Си Дзинпин получи безпрецедентен трети мандат като президент, слагайки край на възход, който го превърна в най-могъщия лидер на Китай от поколения.
На внимателно хореографирана церемония в Пекин Си вдигна десния си юмрук и постави лявата си ръка върху червено кожено копие на конституцията на Китай. В клетвата - предавана на живо по държавната телевизия в цялата страна - той се закле да "изгради просперираща, силна, демократична, цивилизована, хармонична и велика модерна социалистическа страна".
Назначението от китайския парламент идва, след като през октомври му бяха дадени още пет години като ръководител на Китайската комунистическа партия (ККП) и военните – двете най-значими лидерски позиции в китайската политика.
Оттогава 69-годишният Си е изправен пред предизвикателства, включително масови протести срещу политиката му за нулев Covid и последвалото й изоставяне, което доведе до смъртта на безброй хора.
Тези въпроси бяха избегнати на Националния народен конгрес (ННК) тази седмица, внимателно наблюдавано събитие, което през следващите два дни също трябва да назначи съюзника на Си – Ли Цянг за нов премиер, поставяйки го начело на управлението на втората по големина икономика в света.
Вместо това законодателите се съсредоточиха върху широко обновяване на министерството на науката и техническите възможности на Пекин пред лицето на това, което един депутат от ННК описа като „чуждестранни опити за ограничаване и потискане на възхода на страната".
В началото на новия политически мандат на Китай бившият вицепремиер Хан Джън беше избран за нов вицепрезидент, а Джао Леджи, бивш шеф на висшата комисия за борба с корупцията на партията, за нов парламентарен председател. И двамата са членове на най-висшия орган за вземане на политически решения в Китай - Постоянният комитет на Политбюро.
Пекин също разкри по време на парламентарната сесия цел за растеж от "около 5%" - един от най-ниските от десетилетия - както и скромно увеличение на разходите за отбрана.
Преизбирането на Си е кулминацията на забележителното издигане от сравнително малко известен партиен апаратчик до лидер на глобална суперсила. В продължение на десетилетия Китай - белязан от диктаторското управление и култа към личността на лидера-основател Мао Цзедун - избягваше едноличното управление в полза на по-основано на консенсус, но все още автократично ръководство.
Този модел наложи ограничения на мандата на до голяма степен церемониалната роля на президентството, като предшествениците на Си Дзян Дзъмин и Ху Джинтао се отказаха от властта след 10 години на поста.
Си разкъса този правилник, премахвайки ограниченията на сроковете през 2018 г. Неговата коронация тази седмица го поставя в ролята на най-дълго управлявалия държавен глава на съвременен Китай и ще означава, че Си ще управлява до седемдесетте си години и - ако не се появи претендент - още по-дълго.
Но началото на неговия безпрецедентен трети мандат начело на Китай идва в момент, когато втората по големина икономика в света е изправена пред големи затруднения, от забавяне на растежа и проблемен сектор на недвижимите имоти до намаляваща раждаемост.
Отношенията със Съединените щати също са на ниско ниво, невиждано от десетилетия, като двете сили спорят за всичко - от правата на човека до търговията и технологиите.
Си ще произнесе реч в понеделник преди закриването на годишната парламентарна сесия, като Китай е изправен пред множество предизвикателства, включително икономика, затруднена от три години на Covid и от ограничения и влошени отношения със Запада.