Джими "Барбекюто" и неговите банди, които тероризират Хаити

Джими "Барбекюто" и неговите банди, които тероризират Хаити
  • Публикация: 
  • Дата:  
    07.03.2024
  • Сподели:

Хаити е държава в състояние на свободно падане. От над десетилетие насам всяка година е по-лоша от предишната, а към момента няма никакви изгледи за подобряване на ситуацията на фона на една неспираща спирала от насилие. 

 

 

 

Последната ескалация е от миналия уикенд, когато няколко нападения на въоръжени банди доведоха до бягството на над 3800 затворници и серия от три дни на непрекъснат терор в столицата Порт-о-Пренс.

Действащото правителство наложи 72-часово извънредно положение и вечерен час, но това едва ли има значение, тъй като по-голямата част от столицата e де факто под контрол на банди и въоръжени организации.

Те воюват помежду си и срещу властите, нападат и тероризират жителите на страната, която на челно място по брой отвличания на глава от населението и се нарежда сред най-бедните в света.

По данни на ООН през 2023 година близо 4000 души са били убити в Хаити, а 3000 - отвлечени. Само през октомври пък са регистрирани над 1100 случая на изнасилвания.

Около 200 000 души са разселени заради насилието, хаоса и несигурността, а половината от хаитяните нямат достатъчно храна и са заплашени от глад. Основните услуги като достъп до електричество, чиста вода и събиране на отпадъци са ненадеждни в столицата и почти липсващи в провинцията.

 

Какво стои зад насилието в една от най-бедните държави в света

 

Корените на всичко са дълбоки и могат да се проследят далеч назад до чудовищните репарации, които Хаити плаща в продължение на почти 130 години на Франция и други кредитори в замяна на независимостта си.

Следва бруталното и авторитарно управление на фамилията Дювалие - Франсоа и синът му Жан-Клод.

Познатите като Папа Док и Бейби Док управляват страната последователно в продължение на 29 години до 1986 г., когато режимът се разпада заради вътрешно недоволство и външен натиск от САЩ.

Основа на тяхното управление е въоръжена милиция от доброволци, печално известна с името Тонтон-макут. Това име е свързано с креолската митология и тамошния еквивалент на Торбалан, който вечер отвлича деца.

По сходен начин членовете на тази организация отвличали неудобните за режима хора и повече никой не ги виждал.

За съжаление същата практика се запазва и след падането на режима, а бившите членове на Тонтон-макут основават други банди, чиито наследници владеят днес Хаити и често пъти се оказва, че имат връзки с влиятелни политици и бизнесмени.

Ситуацията в страната най-добре се обобщава от професор Матю Смит, който е историк в Лондонският университетски колеж и експерт по темата.

"Можете да видите историята на страната като поредица от кризи с кратки периоди на надежда и мир", обяснява той за The Guardian. "Само че сегашното положение е безпрецедентно даже за Хаити."

 

 

 

Всичко ескалира след покушението на президента Жoвенел Моиз през 2021 година, който е нападнат и убит в резиденцията си от група колумбийски наемници.

Голяма част от директните извършители са заловени, но разследването така и не може да изясни кой е поръчителят.

Междувременно министър-председателят Ариел Анри поема управлението на страната и обещава бързо провеждане на избори, които обаче така и не се случват. В страната не имало каквито и да е избори от седем години и към момента всеки важен избираем пост е с изтекъл мандат и без легитимност.

На фона на политически вакуум и институционална парализа бандите разширяват своето влияние и стават все по-нагли.

През последните седмици дори си позволяват да нападат самолети на международното летище в столицата и да заемат важни пътни артерии.

Най-големите сред бандите са два големи алианса - G9 и G-Pep. Първият е воден от Джими Шеризие, който е известен в страната си с прякора "Барбекюто". Той е бивш офицер в специалните части на полицията и в момента е считан за вероятно най-силния лидер на банда.

Барбекюто открито заявява намерението си да свали от власт премиера Анри и представя себе си като революционер, а бруталното насилие - като борба срещу чуждестранното присъствие и корумпираните политици.

G-Pep също представлява алианс от различни групи, но няма ясно изразен водач.

Двете големи организации винаги са били конкурентни и са воювали за територия помежду си. Сега обаче са постигнали хлабаво примирие и са насочили силите си за борба срещу правителството.

Срещу тях са изправени около 9000 души от полицията и около 2000 души от цялата армия. Цифри, които са повече от недостатъчни за държава с 11 милиона население и стотици престъпни организации.

Към тях може да се приравни и гражданската милиция Буа Кале, която твърди, че се бори срещу престъпността, но методите ѝ не са по-различни. Буа Кале често е свързвана с публични екзекуции, изтезания и други престъпления.

Затова изглежда, че надеждите са насочени към подкрепената от ООН и водена от Кения международна мироопазваща мисия.

Нейната цел не е елиминиране на на бандите, а по-скоро възстановяване на контрола върху ключови пътища около столицата, защита на инфраструктурата, улесняване на достъпа до хуманитарна помощ и най-вече стабилизиране на сигурността.

Проблемът е, че последната мироопазваща операция на ООН завърши с грандиозен скандал, свързан с изнасилвания от нейни членове.

Ясно е, че премиерът Анри е бил миналата седмица в Кения, за да уговори ускоряване на организацията за новата мисия. Нападението срещу затворите се случи именно по време на неговото отсъствие и се смята, че цели укрепване на бандите преди пристигането на чуждестранните сили.

Все още не се знае къде точно е Анри, но с хиляди избягали затворници на свобода, водени от Барбекюто, изгледите за мир изглеждат все по-илюзорни.

Станете почитател на Класа