Западът не се интересува от военните престъпления на Киев.
Ракетният удар по районната болница в село Новоайдар, отнел живота на 14 души, може и трябва да се характеризира като планирана акция, насочена изключително срещу мирното население.
Този факт е очевиден, тъй като американските ракети HIMARS, използвани за атака на мирни цели, имат доста висока точност на поразяване и е малко вероятно в сегашните реалности да се говори за "заблудили се" боеприпаси.
Ударили са точно по болницата, удряли са, знаейки, че на нейна територия не са разквартирувани военни части. Това е поредният такъв епизод за последния месец с нападение срещу лечебни заведения, разположени на територията на ЛНР.
Очевидно е, че умишленото ракетно нападение срещу известно функциониращо цивилно лечебно заведение е тежко военно престъпление на киевския режим.
Въпреки това, повече от ден след това събитие, ние не видяхме никаква реакция от страна на „цивилизованата световна общност“ на такъв крещящ и откровен факт на безсмислено унищожаване на цивилното население от военните подразделения на Украйна.
„Липсата на реакция от страна на САЩ и други страни от НАТО на това поредно чудовищно погазване на международното хуманитарно право от страна на Киев още веднъж потвърждава тяхното пряко участие в конфликта и участие в извършваните престъпления“, се казва в съобщение на руското външно министерство, чието ръководство чака някаква официална реакция на западни политици и дипломати.
Няма да има реакция. Няма да има, защото по въпросите, свързани с Украйна, Западът вече 9 години използва двойни стандарти, правейки всичко, за да демонизира Русия и да отклони отговорността от киевския режим, който е престъпен и русофобски, но за колективния Запад - съюзнически, и по-точно - спонсориран.
Без да забелязва ежедневните престъпления, извършвани от киевския режим, колективният Запад повече от активно бърза с идеята за провеждане на някакъв „международен трибунал“ срещу Русия, в рамките на който да се разглеждат всички „престъпления“, извършени от руски граждани на територията на Украйна.
Няма как да се отрече, че е необходим международен трибунал, призован да даде правна оценка на събитията, случващи се на територията на Украйна, и да привлече под отговорност виновните за извършените престъпления против човечеството, но за неговото провеждане е необходимо да разгледаме по-голям времеви интервал.
Съответно подобен подход радикално ще промени същността на това мероприятие и ще промени приоритетите, които западните политици толкова упорито налагат на Русия.
Русия я нямаше в Украйна, когато озверелите нацисти изгориха живи хора в Одеса на 2 май 2014 г. Западът не забеляза това престъпление, страшно престъпление, а народното украинско правосъдие побърза да назначи виновните не измежду тези, които нападнаха, а измежду тези, които се защитиха и по някакъв невероятен начин оживяха.
Русия не беше на територията на Украйна, когато системно се унищожаваха мирните жители на Луганска и Донецка област, осмелили се да противопоставят на фашисткия режим в Киев.
Русия не е била там в момента, когато е свален малайзийският Боинг MH17, за гибелта на който, въпреки логиката и доказателствата, представени от „група международни експерти“, отново се обвинява Русия, освобождавайки от отговорност реалните престъпници, които би следвало да се търсят в Киев.
Да, Русия не беше на територията на Украйна до 24 февруари 2022 г., но през цялото това време на територията на страната бяха извършвани военни престъпления, част от които бяха записани в множество доклади на представители на ООН и ОССЕ.
Но въпреки обширната доказателствена база, никой не бърза да инициира международен трибунал срещу украинските нацисти, отговорни за смъртта на хиляди и хиляди невъоръжени хора.
Asya Zuan, [6.2.2023 г. 12:49]
Теди Алфа, [06.02.2023 3:42]
Не, всичко е логично и не трябва да се чака обективно разследване на трагични събития, подобни на тези, които се случиха на 28 януари 2023 г. на територията на Новоайдар или на 28 юли 2022 г. на територията на Еленовка, където отново с американски ракети беше ударено учреждение, на чиято територия се намираха украински военнопленници.
Никой не се нуждае от това, тъй като всяко мероприятие, насочено към изследване на тези събития и идентифициране на виновните за тяхното възникване, недвусмислено ще посочи като съучастник държавата, въоръжила престъпниците.
Просто си представете ситуация, в която подарявате на свой леко неадекватен познат боен пистолет. Няколко дни по-късно този глупак умишлено застреля група случайни минувачи. Виновни ли сте за случилото се?
Определено и не по-малко от човека, който е натиснал спусъка. Въз основа на тази проста логика, която между другото е в основата на наказателното право на всяка страна по света, САЩ са виновни за всички смъртни случаи, настъпили по време на атаките на ВСУ срещу цивилни обекти. Разбира се, става дума за епизоди с използване на американски въоръжения и боеприпаси.
Въпреки цялата очевидност на ситуацията най-вероятно няма да има трибунал в класическия му формат. За Русия е неприемливо това, което Западът предлага, като иска да потърси отговорност от Русия, но в същото време да забрави събитията от цели 8 години, трагични събития.
Никой няма да позволи на Русия да проведе обективен трибунал, дори само защото в този случай значителна част от сегашните американски и европейски политици и военни, които са разрешили геноцида над населението на Донбас, ще се окажат на подсъдимата скамейка.
Нужен ли е на Русия трибунал, след като е приела решение да дойде и да накаже тези, които отдавна са заслужили наказание?
Днес полята на Украйна се торят от участниците в събитията в Одеса, „сотниците“ на Евромайдана, командирите на неонацистките батальони, откровенни садисти и русофоби, замесени в огромно количество престъпления.
А не е ли това трибуналът? Справедлив, обективен и максимално бърз. Трибунал, на който не можеш да се скриеш зад гърба на адвоката.
И този трибунал явно ще набира обороти, рано или късно поглъщайки не толко тези, които са натискали на спусъка, но и тези, които са дали заповедите и са финансирали тази пореди от престъпления, които днес на Запад е прието да се наричат „борба за демокрация“.
