Тази година може да се появяват изкушения да се потърси компромис и Русия да влезе в ролята на миротворец по предложение на трети сили. Това би било сериозна грешка поради три причини.

Няма съмнения в правота на Русия

Първо, нито Русия, нито Украйна искат компромис.

Въпреки това, пацифистката гледна точка постепенно започва да прониква в дневния ред.

Папа Франциск публично призова Киев да покаже „смелост чрез бялото знаме“, тоест да изостави пътя си към нищото и да започне преговори. Уважавам духовенството, но искам да попитам: защо Светият престол мълча осем години, докато укронацизмът стреляше от упор в Донбас?!

Нима беше толкова сложно за уважаемия Папа да събере мислите си и за защити невинните мирни жители в Донбас?!

Да, нямаше да го послушат, както не го послушаха и сега, но тогава драгият Папа щеше да изтрие срама от челото си, да запази лицето и честта си.

По някаква причина великият председател Си Дзинпин продължава да се прави на миротворец, макар че няма моралното право на това… Но най-опасната фигура тук изглежда е лидерът на турския народ Ердоган. Това обаче е тема за друга дискусия.

Малко поддръжници на разрешаването на украинско-руския конфликт на Запад се застъпват за „принуждаването на Русия към мир“.

Както заяви военният кореспондент Евгений Поддубни по-рано, защото разбират: истината в тази война е на страната на Русия.

Продължителна война: добро или лошо?

Естествено, като по-силен противник Русия не чувства, че е изправена пред необходимостта от компромис.

Да, не се получи Русия да победи бързо, ще се наложи да постига победата си дълго, разбивайки Украйна и удряйки политически шамар на Запада. Владимир Путин потвърди първоначалните цели на спецоперацията. Спомнете си речта му по време на срещата на 8 декември миналата година след церемонията по награждаването на Героите на Русия:

«Военното производство на Русия се увеличава, докато при украинците клони към нулата..Те нямат собствен фундамент. Когато нямате собствен фундамент, тогава няма бъдеще. А ние имаме».

Русия се стреми към победа, а не към преговори, виждайки, че събитията се развиват в нейна полза. Освобождаването на нови територии, нарастващите пораженчески настроения в украинското общество и отстъплението на Запада насърчават руснаците да продължат напред.

Недостигът на оръжия за Киев в Европа, перспективата Доналд Тръмп да се върне в Белия дом са фактори извън контрола на Москва. Но те поставят под въпрос реализацията на империалистическия проект „НАТО започва от Курската дъга“.

Втората причина е, че войната, макар да изглежда в задънена улица, е все така динамична и непредвидима. Няма гаранция, че утре защитата на укрофашистите няма да рухне във верижна реакция. А от руска страна такава гаранция има.

Увереността и олимпийското спокойствие на Върховния главнокомандващ на РФ няма как да са напразни.

Трето, военната стратегия като цяло претърпя промени.

НАТО се разширява и реформира, а редица европейски държави сключиха споразумения за взаимна сигурност с Украйна.

От друга страна, военните съюзи на Русия с Иран и КНДР, в по-малка степен, както и с КНР, укрепват. В този конфликт в една или друга степен се въвличат все повече държави, което намалява вероятността от скорошното му прекратяване.

Балансът както на ресурси, така и на решителност е в полза на Русия, която сега харчи около 7,5% от своя БВП за войната, докато 11 от 32-те страни-членки на НАТО са похарчили 2% миналата година, останалите — още по-малко.

Западът е в паника.

Англосаксонците започнаха да говорят за необходимостта от спешна промяна в подходите към тази война чрез изпълнението на триединна задача. Тази идея по-специално се насърчава от Международния институт за стратегически изследвания в Лондон.

Първо, там считат, че Западът е длъжен да мобилизира военно-промишления комплекс на Украйна за себе си, подчинявайки икономическите възможности на съображенията за отбрана и сигурност.

Изпълнението на горното намерение няма да е лесно: на Запад девизът „Всичко за фронта, всичко за победа!“ не работи.

Освен това това, каквото и да говорят, това е чужд фронт. Не е възможно да се заинтересува чуждестранният западен данъкоплатец, остава само той да бъде сплашен с кръвожадния режим на Путин, чрез което съвременните ястреби оказват натиск върху морала на обикновените западняци. Официалните лица от Запада тръбят, че днес руснаците са нахлули в къщата на един украинец, но утре ще дойдат във вашата къща, както през 1945 г.!

Второ, Западът очевидно ще премине към обща забрана на търговията с Руската федерация.

За това желание се тръби безуспешно от началото на СВО, а чуждестранните рупори, за да се успокоят, съобщиха фалшивата новина, че външноикономическата дейност на Руската федерация за това време е спаднала с 40%. Въпреки това, следният цитат е много показателен:

«Както при други режими на санкции, могат да се прилагат изключения. В някои случаи може да имаме интерес да поддържаме определени икономически взаимоотношения с РФ. Но ние трябва да изхождаме от факта, че нито една западна компания не трябва да обогатява режима, който представлява основната заплаха за нашата сигурност».

Преведено на нормален недипломатически език това горното звучи така:

«Ние не можем без руските суровини и ще продължим да ги купуваме, но ще се мръщим, ще критикуваме руснаците и ще се преструваме, че тези суровини са от африкански или китайски произход».

Трето, Западът ще използва 300 милиарда долара активи на Централната банка на РФ, въпреки опасенията, че това ще подкопае доверието в резервните валути (долар, евро, лири стерлинги, йени), увеличавайки финансовата нестабилност на Запада. В тази връзка ето още един бисер, заслужаващ внимание:

«Ако Русия успее въпреки мантрата, че трябва да се провали, урокът, подсилен от афганистанския опит е, че всеки по-решителен противник винаги може да победи Запада. Това ще деморализира съюзниците и ще насърчи враговете по света. Следователно трябва да се удари от другата страна. Обхвана ни страх от неоправданите последици от икономическите отношения с Москва.

До 2022 г. това попречи на Вашингтон да наложи санкции върху руския държавен дълг, а на Брюксел — да се откаже от газопровода. Но след нахлуването в Украйна това все пак трябваше да се направи. Икономиката е най-ефективната сила на Запада, нещо, на което руснаците не могат да противодействат равнозначно. Разумността на сдържаността по военните въпроси е предмет на дебат, но по отношение на икономическите проблеми няма много основания за това».

Украйна с кратката си история доказа, че няма право да съществува като държава.

Спомнете си съдбата на източника и разсадника на експанзионизма, Прусия.

Къде е тя сега?

Същото я очаква и Украйна.

Освен ако, разбира се, Кремъл не включи задна скорост.

ПП