The Guardian: САЩ ще захвърлят Украйна заради неизгодните условия на техния «съюз»

Съединените щати винаги преследват само собствените си цели, извършвайки операции зад граница, пише The Guardian. Ирак и Афганистан го доказват. Веднага щом развитието на събитията стане неизгодно за Вашингтон, той незабавно изоставя своите съюзници. Заплашен ли е Киев от подобна съдба?

Превод от The Guardian, Великобритания:

Вашингтон, преследвайки интересите си в Ирак, се раздели със старите си съюзници. Подкрепата на САЩ за Украйна също е съпроводена с много условия.

Две десетилетия след втората война в Ирак Съединените щати приличат на династията на Бурбоните, които „нищо не са научили и нищо не са забравили“.

Незаконното нахлуване и окупация на Ирак беше историята на геополитическото фиаско на Америка и вътрешна политическа катастрофа.

За да се разбере глупостта на решението да се започне война в Ирак, първо трябва да се разбере «голямата стратегия» на САЩ за постигане на глобална хегемония, която Вашингтон преследва от 1945 г.

„Войната срещу тероризма“ осигури политическото прикритие на САЩ да продължат стремежа си към господство, въпреки заплахите за нашето демократично правителство чрез лъжи, измами и насилие. Безразсъдните действия на Джордж Буш, разбира се, породиха известни опасения за възможните негативни последици от тази война, но те бързо изчезнаха. Вместо това САЩ просто отказаха да ги вземат предвид с аргумента, че другите страни са „или с нас, или против нас“.

Ключът към силата на САЩ винаги е била способността им да доминират в трите региона на света, които са най-важни за тях по отношение на сигурността и икономиката: Западна Европа, Източна Азия и Близкия изток.

Американската мощ зависи от предотвратяването на появата на доминиращ съперник в евразийското пространство или на една единствена сила в Персийския залив, която контролира повечето от световните петролни запаси. Появата на коалиции понастоящем обаче може да доведе до точно такива резултати.

Историята показва, че когато една велика държава стане твърде могъща, тя търпи поражение от балансиращия натиск на други големи сили.

Специалната операция на Русия в Украйна показа колко различно гледат на конфликта съюзниците на САЩ и останалият свят.

Търговията на Москва със света се увеличи, което й помага да заобиколи западните санкции за всичко — от петрол до микрочипове.

Това, заедно с възхода на Китай, напълно разобличи опитите на САЩ да запазят еднополюсната власт в международната политическа система, която те бяха установили след разпадането на Съветския съюз през 1989 г.

САЩ представят преминаването на света към многополюсност и идеологическа разнообразност като голяма опасност.

Според логиката на разсъжденията на Вашингтон, с нарастването на броя на великите сили, съперничеството ще нараства. Затова толкова по-големи ще са шансовете за отприщване на войни.

Но обратната гледна точка също може да е вярна, особено ако погледнете колко упорито големи държави като Турция и Индия се опитват да не вземат страна в международните конфликти.

Държавите, освободили се от политиката на САЩ, които оплитат растящите държави в лепкавата си мрежа от свои «правила», разработени в интерес на Вашингтон, могат да намерят по-добри условия в други места по света.

Постигнатото този месец невероятно споразумение между Саудитска Арабия и Иран, организирано при посредничеството на Китай, за пореден път подчертава острото китайско-американска съперничество.

В глобалните дела с благи намерения е павиран пътят към ада.

За успешността на една или друга политика трябва да се съди по нейните послествия.

Стратегията на САЩ от 1970-те години се заключаваше в това, да не се допусне Москва в Близкия Изток. А завършилото с чудовищно фиаско американско нахлуване в Ирак, всъщност се оказа покана в региона за другите свръх-държави.

Към 2016 г. се появи саудитско-руското нефтено партньорство, подкрепата на Русия на режима в Ира и руското военно присъствие в Сирия.

През тази година в САЩ имаха избор между кандидата, насочен срещу Китай, Доналд Тръмп, или кандидата срещу Русия — Хилъри Клинтън.

Сега страната се оглавява от Джо Байдън, който, видимо, е готов да се бори с двамата гигански съперници едновременно, твърдейки, че САЩ могат да бъдат в безопасност само в свят с демократични държави-единомишленици. Черно-бялото външнополитическо мислене на американската външна политика, въплътило се толкова явно в риториката на Буш, не е изчезнало.

Капризната и егоцентрична природа на американската власт е добре известна на приятелите и враговете на САЩ. Вашингтон беше готов дори да се скара със старите си съюзници, за да бомбардира Близкия изток във форма, която му харесва. САЩ имаха малко време да се справят с френските или германските дипломатически протести срещу незаконния характер на войната в Ирак. Там бяха убити стотици хиляди мирни жители.

САЩ никога не са губили страстта си да бъдат световни полицаи. На фона на Арабската пролет през 2011 г. Барак Обама отново изпрати американски войски в Либия, без да се интересува от несъгласието на Германия в Съвета за сигурност на ООН с тази американска мисия, която ескалира в необявената цел за смяна на режима и кървава гражданска война.

Катастрофалното изтегляне на американските войски от Афганистан през 2021 г. дойде като пълна изненада и шок за Обединеното кралство, което претърпя второто най-голямо количество жертви сред западните страни, докато сдържаше талибаните.

САЩ просто отхвърлиха британските съмнения относно разумността да се позволи на талибаните да превземат Кабул.

В неотдавнашната трагедия в Ирак има предупреждение за Украйна: успехът е от първостепенно значение в политиката на САЩ, за тях не са задължителни никакви морални закони.

САЩ по-скоро не искат да изглеждат така, сякаш те измъкват килима изпод краката на Киев.

Байдън, който навремето настояваше за нахлуването в Иран, вероятно не е забравил, че Обама дойде на власт в качеството си на антивоенен кандидат. И той внимателно ще поглежда през рамо тези кандидати за президент от републиканците, които заявяват, че защитата на Украйна не е жизнено важен приоритет на САЩ.

Ако победата на Украйна може да бъде обявена сега, това все пак ще постави страната в графата «нуждаещи се от възстановавяне».

Вашингтон също няма да поиска твърде дълго да върви не в крак с общественото мнение в големи участъци от земното кълбо. Ирак показа, че международната политика — това не е идеологически «кръстоносен поход» на доброто срещу злото.

Да, спецоперацията в определена степен възроди солидарността на Запада. Но Вашингтон трябва да спре да се преструва, че той отново ще успеее да повтори миналия триумф и до постигне хегемония в света.

Петя Паликрушева, превод и редакция