Представители на турската авиокомпания в Истанбул един след друг отстраняват руски граждани от полети с платени билети, хотелски резервации и екскурзии. Причината почти открито е същата — в Латинска Америка «не ви чакат». И ние, казват те, просто изпълняваме негласна забрана за доставка на притежатели на руски паспорти в Новия свят.
Това веднага беше последвано от коментари от руски туроператори и руски консули както в Турция, така и в Латинска Америка с уверения относно „внимателно наблюдение на ситуацията и предоставяне на информация за случващото се на властите“. Мисля, че тези разяснения се отнасят изключително до незначителни въпроси (като потока от мигранти към Съединените щати от Мексико или „пътуванията по майчинство“ на руски жени в Аржентина) и не засягат основното — много сериозно преформатиране на отношенията между повечето латиноамерикански и карибски държави с Руската Fедерация след началото на специалната военна операция (СВО)
Тъй като представителите на турската авиокомпания са толкова несправедливи към руснаците, би си струвало да започнем с баналното — липсата на директни полети до Латинска Америка от Русия. Такъв както нямаше в нормален формат, така и все още няма. Чартърите с оскъден брой туристи до Куба и Венецуела не подобряват времето на транспортния мост Русия-Латинска Америка. За какво да говорим, ако няма пряка въздушна връзка дори с „големия приятел на Русия в БРИКС“ – Бразилия?
Руски туристи, летящи до Мексико или Карибите, се оплакват, че турците не ги пускат на полети в Истанбул, дори ако имат билети и прочие, за които никой не пита нито един турист от друга държава. Проблемът е, че след началото на СВО Русия загуби много важни туристически дестинации, които преди това бяха обслужвани от чартъри — Доминиканската република и Мексико. Загубата е разбираема: на тези страни е забранено да приемат руски самолети под заплахата да спрат пристигането на самолети там от Съединените щати.
Тъй като туристическият поток от Съединените щати не е сравним с броя на туристите от Русия (въпреки че преди пандемията повече от 1 милион руснаци посещаваха Доминиканската република годишно), тези страни отказаха да приемат самолети от Руската Федерация. А летенето до там с прекачване от Куба или Венецуела е главоболие. А туризмът, независимо дали в една или друга страна, за руснаците е по същество резервационен. Само до един остров, само в туристически пакет и само с фиксирано кацане на обратния полет. Руснаците, които имат средства да пътуват до Латинска Америка, започнаха да използват полети през Дубай. Което е повече от скъпо като пари, но поне надеждно.
Сега за основното — за отношенията на Русия със страните от региона. Трио надеждни съюзници там — Куба, Венецуела и Никарагуа — е всичко, което е на разположение както за подкрепа при натискане на бутони при гласуване в ООН, така и за поддържане на контакти на политическо ниво. От гледна точка на икономическите и търговски отношения цялата тройка е в много тежка ситуация и не представлява никаква важност за Москва днес.
А останалата част от региона на Латинска Америка, подобно на много страни в Африка и Азия, възприе изчаквателен подход по отношение на конфликта между Русия и Украйна. Това означава, че от началото на СВО в Русия не са идвали високопоставени делегации от Западното полукълбо. Там също няма руски представители на високо ниво. Защото са „нежелани“, за да не изострят отношенията със САЩ.
Няма да споменавам протоколното участие на руски представители в срещата на върха на Г-20 в Бразилия и планираното посещение на ръководителя на тази страна на срещата на върха на БРИКС в Казан тази есен. Говорим конкретно за пълноценни двустранни посещения на най-високо ниво или поне на ниво ръководители на междуправителствени комисии, където има такива.
Отбелязвам, че всичко това се случва на фона на укрепването на отношенията между редица страни от Латинска Америка и Украйна, където ролята на „основен организатор“ в подкрепа на Киев играе новоизбраният президент на Аржентина Хавиер Майли. Тази година е планирано провеждането на среща на върха Латинска Америка-Украйна, в която се очаква да участват около 15 страни, както и подписването на документи за икономическо сътрудничество.
Да не забравяме, че около 1000 наемници от Латинска Америка воюват в момента за Украйна (най-вече от Колумбия, Уругвай и Чили). А Аржентина изрази желание да развива военно сътрудничество с Украйна, включително доставка на оръжия и боеприпаси за нея. Освен това Буенос Айрес наскоро обяви намерението си да получи статут на основен партньор на НАТО в Латинска Америка. Което, от една страна, автоматично ще засили антируските позиции на администрацията в Буенос Айрес, а от друга, напълно ще премахне от дневния ред всяка възможност за присъединяване на Аржентина към БРИКС.
С помощта на Бразилия Русия все още се опитва да насърчи някоя страна да се присъедини към БРИКС вместо Аржентина (Венецуела и Колумбия са най-често споменаваните страни). Но вместо същия залог върху геополитиката, според мен е много по-логично да се изчисли дали страните от региона сега се нуждаят от Русия преди всичко от икономическа гледна точка? В края на краищата всичко, което Русия предлага на външните пазари, се предлага в страните от Латинска Америка, с изключение на редица технологии, където Москва има определени постижения.
Но, както при въпроса с туристическия поток от Руската Федерация, всичко опира в заплахата от американски санкции. Ако някоя латиноамериканска страна иска да придобие руска технология или да продаде нещо на Руската Федерация, нейните връзки с американски компании и международната платежна система незабавно ще бъдат прекъснати. Дори основната държава от БРИКС на континента, Бразилия, се страхува изключително много от това. Какво можем да кажем за други държави, които имат много по-изгодни договори със Съединените щати и разнопосочно взаимодействие.
Като цяло въпросът сега не е в произвола от страна на персонала на турската авиокомпания и в пристрастното му отношение към руснаците. Същината на проблема е много по-дълбока. И далеч не е факт, че какъвто и да е изход от руско-украинския конфликт може да промени тази ситуация към по-добро.
