна помощ за Украйна и защитата на териториалната ѝ цялост по време на посещението си в Лвов.
