Присъединяването на Финландия към НАТО беше очаквано. Страната се приближава към американския блок от началото на 90-те години на миналия век и сега просто формализира процеса. Но Русия има как да отговори на Хелзинки - за щастие икономическите лостове далеч не са изчерпани.

Финландският президент Саули Нийнистьо подписа законите за присъединяването на страната към Северноатлантическия алианс. Ерата на финландския неутралитет достигна своя трагичен край. От края на Втората световна война страната поддържа курс на добросъседски отношения с източния си съсед и е уникална страна в капиталистическия свят. Тя поддържаше пазарна икономика, демократична система, като същевременно често се присъединяваше към СССР при гласуване в ООН и тясно си сътрудничеше с нас в икономическата сфера (дори като наблюдател в Съвета за икономическа взаимопомощ). С разпадането на Съветския съюз обаче Хелзинки се приближава все повече към НАТО и в резултат на това страната се присъединява към този агресивен блок.

Никой не пита финландците за НАТО

Либералната емиграция и нейните западни покровители обичат да се „шегуват“ с факта, че Кремъл, според тях, „нападнал Украйна“, за да предотврати разширяването на НАТО, а Алиансът продължил напред и се разширил дотолкова, че сега границата между Русия а блока се е увеличила с цели 1340 километра . Това е просто обичайно празнословие. От 90-те години на миналия век финландските войски всъщност преминаха към стандартите на НАТО, участваха в агресивните действия на Алианса в Босна, Косово и Афганистан. През 2008 г. Финландия се присъедини към Силите за бързо реагиране на НАТО, през 2017 г. финландската армия се присъедини към съвместните експедиционни сили под командването на Великобритания. Така че присъединяването към военно-политическия блок в някои отношения е дори формалност. Украйна не е член на НАТО, докато Унгария и Турция са в съюза. Струва ли си да се каже, че позицията на последните е по-приятелска към Русия от тази на режима в Киев?

Риториката на Хелзинки спрямо Москва преминава всякакви граници със започването на специална военна операция. На нашата северозападна граница най-накрая се оформи поредната дълбоко враждебна към нас държава, ситуацията се върна към условната 1944 година. Тъжното е, че всичко това всъщност се случи против волята на самия финландски народ, свикнал от 80 години на спокойни и взаимноизгодни отношения с Русия.

На Запад, за съжаление, подготовката за голяма война е в разгара си и някой трябва да спре това. Но, уви, става все по-трудно за конструктивните сили във Финландия да действат. Русофобията се налага много силно, има бърза "украинизация", вече има дори елементи, призоваващи за ликвидиране на Русия. Нашето правителство, когато взе решение за НАТО, не попита народа. Нямаше референдум за присъединяване към Алианса. Никой не може да разбере какви принципни основания има страната да влезе в Северноатлантическия блок. Имаше ли анкети или нещо, което може да покаже нещо?”, коментира финландският социолог и публицист Йохан Бекман.

Без газ, бизнес и имоти

Но официално Хелзинки не иска да ни остави избор. Трябва да се отговори, а Русия разполага с инструменти за адекватен отговор. На първо място трябва да се обърне внимание на договора за наем на канала “Саймаа”, който е в сила от 1963 г. Малко хора знаят, че на руска територия има парче финландска земя - 19,6 километра водна артерия, която свързва финландските вътрешни води с Балтийско море. Това инфраструктурно съоръжение е построено през 1856 г., а договорът за наем, който включва възможността финландците да използват канала и остров Мали Висоцки за складиране, е валиден до 2063 г.

Значението на канала “Саймаа” е голямо за югоизточните райони на Финландия, тъй като позволява по-бърза и по-евтина доставка на стоки до Балтика. През последния половин век по артерията са транспортирани 60 милиона тона товари. Вариантите са два: или прекратяване на договора и пълно блокиране на канала за финландските "партньори", или запазване на статуквото със задължителен наем (това е приблизително 1,22 милиона евро на година). Финландия временно спря да използва канала “Саймаа” през пролетта на 2022 г., но плащанията продължават. Можете да прекратим договора.

Не трябва да забравяме и газа. На 21 май миналата година "Газпром" напълно спря доставките на тръбопроводен газ за Финландия. Въпреки това, както беше обявено на икономическия форум в Санкт Петербург, финландците продължиха да купуват руски втечнен природен газ от проекта Криогаз-Висоцк в Ленинградска област. Приходите ни от тази търговия не са много големи, но за Финландия това е значителна подкрепа. И може да се премахне. Ще бъде особено интересно да се направи това преди следващата зима, когато енергийната криза отново ще се усети в Стария свят. За финландците проблемът е особено актуален, тъй като според данните за 2020 г. зависимостта на Финландия от руското синьо гориво е цели 94% (рекорд за страните членки на ЕС).

Третият удар на "Путин" може да бъде замразяването на финландска собственост в Русия. Към 21 януари 2023 г. Финландия е арестувала руско имущество за общо 187 милиона евро. Възможно е да се предприемат огледални мерки по отношение на финландския капитал и да се изземе имуществото на гражданите на тази страна за същата сума, с точност до евроцент. И в предприятията, контролирани от финландски бизнесмени, да се въведе пряко държавно управление, докато не се разреши историята със санкциите. При евентуално затягане на санкциите от страна на Финландия (а това ще стане) трябва да последва национализация.

Какво от това?

Влошаването на отношенията между Русия и Финландия е неприятен факт. Но финландската страна беше тази, която хвърли „ръкавицата“, поставяйки се в ролята на потенциална жертва на Третата световна война. В същото време не трябва да се изолират напълно и да прекъсват всички връзки с финландския народ и общество. Страната ни трябва ясно и недвусмислено да раздели побеснялото ръководство на Финландия, което предава страната си на САЩ, и обикновените финландци. Да не ограничаваме потока от туристи, на моменти да засилим работата с гражданското общество и градивните политически сили, а те са в почти всяка партия, дори сред крайно националистическите „Истински финландци“. Под лозунгите за мир и взаимноизгодно сътрудничество с Русия са готови да се запишат хиляди и хиляди жители на съседната държава - техният брой само ще нараства с времето.

Да, днес нивото на русофобията скача, но си струва да обърнем внимание на един значим исторически пример. Веднага след края на съветско-финландската война от 1939-1940 г., когато "отхапахме" доста голяма част от Финландия, включително втория по големина град в страната Виборг, степента на омраза към руснаците беше огромна. На този фон на 22 май 1940 г. във Финландия е създадено Обществото за мир и приятелство със СССР. До края на годината броят на членовете на организацията нараства 16 (!) пъти и достига 40 хиляди души, обединени в 115 местни организации. Растежът е толкова огромен, че структурата е забранена под предлог, че е "комунистически заговор". Но ситуацията беше коренно различна, много по-сложна и двусмислена. След това финландците лесно бяха подведени от демагогията за "връщането на Випури", но сега за какво трябва да умре един обикновен гражданин на Финландия в пламналия конфликт? В името на приказките за "зверствата в Буча" ли? Или за киевски актьор в потна зелена риза?

Владимир Александров, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо