За първи път рублата зае повече от 40% едновременно в износа и вноса на Русия. Освен това до 2022 г. и украинската криза делът на рублата в износа беше наполовина по-малък от вноса. За вносителите обаче се оказа по-трудно да преминат към националната валута, отколкото за износителите, за което има причини. Какво означава това за руската рубла и руската икономика?
През март рублата достигна рекордни нива във външната търговия на Русия: тя представляваше 43,9% в износа и 40,8% във вноса, в резултат на което за първи път успя едновременно да надхвърли 40% и в двата показателя, според данни на Централната банка. Делът на транзакциите в рубли месец по-рано в приходите от износ е 39,1% и 38,2% във вносните плащания.
В износа делът на рублата е достигал 40% и преди - предишният максимум беше през юни 2023 г. (43,6%), но във вноса руската валута никога не е успявала да вземе дял над 40%. През март 2024 г. това беше направено за първи път.
Преди украинските събития от 2022 г. по-малко от 15% от руския износ се плащаше в рубли, а във вноса делът на плащанията в рубли беше 30%, отбелязва Александър Потавин, анализатор във Финансова група „Финам“. Оказа се обаче, че е по-лесно да надхвърлим дела от 40% в износа, отколкото във вноса.
През 2022 г. започна рязко увеличение на дела на рублата в износа, главно поради прехвърлянето на доставките на руски газ в рубли. Вторият кръг дойде с въвеждането на санкции от Запада срещу руския петрол и петролни продукти, което доведе до пренасочване на износа на въглеводороди на изток, предимно към Китай и Индия. Освен това ръстът на плащанията в рубли беше стимулиран от затягането на финансовите санкции, което направи плащанията в долари и евро опасни.
Беше по-лесно да се надхвърли делът на плащанията в рубли от 40% в износа, тъй като обемите му са почти един и половина пъти по-големи от вноса, казва Владимир Чернов, анализатор. Според Федералната митническа служба за периода от януари до март износът от Русия възлиза на еквивалента на 101,2 милиарда долара, а вносът в Руската федерация е едва 62,9 милиарда долара.
„Като правило, за износителите е по-лесно да диктуват своите условия по отношение на параметрите на плащанията за доставките. За контрагентите от приятелски икономики не е трудно да купуват рубли за разплащания с Русия. Вносителите предпочитат да получават приходи или в национални валути, или в твърда валута, така че преходът към разплащания в рубли тук е по-малко динамичен“, казва Владимир Евстифеев, ръководител на аналитичния отдел на „Зенит Банк“.
„Въпросът за преминаване към плащане в национална валута не беше толкова труден, колкото може да изглежда на пръв поглед. Основно делът на рублата в разплащанията нарасна поради износа на петрол и петролни продукти от големи азиатски компании. Вносителите купуваха основно от по-малки компании, които бяха свикнали да работят в долари и евро и не успяха веднага да се адаптират към прехода към плащания в рубли. Но икономиката надмина политиката и плащанията започнаха да се извършват в рубли. Тъй като обемите на вноса и износа за Китай са почти еднакви, разплащането във всяка избрана валута не е рисковано. Приходите в рубли, получени от китайските износители, се продават за юани на китайските вносители и се връщат в същия обем в Русия“, казва Денис Перепелица, директор на Федералния методически център за финансова грамотност, доцент в катедрата по глобални финансови пазари и финансови технологии в Руския икономически университет „Плеханов“.
Новото затягане на американските санкции срещу банките, финансиращи търговията със стоки с Русия, значително усложни трансграничните плащания. Според Централната банка на Руската федерация, поради трудностите при обмяната на рубли за долари и евро, руските вносители и износители все повече извършват транзакции в рубли, докато използването на китайска, турска валута и валута на ОАЕ намалява, каза Потавин. Според него, за да се заобиколят ограниченията, е необходимо да се създаде широка мрежа от посреднически фирми, което може да усложни проверките от регулаторите на ЕС и САЩ, но това, разбира се, ще увеличи комисионите и разходите за превалутиране.
По този начин увеличаването на дела на рублата в търговските плащания не само помага да се измъкне от зависимостта от долара, но и помага да се заобиколят западните ограничения.
„Увеличаването на дела на рублата в подобни изчисления намалява рисковете от нови ограничения на доставките, но намалява притока на чуждестранна валута в страната. Но като се вземе предвид намаляването на дълга на Руската федерация в чуждестранна валута, този процес изглежда неутрален“, казва Владимир Евстифеев.
По-нататъшното увеличаване на дела на рублата в търговията може да помогне както на руската рубла, така и на нашата икономика като цяло.
„В дългосрочен план, с по-нататъшно увеличаване на дела на плащанията в рубли за износ и внос, стойността на руската национална валута трябва да се засили, тъй като търсенето за нея от вносителите ще се увеличи. От своя страна укрепването на руската национална валута е мощен дезинфлационен фактор, тъй като вносните стоки в еквивалент в рубли поевтиняват. Следователно това трябва да се отрази в икономиката чрез забавяне на темпа на растеж на потребителските цени, което ще доведе до намаляване на основния процент на рефинансиране от Руската централна банка и в резултат на това ще ускори темпа на икономически растеж в страната“, отбелязва Владимир Чернов.
Експертите са уверени, че делът на рублата в износа и вноса ще продължи да расте, но с по-бавни темпове поради високия базов ефект. „Най-добрите възможности за такъв растеж в най-големите обеми на външнотърговските отношения вече са използвани, най-вече в Китай. Русия продължава да увеличава обема на търговския оборот с Поднебесната, което означава, че делът на рублата в плащанията за износ на руски стоки и услуги също ще нараства. Виждаме достигане на дял от 50% не по-рано от 3-5 години“, казва Чернов.
Що се отнася до обменния курс на рублата, той в момента се поддържа от много фактори. В началото на май, например, помогна конвертирането на валута в рубли от компанията „Лукойл“ за изплащане на годишни дивиденти.
„Освен това през последните седмици притокът на чуждестранна валута в страната се увеличи, тъй като с известно време започнаха да пристигат приходи от продажбата на петрол на повишени цени. В началото на април котировките на „Брент“ се покачиха над 90 долара за барел. Ръководителят на Банката на Русия Елвира Набиулина, след резултатите от последното заседание на регулатора, обясни защо обменният курс на рублата реагира със закъснение на промените в търговските потоци: времевата рамка между регистрацията на износа и действителното получаване от приходите в чуждестранна валута се е увеличил до един или два месеца“, казва Александър Потавин.
Укрепването на рублата е подкрепено и от очакванията на Министерството на финансите за допълнителни приходи от петрол и газ през май, продължаването на строгата парична политика от Руската централна банка и удължаването на изискването от страна на властите за задължителна продажба на чуждестранна валута печалби на най-големите износители до април 2025 г. „В такава ситуация спекулантите, които бяха решени да видят покачване на долара след президентските избори в Руската федерация, бяха принудени да намалят своите валутни позиции“, отбелязва Потавин.
Но има и фактори, които могат да отслабят рублата. Търсенето на валута от вносителите, което значително намаля през последните седмици, сега става важно за курса на рублата. „Факт е, че заплахите от американски санкции срещу банки, финансиращи търговията със стоки с Русия, направиха много по-трудно преместването на пари в и извън страната. Обемът на търговията на Москва с ключови партньори като Турция и Китай намаля значително през първото тримесечие на тази година“, казва Потавин.
„Досега рублата остава относително стабилна. Но има много фактори на несигурност и прогнозата на Министерството на икономическото развитие сочи сценарий за девалвация“, отбелязва Людмила Рокотянская, експерт по фондовия пазар.
„Търсенето на валута все още остава, както и на такава от недружелюбни страни. Той е необходим за изплащане на дълг, плащане на транзакции за изкупуване на бизнес дялове от нерезиденти и плащане на внос. Възникнала е празнина между датата на сключване на експортната сделка и датата на получаване на плащането по нея. Важи принципът: столовете сутринта, парите вечерта. В същото време при вноса е точно обратното: търговските партньори от други страни изискват плащане за сделката предварително - парите сутринта, столове вечер. Чуждестранните банки, съдейки по съобщения в медиите, засилват процедурите за съответствие по отношение на транзакции с Русия, което може да доведе до дестабилизация на националната валута. Много ще зависи от дисциплината на износителите при спазването на изискването за продажба на приходите от износ“, отбелязва Рокотянская.
Автор: Олга Самофалова ; Превод: В. Сергеев
